Бащата на Световния икономически форум: Време е за „Великия рестарт“ в постпандемичния свят*

Един от основателите на Световния икономически форум в Давос и автор на книгата „Четвъртата индустриална революция“ Клаус Шваб смята , че именно сега е момента за „Великия рестарт“ в икономиката, политиката и обществата. Той е убеден, че е настъпил подходящия момент за преоценка на „свещените крави“ на допандемичната система, а също така за защита на някой установени вече в нея принципи. Именно на тези теми е неговата последна авторска статия, публикувана в изданието Project Syndicate.

От края на Втората световна война нито едно събитие не е оказвало такова глобално въздействие, както пандемията от Covid-19. Тази пандемия предизвика криза в здравеопазването и икономиката в мащаби, които не са виждали през живота си няколко поколения и тя задълбочи системните проблеми, такива като неравенството и великодържавното позьорство.

Единственият приемлив отговор на тази криза е осъществяването на „Велик рестарт“ на нашата икономика, политика и общество. Освен това, сега е подходящия момент за преоценка на „свещените крави“ на допандемичната система, а също така за защита на някои установили се принципи. Задачата, която стои пред нас, е да съхраним постиженията за изминалите 75 години, но в по-устойчива форма.

За десетилетията, изминали след Втората война, светът осъществи безпрецедентни пробиви по пътя към изкореняването на бедността, съкращаването на детската смъртност, увеличаването на продължителността на живот, подобряване на грамотността. Международното сътрудничество и търговия, които в следвоенните години помогнаха за подобряване на тези и много други индикатори на човешкия прогрес, задължително трябва да се поддържат и защитават от възобновилото се скептично отношение към тези постижения.

Едновременно светът не трябва да отслабва своето внимание към главните въпроси, определящи допандемичната епоха: „ Четвъртата промишлена революция“ и дигитализацията на изключително много видове икономическа дейност. Постиженията и прогресът в технологиите ни осигуриха инструменти, необходими за противодействието на сегашната криза, в това число бързо разработване на ваксини, нови видове лечения, средства за лична защита. Ние ще трябва, както и по-рано, да инвестираме в изследвания и разработки, в образованието и иновациите, едновременно с това, изграждайки защита от тези, които злоупотребяват с технологиите.

Но ред други принципи в глобалната икономическа система, с които ние сме свикнали, явно ще трябва отново да бъдат оценени, при това открито и непредубедено. И главният сред тези принципи се явява неолибералната идеология. Фундаментализмът на свободния пазар отслаби правата на работещите и икономическата стабилност, провокира надпревара в дерегулирането и разрушителна данъчна конкуренция, правейки възможно възникването на огромни нови глобални монополии.

Правилата за търговия, данъчните системи и конкуренцията, които отразяват десетилетията на неолибералното влияние, днес трябва да бъдат подложени на ревизия. В противен случай идеологическото махало, което вече се е задействало, може да премине силно в другата посока, към пълномащабен протекционизъм и други пагубни стратегии.

В частност, ние трябва да преразгледаме колективната привързаност към „капитализма“, такъв какъвто го познаваме. Очевидно, че не трябва да се отказваме от базовите двигатели на растежа. Почти за всичкия социален прогрес постигнат в миналото, ние сме задължени на предприемачеството и неговата способност да създава богатство, поемайки рискове и използвайки иновационни бизнес-модели. На нас са ни нужни пазари, които ефективно да разпределят ресурсите и производството на стоки и услуги, особено когато става въпрос за решаване на такива проблеми, като промените на климата.

Но ние трябва да преосмислим, какво именно имаме предвид под думата „капитал“ в нейното множество от форми – финансов, екологичен, социален, човешки. Съвременните потребители не искат просто да получават стоки и услуги с най-добро качество на разумна цена. Все по-често те очакват, че компаниите ще внасят своят принос в социалното благополучие и общото благо. Съществува фундаментална необходимост от нов вид „капитализъм“ и вече се наблюдава неговото растящо търсене.

За да погледнем по друг начин на капитализма, на нас ни трябва преразглеждане на ролята на корпорациите. Един от първите идеолози на неолиберализма, лауреатът на Нобелова премия икономистът Милтън Фридман е твърдеше (цитирайки бившия президент на САЩ Калвин Кулидж), че „бизнесът на бизнеса е бизнеса“. Когато Фридман формулира доктрината за „първостепенната роля на акционерите“, той не мислише, че търгуваните на борсата компании могат да бъдат не само икономически структури, но и социални организми.

Кризата, причинена от Covid-19, демонстрира, че компаниите, които са инвестирали в укрепването на своята дългосрочна жизнеспособност, се оказаха по-добре подготвени, за да издържат на бурята. Още повече, че пандемията ускори прехода към новия модел на корпоративен капитализъм, приет от американската „Делова кръгла маса“ миналата година (включваща 181 изпълнителни директори на най-големите американски корпорации), в който се предефинира целта на корпорациите, а именно в насърчаването на „икономика, която обслужва всички американци“.

Но за закрепването на социални и екологични съзнателни методи за водене на бизнеса, на корпорациите са им нужни по-ясни препоръки и критерии. За удовлетворяване на тази необходимост Международния делови съвет към Световния икономически форум разработи набор от „Индикатори на капитализма на стейкхолдърите“, за да може бизнеса да действа съгласувано, когато става въпрос за оценка на стойностите и рисковете.

Кризата с Covid-19 много ясно демонстрира една истина: правителствата, бизнесът или групите на гражданското общество, действащи самостоятелно, не са способни да отговорят на системните глобални предизвикателства. Необходимо е да се приключи с бариерите, изолиращи тези сфери една от друга, и да започне изграждането на институционални платформи за частно-държавно сътрудничество. Освен това, много е важно в тези процеси да се въвличат младите поколения, тъй като става въпрос за дългосрочното бъдеще.

И на края, ние трябва да активизираме усилията си в признаването на важността на многообразието на жизнения опит, мненията и ценностите на гражданите на всички нива. Всеки от нас има своя индивидуална идентичност, но ние всички принадлежим към локални, професионални, национални и даже глобални общества с общи интереси и с преплитащи се съдби.

„Великият рестарт“ трябва да се стреми да даде глас и на тези, които са останали по-назад, за да може всеки, който е готов да вземе участие в съвместното формиране на бъдещето, да може да го направи. Рестартът, който ни е нужен, не е революция и не е преход към нова идеология. Той трябва да се разглежда като прагматична крачка към по-устойчив и сплотен свят. Част от опорите на сегашната глобална система трябва да се сменят, а други да се поправят или укрепят. За достигането на всеобщ прогрес, процъфтяване и здраве не е нужно нещо много повече, но не и по-малко.

*Заглавието е на Futurist.bg