Топлото сияние: Как подаряването подкрепя човечността
Сигурно вече сте получили и дарили всичките си подаръци, свързани с коледните и новогодишни празници. Ние сме свикнали да приемаме този акт до голяма степен като нещо рутинно, но антрополозите, твърдят, че подаряването е залегнало в нашата многовековна култура и е укрепвало нашите социални взаимоотношения. А според психолозите този процес провокира в нас така нареченото „топло сияние“, тоест вътрешното удоволствие, свързано със самия процес на даряване, но от друга страна подаръците трябва не само да се даряват, но и да се обмислят предварително.
Предколедната треска, пълните молове преди празниците, купуването и опаковането на подаръците до последния възможен момент, поставянето им преди Бъдни вечер под елхата се е превърнала в доста странна, но изключително важна част от нашето човешкото битие.
Но защо още от най-древни времена тази традиция се е формирала и защо хората са подарявали нещо ценно, ако са можели да го използват сами?
Това е особено важен въпрос за антрополозите, тъй като този ритуал, освен че има много древни корени, той се среща навсякъде – във всички известни култури, независимо от етническата, расова и религиозна принадлежност.
И така, как можем да обясним силата на подаръка?
Разбира се, подаръците служат за различни цели. Някои психолози описват този процес с термина „топло сияние“ – вътрешното удоволствие, свързано със самия процес на даряването. Теолозите също отбелязват, че в основата на световните религии, такива като католицизма, будизма и исляма даряването е начин за изразяване на определени морални ценности като любов, добронамереност и благодарност. А философите – от Сенека до Фридрих Ницше – са смятали, че даряването е една от висшите форми на проява на безкористност. Не е изненадващо, че подаръците са централна част от Ханука, Коледа, Кванзаа (културно и религиозно празненство, типично за афро-американската култура, празнувано между 26 декември и 1 януари) и други зимни празници . В някои хора може да възникне дори изкушението да включат към тях и Черния петък, като ден откриващ сезона за пазаруване в края на годината.
От всички предположения защо хората си дават подаръци може би най-убедително звучи обяснението, предложено през 1925 г. от френския антрополог Марсел Мос.
Подарете, приемете, отговорете с взаимност
Подобно на много антрополози, Мос е бил озадачен от обществата, в които подаръците са се раздавали твърде щедро.
Например, на северозападното крайбрежие на Канада и Съединените щати, сред местните народи се провежда шестдневен празник, известен под названието потлач, което в превод от местния език означава „дар“ или „дарявам“. На тези многодневни празници домакините раздават огромно количество за техните стандарти материално имущество, даже с риск да се разорят. Например е широко известен и описан от Мос празникът потлач, състоял се през февруари 1922 г., когато уважаваният вожд на индианското племе куакиутле Даниъл Кранмър в продължение на 6 дена угощавал и дарявал своите 300 гости – докато накрая останал без абсолютно нищо. Подаръците включвали няколко моторни лодки, две дузини канута, 30 000 одеяла, 1 000 чувала брашно, музикални инструменти и грамофони, купища пари и, разбира се, безброй дрехи и украшения за жените. Накрая индианският вожд и няколцина от гостите му били арестувани заради закон, издаден през 1884 година, с което се забранявало този тип масово даряване. Чак през 1951 година този закон бива отменен и потлач отново може да се празнува, тоест всеки има възможност да се разори, ако желае.
В прочутата си книга „ Дарът: Форма и основание за обмена в архаичните общества“ (Essai sur le don. Forme et raison de l’échange dans les sociétés archaïques(1925) ), публикувана за първи път преди почти век, Мос разглежда потлач като екстремна форма на даряване. Но той смята, че подобно поведение, разбира се не толкова разоряващо, е характерно за почти всяка човешка общност: ние даряваме неща, даже в този случай, когато запазването им би имало по-добър икономически и еволюционен смисъл за самите нас.
Мос отбеляза, че подаръците пораждат три отделни, но неразривно свързани действия – подаряване, получаване и взаимност в даряването.
Първото действие определя добродетелите на дарителя, който изразява с подаръка си своята щедрост, доброта и благородство.
Актът на приемане на подаръка, от своя страна, показва желанието на човека да бъде дарен и по този начин да му бъде оказана съответната чест. За получателя това е начин да покаже своята великодушие, готовността си да приеме това, което му се предлага.
Третият компонент е взаимността, връщаща в натурална форма даденото в началото. По същество това е очакването, явно или косвено, че човекът, който получава подаръка, ще го „върне“ на дарителя.
Но след като първоначалният дарител получи нещо обратно, той, разбира се, трябва да върне друг подарък на този, от който го е получил. И така това се превръща в безкраен цикъл на даряване и получаване, отново даряване и отново получаване.
Последната стъпка – взаимността – е това, което прави подаръците уникални. За разлика от пазаруването в магазина, където размяната завършва с предаването на пари за стоката, подаряването създава и поддържа взаимоотношенията. Тази връзка между дарител и получател е свързана преди всичко с морала. Даряването е израз на справедливост, тъй като всеки нов подарък обикновено е с равна или по-висока стойност от предишния. А подаръците са израз на уважение; те демонстрират желанието да се окаже чест на другия човек.
Така подаръците обединяват хората. Задържат ги в безкрайния цикъл на взаимните обвързаности.
Подарявайте най-доброто
Но не са ли съвременните потребители твърде усърдни, макар и неосъзнато, прилагайки на практика теорията на Мос? Много хора днес страдат не толкова от липсата на подаръци, колкото от излишъка им. При това много от подаръци след това не се използват, а даже се изхвърлят.
Съвременната практика на даряване може да предизвика както благоговение, така и негодувание. От една страна, дарявайки подаръци, вие участвате в древен акт, с помощта на който чрез създаването и развитието на взаимоотношения, ние сме станали хора. От друга страна, изглежда, че някои общества използват като извинение празниците само и само да консумират повече.
Идеите на Мос обаче не насърчават необузданото потребление. Вместо това, неговото обяснение за даряването предполага, че колкото по-смислен и личен е подаръкът, толкова повече уважение той демонстрира. Подарък, който наистина е обмислен, е много по-малко вероятно да се озове на сметището. Редки вещи, получили нов живот, или ръчно изработени предмети, както и персонализирани изживявания като гастрономическа или дегустационна обиколка или пътуване с въздушен балон, могат да бъдат по-ценни от скъпите масово произведени стоки, създадени на другия край на света, превозени през морета и океани, и опаковани в пластмаса.
Качествените подаръци могат не само да демонстрират нашите жизнени ценности и приоритети , но и да предадат на нашите взаимоотношения по-голяма дълбочина и искреност. Така че до следващата Коледа имаме достатъчно време да обмислим какво да дарим на близките си хора!