„Какво щеше да направи Буда?“ или как да се безпокоим мъдро
Безпокойството традиционно се възприема като негативна емоция. Но възможно ли е то да има положителна функция, а ние просто да не умеем правилно да го използваме? Психотерапевтът и изследовател Мартин Росман твърди, че всъщност безпокойството е адаптивна функция, позволяваща по-успешно да решаваме проблемите си и да намираме креативни решения. А по неговите думи правилно да се безпокоиш е навик, който всеки може да усвои.
Безпокойството е продукт на въображението, една от ключовите способности, която отличава хората от другите живи същества. И безпокойствието, и въображението се базират на спомените ни от миналото, които се проектират в бъдещето. Това са двете страни на един и същ медал. Ако можехме да направим безопасна „въображектомия“, ние щяхме да се избавим от безпокойството…, но с цената на въображението. Но вместо да се лишим от въображението и следователно от нашата креативност, сигурно е много по-добре да се опитаме да използваме безпокойствието си по-добре.
Разликата между безпокойството, тревогата и стреса
Въпреки че безпокойството, тревогата и стреса са тясно свързани, необходимо е да се помни за важните разлики между тях.
– Безпокойството, това е повтаряща се, пасивна форма на мислене за миналото или бъдещето. Колкото и да е парадоксално, тъй като много от нещата, за които ние се безпокоим, могат никога да не се случат, но нашият разум може да възприема това, че именно безпокойството е предотвратило негативните събития. Безпокойството протича в префронталната кора, тоест мислещата част на мозъка ни.
– Тревогата представлява неприятното чувство на страх, опасения и ужас, което често чувстваме в коремната област и гръдния кош и се съпровожда от физически симптоми като учестено сърцебиене и потоотделяне. Тревогата възниква в лимбичната система, която е известна също като емоционалния мозък на човек.
– Стресът представлява физическа реакция на заплаха, реална или въображаема. В съвременния живот много често заплахите възникват заради въображението ни, но стресът е заложен в нас като функция за оцеляването ни. За него е характерно изработването от организма на големи количества адреналин и кортизол, а също така повишено кръвоснабдяване в мускулите ни.
Всички тези реакции сами по себе си не са отрицателни. Например, краткосрочното безпокойство може да бъде признак за това, че нещо не е така, както трябва. Това е симптом, към който трябва да се вслушаме, за да разберем от какво е предизвикан. Възможно е да не ви е комфортна ситуацията на работа или може би се страхувате от евентуални финансови проблеми? По същия начин стресът като реакция към дадена заплаха ни служи като вграден механизъм за оцеляване. Ако заплахата е реална, то преминаването на тялото в стресов режим е добре за нас.
Но и едната, и другата реакция могат да бъдат негативни, ако са твърде интензивни. Пристъпът на паническа атака е остра форма на безпокойството, която изтощава страдащите от нея хора. Хроническият стрес оказва ужасно влияние на разума ни и на тялото ни. Същото се отнася и за безпокойството: то може да бъде както положително, така и отрицателно.
Функционалното безпокойство срещу напразното безпокойство
Функционалното или „положителното“ безпокойство позволява да се предвидят и да се решават проблемите. Това означава да се безпокоим конструктивно за някои бъдещи събития, а не да си вкарваме главата в пясъка като щраус. Например въпроси като „ Аз се безпокоя, че няма да мога да заплащам образованието на детето си“ или „ Аз се безпокоя, че не мога да му намеря добро училище“ представляват реални проблеми. Главният въпрос, който може да си зададете, за да разберете дали това е функционално безпокойство, е „Мога ли аз да направя нещо за да реша този проблем?“.
Напразното или „негативното“ безпокойство не води до никакво решение, а само ни кара да се чувстваме изплашени. То не ни помага, тъй като страхът затруднява работата на мозъка. Росман посочва пример за такова безпокойство, с което много от нас се сблъскаха през 2012 година, когато се очакваше поредния край на света. Такова безпокойство уверено може да се включи в списъка на напразните безпокойства, защото даже и да беше истина, никой нищо не би могъл да направи каквото и да било за да го предотврати.
Как можем на практика да различаваме тези два вида безпокойства? По този повод Росман цитира молитвата за душевен мир и спокойствие:
„Боже, дай ми спокойствие, за да приема това, което не мога да променя, смелост да променя това, което мога и мъдрост да разбера разликите между тях“.
Нерелигиозните хора могат спокойно да пропуснат въведението „Боже“ и да се концентрират на всичко казано след това. Това е проста мантра, която помага да се разделят безпокойството по повод нещата, които можете да промените и тези, на които не можете да повлияете.
Ако вие не сте уверени по повод някое конкретно безпокойство, може би трябва да се постараете да станете по-мъдър/ра? За това ще ви помогнат някои конкретни стъпки:
– Поговорете с хора, които вие смятате за мъдри. Това могат да бъдат ваши близки, приятели, учители, хора, които са ви помагали да се ориентирате в сложни ситуации в миналото.
– Какво биха направили Исус, Буда, Далай-лама ли Йода? Ако нямате към кого да се обърнете, използвайте своето въображение. Обикновено ние нямаме проблем да посъветваме приятелите си, когато те идват при нас със своите грижи, но на себе си ние подобен съвет не можем да дадем. Така че можете да се замислите какво биха направили във вашата ситуация тези, които вие действително смятате за мъдри?
– Образите на вътрешната мъдрост. Това може да звучи странно, но вие можете да влезете в отпуснато медитативно състояние и да си представите, че се разхождате в парка с човек, който вие действително смятате за мъдър (например защо не с вашата любима мъдра баба) и да поговорите с тях. Това упражнение помага да подходите към своите безпокойства от позициите на мъдростта.
Правилното безпокойство предполага използването на мъдростта на реални и въображаеми хора. Това може да превърне вашето негативно безпокойство в позитивно такова, независимо дали сте попаднали в ситуация, при която обстоятелствата за вашето безпокойство се намират извън вашия контрол, и такава, при които вие можете да предприемете някакви реални стъпки.
