Време е за рационален оптимизъм: Как да видим светлината в края на тунела?

В сегашните смутни времена много от нас се лутат между два противоположни полюса: от оптимизма, свързан с позитивно усещане за бъдещето до безизходния песимизъм, че всичко е зле и едва ли скоро има шанс да се оправят нещата. В главите ни звучат мисли от рода „Всичко ще бъде наред, ще се справим!“ или „Всичко ще бъде зле, няма да можем да променим нищо!“, като много често втората фраза ни изглежда по-честна и рационална. Но това не е така и в такива времена на неопределеност и несигурност за съхранение на устойчиво душевно състояние най-много може да ни помогне рационалния оптимизъм.

Всичко започва от оптимистичната предубеденост. Това е широко разпространено когнитивно изкривяване – ирационална увереност , че в дадена ситуация при нас вероятността за лош изход е много по-малка, отколкото при другите хора. Подсъзнателно на нас ни се струва, че сме по-добре защитени от неуспехи, фатални болести, нещастия, злополуки и войни. Спомнете си пандемията и вероятно поне веднъж през главата ви е минала мисълта: „Не, не, няма да се заразя“. А ако вземем за пример сегашната ситуация в Украйна, то едва ли много украинци са си мислили, че Русия може да нахлуе на тяхна територия и от това да се промени тяхната жизнена съдба.

Но така или иначе понякога тази илюзия за неуязвимост се разбива от реалността. И тогава изпадаме в другата крайност: започваме да вярваме, че всичко върви на зле. На този фон оптимизмът започва да изглежда като вид безскрупулна реклама, а песимизмът – проява на искрена загриженост.

Но доколко това убеждение е по-рационално? За тази цел нека да разгледаме основните принципи на рационалното мислене, което ние особено интензивно започваме да използваме в критични моменти.

А те са:

– Когато решаваме даден проблем, ние разчитаме на факти, а не на предразсъдъци и спекулации.

– Критично оценяваме информацията, но ясно виждаме границите на кръга си от компетенции: невъзможно е да разбираме едновременно от психология, икономика, вирусология, медицина, финанси, геополитика и т.н., така че в някои въпроси е по-разумно да се довериме на мнението на експертите.

– Не усложняваме прекалено, но и не опростяваме прекалено, следвайки известния съвет на Айнщайн: „Правете нещата възможно най-просто, но не и по-просто“.

– Опитваме се да не се поддаваме на евристиката на достъпността, което представлява друго често срещано когнитивно пристрастие, което ни кара да вярваме на информация, която ни изглежда по-позната, достъпна или е в съответствие с нашите възгледи.

– Не позволяваме на емоциите да нарушат фокуса на жизнения ни обектив.

– Ние ясно дефинираме целта си и пресмятаме всички потенциални рискове и странични ефекти от нашите действия.

Рационално мислещият песимист и рационално мислещият оптимист могат еднакво да следват този алгоритъм, стига да са в рамките на известните им факти. Но във всяка ситуация има и много неизвестни, които излизат извън рамките на рационалния анализ. И когато в ситуацията се появи неопределеност и несигурност, пътищата на оптимиста и песимиста започват да се разминават. Мартин Селигман в книгата си „Научен оптимизъм“ (“Learned Optimism”) казва, че привилегията на човек се състои в способността му самостоятелно да определя какво е отношението му към нещата. Оптимистът, за разлика от песимиста, интерпретира неизвестността и несигурността в своя полза. И това е по-рационалния избор, отколкото може да изглежда на пръв поглед.

Тук дори не става дума за това, че хората, които правят оптимистични избори, са по-успешни и живеят по-дълго. По-важното е, че песимистичната прогноза влошава качеството ни на живот, защото, както казва известния инвеститор Навал Равикант в статията си Rational Optimism Is the Way Out, песимизмът има склонност да води до самореализация, което ни принуждава да се откажем от опитите да променим нещо. Това ясно се вижда на примера на процесите, протичащи в обществото. Оптимизмът винаги е политически акт, докато песимизмът винаги е свързан с покорност.

“Всички масови движения за социална промяна започват с оптимистично отношение.”

Така че ако ви се струва, че бъдещето е мрачно и няма изход, то това е точното време, когато да включите рационалния оптимизъм.

И тук може би най-подходящо е да цитираме известния австрийско-британски философ Карл Попър:

„Възможностите, които крие бъдещето, са безкрайни. Когато казвам „наш дълг е да останем оптимисти“, имам предвид не само тази откритост на бъдещето, но и факта, че всички ние допринасяме за него с всяко действие, което предприемаме: всички определяме какво ще бъде то. Затова наш дълг е да се борим за по-добър свят, а не е да каним злото”