Политиката в борбата за климата трябва да бъде същата както срещу пандемията
Сега вниманието на целия свят е съсредоточено към кризата, предизвикана от Covid-19, но в същото време продължават да нарастват темповете в промяната на климата. Пандемията и промяната на климата са глобални проблеми , които не познават политическите граници и затова трябва да бъдат решавани чрез международно сътрудничество. Изразът „да се изглади кривата“ стана обща мантра в началото на борбата с пандемията от Covid-19. За предотвратяване на пренатоварването на здравната система и даване на време за разширяване на възможностите за справяне с пандемията, се наложи вземането на специални мерки, позволяващи ограничаването на разпространението на коронавируса. Днес ние трябва да използваме същата логика и към климатичните действия, тоест да „изгладим кривата“ на емисиите на парникови газове и размера на нашата екологична следа, за да получим време за изграждането на по-устойчиви системи.
Няма никакви съмнения в това, че заради промените в климата се повишава честотата и интензивността на природните катастрофи. Тази година Австралия беше опустошена от най-силните горски пожари за цялата история на този континент. Страните от Източна Африка се борят с най-голямото нашествие на пустинни скакалци за последното десетилетие. Соломоновите острови, Вануату, Фиджи и Тонга бяха ударени от тропически циклон от 5-степен, Европа страда от рекордни температури, а в Арктика и Сибир температурите достигнаха невиждани нива.
Учените предупреждават, че подобни заплахи, съвпадaйки с пандемията от Covid-19, могат да попречат в борбата с нея и в частност да засилят натоварването на системите за здравеопазване, изтощавайки ресурсите, предназначени за извънредни ситуации и лишавайки хората от възможността да спазват социална дистанция. Тези проблеми само ще се задълбочават заради вървящата икономическа криза, а също така нарастващото социално-икономическото неравенство , както вътре в държавите, така и между регионите.
Неотдавнашният тайфун във Филипините стана илюстрация за съвместните потенциални проблеми от пандемията и климатичните катаклизми. Силните ветрове и наводнения накараха много хора да нарушат карантината, спасявайки се в препълнените евакуационни центрове, където беше невъзможно да се спазва протокола за социално дистанциране. Заради правилата за дистанциране, животът на 200 000 човека беше под заплаха от наводнения и свличания. Рязко нарасна количеството хора, нуждаещи се от медицинска помощ, въпреки че то беше значително нараснало заради пандемията. Тези болници, чиито ресурси са ограничени, могат да се окажат под още по-голям натиск заради възможното нарастване на количеството пациенти с други инфекциозни заболявания, предизвикани от промяната на климата ( треската денге, лептоспироза).
От друга страна, Covid-19 до известна степен ограничи негативното влияние на човечеството върху околната среда. През последните месеци личните автомобили се ползваха доста по-ограничено, много заводи спряха, електростанциите намалиха мощностите си и изгаряха по-малко въглища. В резултат на това емисиите на въглероден диоксид рязко се съкратиха и се върнаха на нивото от 2010 година. Над много мегаполиси се разсея хроничния смог, въздухът стана значително по-чист, а даже се появиха съобщения за разхождащи се диви животни по улиците на някои градове.
Всички тези явления породиха разсъждения от рода, че пандемията е дала на Майката Земя нужната почивка. Но ако това е така, почивката явно няма да е дълга и тя ще помогне много малко за да се промени дългосрочната негативна климатична траектория.
Още повече, че същите учени, които съобщаваха за намаляването на емисиите на парникови газове заради карантината, предизвикана от Covid-19, ни информират, че при намаляването на ограниченията, обемите веднага ще се увеличат. Съгласно техните прогнози, пандемията ще доведе да съкращаване на общите обеми на емисиите през 2020 година в най-добрия случай с 13% и това при условие, че част от ограниченията се запазят до края на годината. В момента, в който се върнем в допандемичната „норма“, към нея ще се върнат и емисиите от парникови газове.
В същото време съхраняването на строги ограничителни мерки нанася непропорционално голяма вреда на бедните и най-уязвими слоеве на населението и това не може да бъде правилния отговор. Пандемията парализира икономиката, засилвайки неравенството и радикално променяйки живота на хората, включително и до летален край. Затова пандемията не може да се разглежда като шанс планетата да „подиша“ чист въздух и като нещо екологично позитивно на фона на общата криза. Тя не отваря път към здраве заради декарбонизацията.
Но това не означава, че пандемията не може да стимулира прогреса. С помощта на постепенна, премислена и планирана декарбонизация може да се постигне по-здраво, устойчиво и равноправно бъдеще, което няма да бъде помрачавано от още по-големи пандемии или други катастрофи. Освен това тя може да ни научи как с целенасочени мерки и подготовка да постигнем устойчивост към различни видове катастрофи. В този смисъл отправна точка се явяват плановете за възстановяване на икономиката след Covid-19, а също така пакетите за икономическо стимулиране, предлагани от правителствата, бизнеса и международните организации.
Пандемията показа колко много са неподготвени нашите системи за здравеопазване към всякакви шокове, такива като краткосрочно нарастване на заразените от Covid-19 или дългосрочни последствия, предизвикани от промяната на климата. Инвестирайки в обновяването и укрепването на системите за здравеопазване, правителствата трябва да отчитат проблемите с адаптацията към промяната на климата и смекчаване на последствията от нея.
Същото касае и инвестициите (частни и държавни) в повишаването на нивото на стресоустойчивост. По мнение на глобалните органи за здравеопазване и природозашитниците, само тогава, когато вземащите решения лидери успеят да гарантират , че всички аспекти по възстановяването на икономиката след Covid-19 бъдат „здравословни и зелени“, постпандемичната „нова нормалност“ ще успее да осигури защита на нашата планета и всички живеещи на нея хора.
Пандемията и промяната на климата са глобални проблеми , които не познават политическите граници и затова трябва да бъдат решавани чрез международно сътрудничество. Въпреки, че конференцията на ООН по промяната на климата (СОР 26), която трябваше да се състои в Шотландия през ноември, е пренесена за 2021 година, това не трябва да попречи на прогреса в областта на екологията.
Точно обратното, това забавяне следва да се възприема като шанс за световните лидери. Те трябва да си изпълнят домашната работа и да заложат фундамент за провеждането на такава конференция, която да постави идеята за защита на здравето на човечеството в центъра на преговорите по климата. В Парижкото споразумение от 2015 година думата „здраве“ се споменава само веднъж и то в преамбюла. Резултатите от конференцията СОР26 трябва да се превърнат в доста по-амбициозен план, съчетаващ императива за защита на климата и здравето.
Изразът „да се изглади кривата“ стана обща мантра в началото на борбата с пандемията от Covid-19. За предотвратяване на пренатоварването на здравната система и даване на време за разширяване на възможностите за справяне с пандемията, се наложи вземането на специални мерки, позволяващи ограничаването на разпространението на коронавируса. Днес ние трябва да използваме същата логика и към климатичните действия, тоест да изгладим кривата на емисиите на парникови газове и размера на нашата екологична следа, за да получим време за изграждането на по-устойчиви системи.
Разликата, разбира се е в това, че за разлика от здравните системи, климатичните възможности на планетата не могат да се променят. Трябва да се променяме ние. Пандемията няма да ни спаси, но може да стане този катализатор, който е необходим, за да спасим самите себе си.
