С цялата строгост: как децата оценяват моралните качества на oколните
От тези, които са постъпили зле с тях, те вече не очакват нищо добро.
През последното десетилетие психолозите, занимаващи се с въпросите на развитието с възрастта, са поразени от невръстната възраст , в която децата вече осъзнават моралните качества на чуждите постъпки. Още на четири месеца бебетата са в състояние да реагират на неравномерното разпределение на лакомства и ресурси. На 24 месеца те се отнасят с пренебрежение към несправедливите хора при социални взаимодействия и очакват другите да се държат по същия начин. Други форми на морална преценка се появяват още по-рано: още на 3-месечна възраст бебетата явно предпочитат онези хора, които помагат, а не тези, които пречат на другите.
Размишлявайки върху тези нововъзникващи морални преценки, изследователи са се заинтересували от лежащата в основата на това ментална „структура“. Функционират ли моралните правила на децата като свободна „антология“, в която преценките, направени въз основа на един принцип, имат малък ефект върху преценките, базиращи се на друг? Или има по-дълбока ментална структура, която поражда множество взаимосвързани морални очаквания?
Неотдавнашно изследване на американски психолози, публикувано в PNAS, открива нови хоризонти в тази завладяваща тема. Според резултатите от него, децата се ръководят от базова умствена представа на това какво означава да си морален човек (макар и с някои уговорки, които предизвикват тревога). В тези морални рамки една погрешна постъпка може напълно да изтрие човека от добрите детски представи.
В поредица от експерименти изследователите са изследвали как 25-месечни деца реагират на поредица от морално заредени социални взаимодействия, организирани по време на куклено представление. Първоначално, децата били запознати с две кучета играчки, а след това едното от кучетата започнало да вреди на другото – или мачкало рисунката, която са нарисували или чупило кулата за игра, която те построили.
Ключовият въпрос бил дали децата ще бъдат изненадани, ако зловредникът извърши различно, укоримо от морална гледна точка действие в различна обстановка? За да тестват това, изследователите съставили сценарий, в който кучето откривало две играчки и се чудело как да раздели щастливата находка между две кукли. Децата били разделени на случаен принцип в две групи: едната от тях виждала, че всяка кукла получава играчка, а другата, че кучето по необясними причини е пренебрегнало една от куклите и дало двете играчки на другата.
Изследователите установили, че децата, на които им бил показан справедливия сценарий, прекарват значително повече време, гледайки взаимодействието. Това наблюдение, което психолозите приели като доказателство за изненада, предполагало, че децата не са очаквали зловредникът да направи правилно нещо в различен контекст. Тоест децата имат цялостен поглед върху това какво означава да си морален. Според учените единичен акт, който противоречи на един аспект на „доброто“ поведение, предполага, че от човек може да се очаква да наруши и други морални принципи.
Но при следващите експерименти се оказало, че тук има една уловка: децата не винаги очакват неморално поведение от някой, който се отнася зле с другите. Изследователите наблюдавали това, когато повторили същия експеримент, само че този път на бебетата им показали, че кучето се отнася лошо със зайче (а не с друго куче).
При този сценарий децата наблюдавали по-дълго време кучето, което не разпределяло поравно играчките, сякаш чакали да направи правилното нещо. И едва когато кучето обидило зайчето три пъти, децата спрели да очакват положителни действия от него.
Въпреки че този резултат не е напълно изненадващ (други изследвания потвърждават, че децата очакват от хората особено отношение към членовете на своята група), този експеримент е първият, който разкрива нещо по-дълбоко за това как децата правят моралните си преценки, без значение колко грешни могат да бъдат те. Тоест моралните принципи, които децата използват, не са произволни. Те произтичат от базовата ментална представа за това какво прави човек морален. Но дали това представа е „програмирана“ или тя се променя с развитието, опита и възрастта е вълнуващ въпрос, който предстои да бъде решен в бъдещи изследвания.
