Бъркаме какво знаем и какво не: Как достъпът до Интернет влияе на паметта и мисленето ни
Учените смятат, че хората стават по-самонадеяни, имайки достъп до огромни масиви от информация.
Интернет демократизира знанията, отваряйки достъп до много повече информация, отколкото хората могат да прочетат. Без значение областта, която ви интересува, почти сигурно има нещо ново в интернет, което още не знаете.
Това хранилище от информация е винаги достъпно за нас, но разбираме ли кое знание ни принадлежи лично на нас и кое на Интернет? Възможно е да има значително объркване, смята Ейдриън Ф. Уорд от Тексаския университет в Остин, ръководител на ново изследване в тази насока, резултатите от което са публикувани в изданието PNAS . Той е провел серия от осем проучвания и резултатите показват, че хората, които търсят информация в интернет, понякога не могат да разграничат собствените си знания от данните в световната мрежа и това предизвиква неоправдана самоувереност в собствените им способности.
В първото изследване участниците са отговорили на десет общи въпроса сами или с помощта на Google. След това те са направили тест, в който били помолени да отговорят дали са съгласни или не с твърдения, оценяващи капацитета на паметта им („Имам по-добра памет от повечето хора“), обработката на информация („Аз съм умен“) и нейната достъпност („Ако не не знам отговора на въпроса, знам къде да го намеря”).
Не е изненадващо, че участниците, които са използвали Google, отговорили на значително повече въпроси правилно от тези, които разчитали на паметта си, и отново, не е изненадващо, те били по-уверени в способността си да получат достъп до знания. Но важното е, че те също така демонстрирали значително по-висока увереност в собствената си памет.
В следващия експеримент участниците, които са направили теста си с помощта на Google, били помолени да направят прогноза, дали резултатите им от втория тест ще бъдат по-добри, въпреки че при него няма да имат достъп до никакви външни знания. Те се сравнявали с другата група, която не е използвала други източници на информация преди това и прогнозата им била за по-добро представяне. В действителност обаче тези участници не са се представили по-добре, което предполага, че достъпът до Интернет преди това е предизвикало неоправдана увереност в знанията и паметта им.
В следващия експеримент било въведено ново условие: част от участниците били помолени да напишат собствените си отговори, преди да потърсят отговорите им в интернет. В сравнение с участниците, които са използвали Google нормално, тази група била значително по-малко уверена в паметта си и била по-малко уверена, че ще отговори по-добре на въпросите по-късно. Това означава, че тази допълнителна стъпка е предотвратила грешките в когнитивната самооценка, която се получава при възможност за търсене в интернет.
След това, в хода на следващия експеримент, било изследвано как се променя приписването на знания в зависимост от сложността на въпросите. На участниците били задавани на случаен принцип елементарни, средно сложни или трудни въпроси, на които трябвало да се отговори с или без помощта на Google. Тези, които отговаряли на умерено трудни въпроси, били значително по-уверени в знанията си след използване на Google, отколкото след самостоятелни отговори. Те също се смятали за по-умни, били по-уверени в добрата си памет и в това, че в бъдеще ще могат да се справят добре със задачите и без помощта на търсачката. Използването на Google не повлияло на хората, които отговаряли на елементарни въпроси, а сред тези, на които били зададени трудни въпроси, използването на Google се отразилo само на прогнозите за бъдещите резултати. Екипът предполага, че ние сме по-уверени в знанията си по елементарни или сложни теми, но ни е по-трудно да се оценим, когато става въпрос за задачи със средна сложност.
В заключителното изследване участниците отново отговаряли на общи въпроси, използвайки както паметта си, така и Google или Wikipedia. Тези, които използвали Wikipedia имали директен достъп към съответната информация. След кратка почивка на участниците им били показани същите въпроси, както и допълнителни, нови въпроси, и отново били попитани дали могат да отговорят въз основа на собствените си познания, на интернет или тази материя им е непозната. Участниците, които са използвали Google, погрешно приписвали външното знание на вътрешното, както го правили и в предишните изследвания, за разлика от тези, които използвали Wikipedia. Това предполага, че хората възприемат достъпа до информация при търсене по по-различен начин, отколкото при формалното използване на хранилището на информация.
Като цяло от тези изследванията не могат да се направят особено добри изводи за нашите възприятия за собствените ни знания и памет. На базово ниво това не е толкова голям проблем – в повечето случаи можем да влезем в интернет, когато трябва да намерим нещо. Но тези изкривявания могат да намалят ефективността на запаметяването: изправен пред нова информация, която си струва да се запомни, човек ще смята, че вече я знае, вместо да я смята за нова и да се опита да я съхрани в главата си.
Изследователите предполагат, че това сливане на човешкото и онлайн знание така или иначе не е толкова лошо: „може би това сливане ще доведе до „интерразум“ – когнитивно образувание, което е по-голямо и по-мощно от сбора на неговите части“. Сигурно ще минат доста години, преди да се появи интерразума, но може би това поне частично да облекчи чувството ни за вина, когато следващия път използваме телефона си, за да потърсим отговора на въпрос при викторина в някое заведение или гледаме подобен телевизионен формат.
