За кои важни научни събития трябва да следим през 2023 г.?
Очаква се 2023 година да е белязана с голям брой важни научни събития. Ваксини от следващо поколение, публикуване на „списък за издирване“ на приоритетни патогени, следващия етап в развитието на генната терапия CRISPR и стартиране на първото в света хранилище за ядрени отпадъци са само част от събитията, които ще са показателни за развитието на науката през следващата година.
Ваксини от ново поколение
След успешното разработване на нови лекарства по време на пандемията от коронавируса учените започнаха работа по разработването на нови информационни (матрични) РНК ваксини. Очаква се BioNTech да започнат през следващите седмици в своята лаборатория в Майнц, Германия първите изпитания върху хора на иРНК ваксина срещу малария, туберкулоза и генитален херпес. Също така в сътрудничество с базираната в Ню Йорк Pfizer, BioNTech те ще тестват лекарство за борба с херпес зостер, базирано на иРНК. Moderna, базирана в Кеймбридж, Масачузетс, също разработва иРНК ваксини срещу генитален херпес и херпес зостер.
През ноември миналата година BioNTech и Pfizer започнаха първата фаза от изпитването на иРНК ваксина за защита както от COVID-19, така и от грип. Комбинираната ваксина съдържа иРНК вериги, кодиращи свързващите протеини на SARS-CoV-2, Omicron BA.4/BA.5 и четири щама на грип.
Други екипи от учени проучват перспективата за използването на коронавирусни ваксини чрез бързодействащи спрейове за нос. Те вече са доказали своята ефективност върху животни, но експерименти с хора може да не се проведат скоро.
Все по-детайлни наблюдения на Вселената
Първите изображения от космическия телескоп Джеймс Уеб (JWST) предизвикаха трепет и удивление не само сред научните среди, но и сред обикновените любители на астрономията. Някои от заключенията за ранната вселена на база работата на JWST бяха публикувани миналата година и се предполага, че астрономите и през тази година ще продължат да споделят най-новите данни и открития за еволюцията на галактиките.
Космическият телескоп Euclid, рожба на Европейската космическа агенция (ESA), ще функционира в продължение на шест години. Той ще прави снимки за съставянето на 3D карта на Вселената и ще стартира през 2023 г. Подобно на мисията за рентгенови изображения и спектроскопия на Японската агенция за аерокосмически изследвания, този сателит в околоземна орбита ще търси рентгеново излъчване, идващо от далечни звезди и галактики.
Обсерваторията Вера Рубин в Чили също ще започне заснемане на звездното небе през юли 2023 г. Специално проектиран телескоп с три огледала и камера с повече от три милиарда пиксела детектори в твърдо състояние ще може да сканира цялото южно небе само за три нощи.
Към всички тези очаквани събития можем да добавим началото на работа на най-големият управляем телескоп в света – радиотелескопът Qitai, намиращ се в провинция Синдзян, Китай. Благодарение на напълно управляемата 110-метрова антена, той ще може във всеки един момент да наблюдава 75% от звездите, разположени на небосклона.
Списък на най-издирваните патогени
Очаква се през тази година Световната здравна организация да публикува актуализиран списък с приоритетните патогени. 300 учени ще прегледат данните за повече от 25 семейства вируси и бактерии и ще определят при кои от тях има най-голяма вероятност да причинят бъдещи огнища на заболявания. Пътните карти за научноизследователска и развойна дейност за всеки патоген ще очертаят съществуващите пропуски в знанията за тях, ще определят изследователските приоритети и ще координират разработването на ваксини, лечения и диагностика.
Лунни мисии
Веднага след като безпилотната капсула Orion на НАСА се приводни на 11 декември миналата година след полета си до окололунна орбита, последваха още три мисии: лабораторията Lunar Flashlight на НАСА, лунният роувър Rashid от Обединените арабски емирства и японската мисия HAKUTO-R, която през април ще се опита да извърши меко кацане на земния спътник.
Освен това се очаква Chandrayaan 3, третата мисия на Индийската организация за космически изследвания, да кацне близо до Южния полюс в средата на 2023 г. И накрая, следващата година ще видим първото комерсиално пътуване до Луната: единадесет души ще се впуснат в шестдневно космическо пътешествие на борда на ракета носител SpaceX Starship.
Освен това трябва да се отбележи, че през април ESA ще стартира мисията Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE) за изследване на околопланетната среда на газовия гигант Юпитер и неговите три ледени луни.
Генна терапия CRISPR
Технологията за редактиране на геном CRISPR, която показа обещаващи резултати в клиничните изпитания, може да бъде официално одобрена през следващата година. По-специално това се отнася за системата CRISPR-Cas9, която се използва за лечение на генетични кръвни заболявания като бета-таласемия и сърповидно-клетъчна анемия, а също така и за лечението с Exagamglogen autothemcel (exa-cel), всички от които са разработени от базираната в Бостън Vertex Pharmaceuticals от Масачузетс и CRISPR Therapeutics от Кеймбридж. Този метод събира човешки стволови клетки, „редактира“ дефектния ген с помощта на технологията CRISPR-Cas9 и ги инжектира отново обратно в организма. Очаква се през март Vertex да подаде заявление до Администрацията по храните и лекарствата на САЩ за лечение на бета таласемия или сърповидноклетъчна анемия.
Фонд за загуби и щети
Споразумението за създаване на Фонд за загуби и щети, постигнато на 27-ата Конференция на ООН за изменението на климата (COP27) в Шарм ел-Шейх, Египет през ноември миналата година, се очаква да се превърне в крайъгълен камък по пътя към климатичната справедливост. Предполага се, че богатите страни с исторически високи емисии ще плащат финансови компенсации на бедните страни, които сега са силно засегнати от изменението на климата. Подробностите по него обаче тепърва ще се уточняват. Очаква се „преходен комитет“ да осъществи среща преди края на март и да издаде препоръки как най-добре да се организират средствата, които делегатите от цял свят ще обсъдят на следващата конференция на ООН (COP28) в Дубай следващия ноември.
Извън границите на Стандартния модел
Физиците публикуваха първите данни от експеримента Muon G-2 през април миналата година, като се очаква уточнените резултати да дойдат през 2023 г. Експериментът изучава как нестабилните краткотрайни частици мюони се държат в магнитни полета и представлява чувствителен тест на Стандартния модел за физиката на елементарните частиците.
Подземната обсерватория за неутрино Jiangmen в Южен Китай също изследва физиката отвъд Стандартния модел, използвайки детектор на дълбочина от 700 метра за точно измерване на флуктуациите на неутрино, тоест на електрически неутралните субатомни частици.
Друго дългоочаквано събитие във физиката на елементарните частици се очаква да бъде откриването на European Source-based splitting (ESS) близо до Лунд, Швеция. Паневропейският проект ще генерира интензивни неутронни лъчи за изследване на структурата на материалите, използвайки най-мощния в историята протонен линеен ускорител. Тази година инсталацията ще приеме първите изследователи.
Лекарства за болестта на Алцхаймер
Очаква се в началото на януари американските регулатори да обявят дали ново лекарство, което в клиничните изпитвания успешно е забавило скоростта на когнитивен спад, ще стане достъпно за пациенти с Алцхаймер. Препаратът Lecanemab, разработен от фармацевтичната компания Eisai и биотехнологичната компания Biogen, представлява моноклонално антитяло, което изчиства бета-амилоидния протеин, натрупващ се в мозъка и смятан за причинител на болестта на Алцхаймер. Клиничните изпитвания, включващи 1795 пациенти с ранен стадий на Алцхаймер, са показали, че леканемаб забавя умствения упадък с 27% в сравнение с плацебо. В същото време някои учени смятат, че ползите са прекалено скромни, докато други са загрижени за безопасността на лекарството.
Друго лекарство за Алцхаймер, Blarkamesin, разработено от базираната в Ню Йорк Anavex Life Sciences, ще продължи клиничните си изпитвания. Blarkamezin активира протеин, който подобрява стабилността на невроните и способността им да се свързват помежду си.
Напълно безопасно хранилище за отработено ядрено гориво
Първото в света хранилище за ядрени отпадъци се очаква да бъде открито през тази година на остров Олкилуото, намиращ край югозападния бряг на Финландия. През 2015 г. правителството на тази страна даде зелена светлина за изграждането на подземно дълбоко хранилище за безопасно погребване на отработено ядрено гориво. Общо до 6500 тона радиоактивен уран ще се утаят в медни контейнери, след което ще бъдат покрити с глина и заровени в тунели от гранитна скала на дълбочина 400 метра. Ядреният материал ще остане плътно затворен за няколкостотин хиляди години, докато нивата на радиация станат безопасни.
