Учени са предложили сценарий за съществуването на живот на Венера

Учени са описали теоретичен модел, който позволява живот, базиращ се на съществуването на вода в облаците на Венера. По тяхно мнение, хипотетичните микроби би трябвало да редуват активното си съществуване в капките вода в облаците с оживяването си в сухата атмосфера във вид на спори. Такъв цикъл предполага вертикална миграция в атмосферата. Тежките капки с вода падат надолу, от тях излитат спорите, които след това отново се издигат нагоре с помощта на влажната среда на въздушните потоци и там отново оживяват. Хипотезата е публикувана в списание Astrobiology.

Възможността за съществуването на живот на Венера понастоящем е открит и спорен въпрос. Температурата на повърхността на планетата е по-висока от 400 градуса по Целзий и на нея, както и в атмосферата, почти отсъства вода.Тъй като в съвременните представи за живот е необходим разтворител, за хипотетичното съществуване на извънземни организми преди всичко се очаква наличието на вода, а Венера е едно от най-неблагоприятните места в това отношение.

Все пак там има неголямо количество водни пари, които кондензират във високите облаци, където се наблюдава умерена температура. Именно там според хипотезите може да съществува микробен живот.

Въздушна микроскопическа биосфера съществува и на Земята. Потоците от въздушни маси пренасят бактерии, археи и гъбички, след което част от тях попадат във водните капчици. Откъснати от Земята микроорганизмите остават живи и метаболично активни, въпреки че няма доказателства за деление на клетките им в такова състояние.

Още отначало трябва да се направи уточнението, че в изказаната хипотеза за живот на Венера понятията „микроби“, „клетки“, „спори“ и други термини, заимствани от земната биология, се използват условно. Самото съществуване на извънземен живот в момента е само хипотеза, а говорейки за „микробите“ от Венера, учените имат предвид всякаква микроскопическа форма на живот, без тя да е свързана с еволюционно развитие и вътрешно устройство.

Сара Сигър (Sara Seager) от Масачузетския технологичен институт и нейните колеги са предложиъли конкретен сценарий, в който живот на Венера може стабилно да съществува в облаците на височина от 48 до 60 километра. Отначало учените са формулирали принципиалното противоречие в условията в атмосферата на Венера. От една страна, за живот, какъвто ние го познаваме, е необходима вода и затова водните капки в облаците са подходяща за тях среда. От друга страна, в облаците капките постепенно растат и в крайна сметка под действието на силите на тежест падат надолу. В условията на Венера долните слоеве на атмосферата са нагрети до стотици градуса, така че такова спускане би трябвало да е фатално.

Към всичко това трябва да се прибави факта, че над Венера микроорганизмите няма да могат да просъществуват дълго време в свободно падане извън капките, защото атмосферата там е много суха и микробите, губейки своята вода, ще загинат. Даже на Земята с нейната влажна атмосфера микроорганизмите, напускайки капките вода, загиват след няколко дена, ако не се върнат на повърхността.

По мнението на изследователите това противоречие може да се разреши, предполагайки следния цикъл в живота на микроорганизмите. Отначало организмът се намира в капката вода във високите облаци, където живее и се размножава. По последни данни, капки с размер от три микрона могат да се намират във високи облаци в продължение на шест месеца, което е напълно достатъчно за многократно деление. Постепенно размерът на капките нараства и под силата на тежестта те падат надолу. „Чувствайки“ това микробите би трябвало да образуват аналог на земните спори. Бактериалните спори, за разлика от спорите на растенията, са предназначени не за размножаване, а за защита при екстремални условия. При тях метаболизмът спира, под клетъчната мембрана израства плътна обвивка, която задържа необходимите вещества и в такъв вид организмът е способен да съществува хилядолетия, издържайки на нагряване, обезводняване и агресивна среда.

След това спората попада в областта под облаците, заемаща височина от 47 до 33 километра. Съставът в областта, на така наречената венерианска мъгла, е неизвестен, но благодарение на данни от сондите „Пионер-Венера“ се знае, че характерният размер на частиците там е около половин микрон, а в по-високите слоеве може да достигнат до два микрона. Най-малката известна земна спора е с размер от 0,25 микрона, което е напълно достатъчно за продължително съществуване в този слой на атмосферата. Тъй като средното време на задържане на частиците в долните нива на венерианската мъгла е повече от сто години, то тази област може да служи като дългосрочно хранилище на живот.

В това хранилище спорите могат да чакат много десетилетия, преди възходящ поток да ги подхване и отново да ги отнесе в горния влажен облачен слой. Когато спората бъде обгърната с вода, тя се активира и пристъпва към размножаване, затваряйки цикъла. Тъй като въздушните потоци са хаотични, хипотетичните микроорганизми трябва да се размножават с голяма интензивност, за да компенсират смъртта на тези, които са попаднали в горещата зона или пък обратно, излетели са твърде високо. Освен това, метаболизмът на Венера трябва да е съобразен с голямата концентрация на сярна киселина. В капките, за които става въпрос, нейната концентрация е не по-малка от 70%.

Понастоящем е трудно да се моделира небесната екоситема на Венера, тъй като учените разполагат с малко данни за тази планета, сравнявайки я с Марс например, и още повече със Земята. Ситуацията сигурно ще се промени с планираната руска мисия Венера-Д, очаквана през 2025 година. В момента на орбита около Венера се намира японската сонда „Акацуки“, която наскоро откри стена от киселинни облаци там.