Изменението на климата е увеличило глобалното икономическо неравенство
Ново изследване на Станфордския университет показва, че глобалното затопляне е направило по-богати страните с прохладен климат, такива като Швеция и Дания, като едновременно с това е забавил значително икономическия ръст на по-топлите страни, например Индия и Нигерия.
Нашите резултати показват, че болшинството бедни страни на Земята нямаше да са толкова бедни, ако го нямаше глобалното затопляне. В същото време повечето от богатите страни дължат своето по-добро положение на измененията на климата” – казва водещия автор на изследването, климатологът Ноа Дифенбау (Noah Diffenbaugh) в статия, публикувана в PNAS (Proceedings of National Academy of Sciences of the United States of America) .
Резултатите от изследването показали, че от 1961 година до 2011 година, затоплянето е намалило БВП на човек от населението в бедните страни от 17% до 30%. Разликата в показателите на БВП на човек между страните с най-висок и най-нисък стандарт е 25% по-голяма, отколкото би била без изменението на климата. Въпреки че в последните десетилетия икономическото неравенство постепенно намалява, изследването показва, че тази разлика щеше да намалява още по-бързо ако го нямаше глобалното затопляне.
Работата се базира на предишни изследвания, в които се анализират за период от 50 години ежегоднo измерените температури и БВП за 165 страни за да се оцени влиянието на колебанията на температурата върху икономическия растеж. Данните показали, че в години по-топли от обичайното, ръстът в икономиката в страните с по-студен климат се е ускорил и се е забавил в тези с по-топъл.
Историческите данни ясно показват, че селскостопанските култури са по-продуктивни, когато хората се чувстват по-добре, а ние работим по-продуктивно, когато температурата не е нито много висока, нито много ниска. Това означава, че не голямо затопляне може да помогне на по-хладните страни, но ще се отрази доста негативно на регионите, където ще е горещо” – обясняват учените.
В своето изследване специалистите са обединили по-рано публикувани резултати с данни от повече от 20 климатични модела, разработени от изследователски центрове по цял свят. Използвайки тези климатични модели, изследователите определили до колко температурата във всяка страна е нараснала благодарение на антропогенното въздействие върху климата и успели да оценят, какви биха били икономическите показатели във всяка от тези страни, ако температурата би останала на предишните равнища.
За да отчетат всички фактори, учените пресметнали повече от 20 000 версии на това какъв би бил темпът на икономически растеж без глобалното затопляне. Оценките в изследването отразяват диапазона от резултати, получени от тези хиляди различни вариации.
Резултатите, получени за повечето страни, не оставили никакви съмнения, че глобалното затопляне е ускорило или забавило икономическия растеж. В частност, в тропическите страни повишаването на средногодишната температура, като правило, е негативен фактор за икономически ръст. По-малко ясно е как затоплянето се е отразило на страните, намиращи се в средните географски ширини, включително такива като САЩ, Китай и Япония. За тези и други държави с умерен климат анализът показва, че икономическото въздействие на климатичните промени е с по-малко от 10%.
Въпреки че въздействието на изменението на температурата може да ни се струва незначително от година за година, с времето то може да причини значително въздействие. Специалистите сравняват това с банковите депозити., където малкият лихвен процент може да доведе до значителни разлики в течение на 30 или 50 години. Така след десетилетия на не големи последствия от глобалното затопляне, икономиката на Индия е станала с 31% по-слаба, отколкото би била без повишаването на температурите. Най-силните негативни последствия от измененията на климата могат да се сравнят с намаляването на икономическото производство в САЩ по време на Великата депресия – това е огромна загуба в сравнение с това къде биха били тези страни при други обстоятелства.
