Изтощаващото съчувствие: как да запазим емпатията си и да не прегорим
Решаването на проблема с изтощаващото съчувствие е важен не само за твърде чувствителните хора, но и за тези, към които е насочена тяхната емпатия.
Съчувствието е важна част от работата на много хора. Това е качество, което позволява на ръководителя да дава на своите подчинени конструктивна и доброжелателна обратна връзка или помага на учителя да намери правилния подход към затворения в себе си или срамежлив ученик.
Но има моменти, когато съчувствието приема крайни форми. Ако ние твърде дълбоко преживяваме болката на другите хора, то можем да започнем да изпитваме изтощение и подтиснатост, стигаща даже до депресия.
Техническият термин за това чувство е „емпатичен дистрес“ (empathic distress – чувство на дискомфорт, появяващо, когато сме свидетели на това как друг човек страда или преживява болка). То е разпространено сред „хората , поемащи прекалено много чужди негативни емоции“, обяснява писателят и психолог Даниел Гоулман, чиито книги за емоционалния интелект се превърнаха в бестселъри, особено в сферата на бизнеса и образованието.
Емпатичният дистрес представлява проблем не само за хората, които го изпитват, но и за обектите на тяхното съчувствие. По думите на Гоулман, това е така, „защото много хора се справят с емпатичния дистрес, обръщайки гръб“. В такива моменти хората често си казват „Знаете ли, това понякога го наричат прегаряне и аз не мога повече да го правя“.
Това е често явление сред медицинските работници и не се прояви само по време на пандемията. От много години болниците и медицинските училища разработват програми както за обучение в изкуството на емпатията за лекари и медицинските сестри, така и за лечение на стреса и емоционалното изтощение, които съпровождат тези професии.
Например, по време на пандемията от Covid-19 много хора по целия свят бяха подложени на огромно напрежение, съпроводено с мъка и тревожност. В такива сложни периоди, съпроводени от обществени турбуленции, рискът от емпатичен дистрес става особено висок. Но и в наглед по-спокойни периоди той може да се проявява в различни форми и ситуации. Затова най-добрият начин да съхраним чувството си на постоянна съпричастност и съчувствие е да очертаем границите и да поставим собствени червени линии.
Обратната страна на емпатията
Можем да разберем защо лекарите и медицинските сестри изпитват емпатичен дистрес, тъй като наблюдаването на страданията е част от тяхната длъжностна характеристика. Но този проблем може да се появи и при много по-малко екстремни ситуации. Например в своята книга „Доверявай на себе си“ психологът и коуч Мелоди Уайлдинг посочва пример със своя клиентка , чиято компания наскоро е била реорганизирана.
„Тъй като тя е твърде чувствителна, всички ходили при нея като при психотерапевт и разказвали за всички свои преживявания. Тя влязла в ролята на гъба, която попива всичко и това изтощавало докрай нейната енергия“.
Прекомерното съчувствие носи не само риск за прегаряне, но също така може да направи много по-неефективна работата на хората. Уайлдинг обяснява, че някои от нейните чувствителни клиенти са ръководители, „които толкова силно искат техния екип да е щастлив, че се притесняват да разстройват своите хора и да им дават критични оценки“. В резултат екипът започвал да работи значително по-зле.
Защо някои хора не се справят с прекомерното съпреживяване?
Съчувствието е един от четирите основни аспекта на емоционалния интелект. Останалите, по думите на Гоулман, са самосъзнанието, самоуправлението и навиците във взаимоотношенията. На хората, които се чувстват подтиснати и опустошени от съчувствие, може да не им достига самоуправление, което да включва в себе си определянето на здравословни граници и намирането на начини за съпреживяване, позволяващи да се запази спокойствие. С други думи „емпатичният дистрес възниква заради дефекти в емоционалния интелект“.
„Това е неспособността да се справим с нарастващите емоции – обяснява Гоулман – Вие просто позволявате на емоциите на другия човек да ви смачкат, вместо да ги преработите“.
Три вида съчувствие
По думите на Гоулман за решаване проблемите с прекаленото съчувствие е важно да се разбира, че съществуват три вида емпатия, които се задействат от различни области на мозъка.
Когнитивната емпатия означава, че вие на интелектуално ниво разбирате гледната точка на другите хора и какъв език е най-ефективен за общуването с тях.
Емоционалната емпатия представлява преживяване на чувствата на другия човек, което в някои случаи е много тежко и опасно.
И накрая има и емпатична грижа, която ни кара да помогнем на тези, които се нуждаят от помощ. По думите на Гоулман, родител, който остава спокоен и обичащ в момент на истерика на детето си, проявява съчувствие. Той не преживява цялата буря от емоции, които изпитва детето в дадения момент. Ако той ги преживяваше, това нямаше да е много полезно. Но той се грижи за благополучието на своето дете, тъй като остава до него и му помага да преживее своите емоции и сълзи.
Емпатичната грижа в трудни ситуации е ключа към това, вие да не се чувствате прекалено въвлечен по време на разговор с колега, оплакващ смъртта на любим човек или да не загубите дар слово при общуването с клиент, който може да загуби жилището си.
„Ако вие проявите грижовно отношение към болката или страданията на другия човек, то вие ще можете да бъдете до него в тежкия момент вместо да изпитвате подтиснатост и да му обърнете гръб“ – обяснява Коулман.
Изкуството да оставате в настоящето
Съществуват техники за саморегулиране, които позволяват на хората да проявяват емпатична грижа. По думите на Гоулман, в такива случай често е полезна медитацията, тъй като тя намалява реактивността на хората, което от своя страна им позволява да остават лице в лице със страданията.
Още един полезен подход е да изричате емоциите, които вие чувствате. Ако след среща със свой разстроен колега вие се чувствате подтиснат, е полезно да поговорите отново за това, даже и сам със себе си.
„Така вие активирате друга област на префронталната кора на главния мозък, а именно тази част, която реагира на болка и тя ви дава вътрешна степен на свобода от тази конкретна негативна емоция“ – обяснява Гоулман.
Очертаване на граници
Създаването на външни граници на работа изглежда достатъчно очевидно, но не винаги е лесно. Например, можете да си обещаете да не проверявате електронната си поща след 19:00 часа и ли да си създадете навик да тренирате и да закусвате сутрин без да включвате лаптопа си.
Създаването на вътрешни граници, позволяващи да се справим с емпатичния дистрес е доста по-труден процес, но пък той може да ви създаде способността да оставяте тежките емоции зад себе си.
„Например, в края на деня може да записвате всички свои проблеми на лист хартия, а след това да го скъсате и това ще бъде като мислено освобождаване от тях в края на деня“ – съветва Уайлдинг.
Да се намери правилния баланс не е проста задача.
„Поставянето на граници може да облекчи възможността за изключване на определени схеми на стрес – казва Гоулман – Но ако вие ги изключите за всички хора във вашия живот, то вие ще се превърнете в студен и откъснат от живота човек. Трябва да си създадете способност доброволно да контролирате този процес“.
Всичко това показва, че в основата на проблема с емпатичния дистрес има определена красота, състояща се в идеята, че можете да гледате през завесата, отделяща ви от другите. Твърде много световни проблеми се коренят в неспособността на хората да разглеждат чуждия опит като толкова важен и реален, колкото и своя. В интерес на всеки от нас е да направим така, че дълбоко грижовните хора, които дават прекалено много от себе си, да не попадат в положение, когато те повече няма да могат да го правят.
