Изтощаващото съчувствие: как да запазим емпатията си и да не прегорим
Решаването на проблема с изтощаващото съчувствие е важен не само за твърде чувствителните хора, но и за тези, към които е насочена тяхната емпатия.
Съчувствието е важна част от работата на много хора. Това е качество, което позволява на ръководителя да дава на своите подчинени конструктивна и доброжелателна обратна връзка или помага на учителя да намери правилния подход към затворения в себе си или срамежлив ученик.
Но има моменти, когато съчувствието приема крайни форми. Ако ние твърде дълбоко преживяваме болката на другите хора, то можем да започнем да изпитваме изтощение и подтиснатост, стигаща даже до депресия.
Техническият термин за това чувство е „емпатичен дистрес“ (empathic distress – чувство на дискомфорт, появяващо, когато сме свидетели на това как друг човек страда или преживява болка ) . То е разпространено сред „хората , поемащи прекалено много чужди негативни емоции“, обяснява писателят и психолог Даниел Гоулман, чиито книги за емоционалния интелект силно са повлияли в сферата на бизнеса и образованието.
Емпатичният дистрес представлява проблем не само за хората, които го изпитват, но и за обектите на тяхното съчувствие. По думите на Гоулман, това е така, „защото много хора се справят с емпатичния дистрес, обръщайки се“. В такива моменти хората често си казват „Знаете ли, това понякога го наричат прегаряне и аз не мога повече да го правя“.
Това е често явление сред медицинските работници и не само по време на пандемията. От много години болниците и медицинските училища разработват програми както за обучение в изкуството на емпатията за лекари и медицинските сестри, така и за лечение на стреса и емоционалното изтощение, които съпровождат тези професии.
Отчитайки огромната мъка и напрежение, които хората по целия свят изпитват заради Covid-19 и съпровождащите го обществени турбуленции, ние днес особено силно сме подложени на риск от емпатичен дистрес. Затова най-добрият начин да съхраним чувството си на постоянна съпричастност и съчувствие е да очертаем границите и да поставим собствени червени линии.
Обратна страна на емпатията
Можем да разберем защо лекарите и медицинските сестри изпитват емпатичен дистрес, тъй като наблюдаването на страданията е част от тяхната длъжностна характеристика. Но този проблем може да се появи и при много по-малко екстремни ситуации. Например в своята книга „Доверявай на себе си“ психологът и коуч Мелоди Уайлдинг посочва пример със своя клиентка , чиято компания наскоро е била реорганизирана.
„Тъй като тя беше твърде чувствителна, всички ходили при нея като при психотерапевт и разказвали за всички свои преживявания. Тя влязла в ролята на гъба, която попива всичко и това изтощавало докрай нейната енергия“.
Прекомерното съчувствие носи не само риск за прегаряне, но също така може да направи много по-неефективна работата на хората. Уайлдинг обяснява, че някои от нейните чувствителни клиенти са ръководители, „които толкова силно искат техния екип да е щастлив, че се притесняват да разстройват своите хора и да им дават критични оценки“. В резултат екипът започвал да работи значително по-зле.
Защо някои хора не се справят с прекомерното съпреживяване?
Съчувствието е един от четирите основни аспекта на емоционалния интелект. Останалите, по думите на Гоулман, са самосъзнанието, самоуправлението и навиците във взаимоотношенията. На хората, които се чувстват подтиснати и опустошени от съчувствие, може да не им достига самоуправление, което да включва в себе си определянето на здравословни граници и намирането на начини за съпреживяване, позволяващи да се запази спокойствие. С други думи „емпатичният дистрес възниква заради дефекти в емоционалния интелект“.
„Това е неспособността да се справим с нарастващите емоции – обяснява Гоулман – Вие просто позволявате на емоциите на другия човек да ви смачкат, вместо да ги преработите“.
Три вида съчувствие
По думите на Гоулман за решаване проблемите с прекаленото съчувствие е важно да се разбира, че съществуват три вида емпатия, които се задействат от различни области на мозъка.
Когнитивната емпатия означава, че вие интелектуално разбирате гледната точка на другите хора и какъв език е най-ефективен за общуването с тях.
Емоционалната емпатия представлява преживяване на чувствата на другия човек, което в някои случаи е много тежко и опасно.
И накрая има и емпатична грижа, която ни кара да помогнем на тези, които се нуждаят от помощ. По думите на Гоулман, родител, който остава спокоен и обичащ по време на истерика на детето си, проявява съчувствие. Той не преживява цялата буря от емоции, които изпитва детето в дадения момент. Ако той ги преживяваше, това нямаше да е много полезно. Но той се грижи за благополучието на своето дете, тъй като остава до него и му помага да преживее своите емоции и сълзи.
Емпатичната грижа в трудни ситуации е ключа към това, вие да не се чувствате прекалено въвлечен по време на разговор с колега, оплакващ смъртта на любим човек или да не загубите дар слово при общуването с клиент, който може да загуби жилището си.
„Ако вие проявите грижовно отношение към болката или страданията на другия човек, то вие ще можете да бъдете до него в тежкия момент вместо да изпитвате подтиснатост и да се обърнете от него“ – обяснява Коулман.
Изкуството да оставате в настоящето
Съществуват техники за саморегулиране, които позволяват на хората да проявяват емпатична грижа. По думите на Гоулман, в такива случай често е полезна медитацията, тъй като тя намалява реактивността на хората, което от своя страна им позволява да остават лице в лице със страданията.
Още един полезен подход е да изричате емоциите, които вие чувствате. Ако след среща със свой разстроен колега вие се чувствате подтиснат, е полезно да поговорите отново за това, даже и сам със себе си.
„Така вие активирате друга област на префронталната кора на главния мозък, а именно тази част, която реагира на болка и тя ви дава вътрешна степен на свобода от тази конкретна негативна емоция“ – обяснява Гоулман.
Очертаване на граници
Създаването на външни граници на работа изглежда достатъчно очевидно, но не винаги е лесно. Например, можете да си обещаете да не проверявате електронната си поща след 19:00 часа и ли да си създадете навик да тренирате и да закусвате сутрин без да включвате лаптопа си.
Създаването на вътрешни граници, позволяващи да се справим с емпатичния дистрес е доста по-труден процес, но пък той може да ви създаде способността да оставяте тежките емоции зад себе си.
„Например, в края на деня може да записвате всички свои проблеми на лист хартия, а след това да го скъсате и това ще бъде като мислено освобождаване от тях в края на деня“ – съветва Уайлдинг.
Да се намери правилния баланс не е проста задача.
„Поставянето на граници може да облекчи възможността за изключване на определени схеми на стрес – казва Гоулман – Но ако вие ги изключите за всички хора във вашия живот, то вие ще се превърнете в студен и откъснат от живота човек. Трябва да създадете си способност доброволно да контролирате този процес“.
Всичко това показва, че в основата на проблема с емпатичния дистрес има определена красота, състояща се в идеята, че можете да гледате през завесата, отделяща ви от другите. Твърде много световни проблеми се коренят в неспособността на хората на разглеждат чуждия опит като толкова важен и реален, колкото и своя. В интерес на всеки от нас е да направим така, че дълбоко грижовните хора, които дават прекалено много от себе си, да не попадат в положение, когато те повече няма да могат да го правят.
