fbpx

Животът минава покрай мен? Как да не преживяваме за „пропуснатото“ лято

Чувството, че всяко лято нещо пропускаме или въобще сме го пропиляли, се появява в много от нас и то е частен случай на страха от пропуснатите възможности ( FOMO). Особено силно то се проявява сега в условията на пандемия и ограничения за пътуване. За да можем да не му се поддаваме e важно да разберем защо то се появява в нас, а за да ограничим неговото въздействие е добре да ограничим присъствието си в социалните мрежи, да засилим социалните си контакти, особено с близки и приятели, и да не търсим „най-доброто“, а това, което е „достатъчно хубаво“ и ни носи щастие и удовлетвореност.

FOMO (Fear of missing out ) – страхът за пропуснатите възможности особено ярко се проявява именно тогава, когато настъпва лятото. Лятото, това е много повече от обикновен сезон на годината и като минимум е най-хубавия от тях. „Лято и животът е толкова лесен“ („Summertime and the livin’ is easy“) пее в своя хит Summertime Ела Фицджералд. Ние имаме усещането, че за неговото настъпване трябва да се готвим предварително и да го прекараме така, че после дълго да разказваме и да има какво да показваме. Тази идея се експлоатира от маркетолози и рекламисти, които в медиите и социалните мрежи ни предлагат безкрайни списъци какво трябва да успеем за тези три-четири месеца.

Очакванията много често не се оправдават и затова започва да става все по-разпространено състоянието, което по английски звучи като End of Summer Blues (Краят на летния блус) , но то започва да се проявява доста преди септември. Обикновено то преминава, оставяйки само леко недоволство и неудовлетвореност от себе си и живота си. Но през 2020 година нищо не е така както преди. Плановете за почивка при много са абсолютно разрушени, а при други остават твърде неопределени. Как в такива условия да престанем да се тревожим, че е лято, а заедно с него, че целият ни живот , ей така, преминава покрай нас?

Пожарният хидрант за радост

Страхът да се пропусне лятото е частен случай на проявата на FOMO (Fear Of Missing Out), тоест страха от пропуснатите възможности. Това е онова чувство, когато ви се струва, че всички около вас имат интересен живот, а само вие сте принуден да прекарвате дните си в скука, задоволявайки се с малко и забравен от всички. Това чувство стана особено остро изразено с развитието на интернет и социалните мрежи, които предоставят неизчерпаеми възможности за сравняването на себе си с другите. Въпреки това, че за FOMO се говори много, то все още е слабо изследвано, но така или иначе вече има свидетелства за неговото негативно влияние.

То се асоциира с лошо настроение, чувство на неудовлетвореност от живота и може да доведе до депресия и тревожност.

Психологът Андрю Пшибилски, който изследва явлението FOMO , обяснява, че лятото може да се сравни с пожарен хидрант, от който излизат поток красиви фотографии със щастливи лица. Работата е там, че именно през лятото количеството на такива снимки с фотогенични лица и пейзажи неимоверно много нараства във всички социални мрежи. Социологическа анкета, проведена в САЩ, показва че 9 от 10 човека споделят снимките от своите ваканции в социалните мрежи. При това фотографиите често са редактирани и специално избрани от доста подобни кадри. По думите на психиатъра Норман Розентал, това води до усещането, че наоколо цари страхотен празник, носещ удоволствие на всички останали, освен на вас.

Но работата е не само в този информационен поток, а и в нереалистичните очаквания.

В период на остър пристъп на FOMO, хората забравят, че животът на възрастния човек е пълен със задължения, за които просто не можем да си затворим очите. Важно е да се приеме факта, че част от развлекателните събития се налага да се пропуснат заради някой друг, а понякога даже заради една обикновена почивка с книжка на дивана. От детството ние сме свикнали да асоциираме лятото с почивка и ваканция, почти като безкраен празник. Но много малко възрастни могат да изоставят текущите си задачи и работа, за да се насладят на три безгрижни летни месеца.

Как да се борим с това?

Въпреки че FOMO е сравнително нов термин, самото явление съществува точно толкова дълго, колкото съществува и човек, смята австралийския социолог и автор на няколко бестселъри Хю Маккей. Променила се е само скоростта, с която ние получаваме информацията, но главният човешки инстинкт – желанието да се обединиш с групата, е останал непроменен. За да можеш да успокоиш FOMO е нужно да общуваш с други хора. В своята книга Маккей пише, че помощта към другите хора е главния източник за усещането за удовлетвореност в живота. Може би именно сега е добре да посетите роднини или приятели, които ще ви се зарадват да ви видят. Особено такива, на които вие можете да помогнете.

Освен това, можете да се възползвате от стратегията, която предлага британският психолог Ричард Вайзман, изучаващ същия проблем. За да увеличите количеството на връзките си, той препоръчва всяка седмица да влизате в телефонния си указател и да откривате хора, с които сте се виждали по-рано, но в момента не общувате с тях. Може просто да напомните за себе си и да попитате какво ново се е случило в техния живот. Някои от тях няма да си спомнят за вас или ще се направят на такива, някои от тях ще са заети, но някои с удоволствие ще влязат в контакт с вас. Възможно някой от тях отново ще ви стане дотатъчно близък или просто човек, с който вие можете да поседите и да изпиете с удоволствие по едно питие на някоя приятна лятна веранда.

Но нищо не работи по-добре от ограничаването на времето, проведено в социалните мрежи. Все повече хора се стремят да намалят времето, прекарвано със смартфона, особено през лятото, ограничавайки всякакви съобщения и новини, а някой въобще се подлагат на „информационен“ глад.

Вече често започна да се среща термина JOMO ( Joy of Missing Out), тоест радост от пропуснатите възможности. Хората се ограничават от социалните мрежи и други отвличащи фактори, и се наслаждават на това, че сами решават с какво да се заемат, а не се отдават на избора на алгоритмите.

Но освен ограничаването на прекараното време в социалните мрежи може да помогне и критичното отношения към тях. Ние всички знаем, че Instagram и другите подобни приложения предлагат огромно количество филтри , а прекрасни фотографии могат да се направят и на най-скучното парти. Но всичко това ние винаги забравяме, когато имаме пристъпи на FOMO. Изходът е постоянно да си задаваме въпроса: Защо този човек е сложил именно тази снимка? Какъв образ иска той да изгради в очите на другите? Защо му е нужно да демонстрира такъв ярък живот? В края на краищата, да осъзнаем, че Instagram ни дава инструменти за да създадем всякаква история за себе си, която много често е далеч от реалността.

Журналистите призовават да се публикуват честни фотографии, например сметките за наетата прекрасна вила, откъдето са се получили толкова прекрасни снимки. В края на краищата, летният FOMO има и потребителски подтекст, даже ако човек е достатъчно финансово обезпечен, той ще се ориентира на някой, който е по-състоятелен от него.

Икономистът Херберт Саймън, носител на Нобелова премия по икономика, казва, че в условията на безкраен избор, рационален ще бъде този избор, които се спира на нещо удовлетворяващо, а не на най-доброто. Това ще позволи да се икономисат ресурси, които ще се изразходват за търсене. В случая с FOMO това е ключов подход. Да търсите най-хубавите вещи, партита и места за почивка изисква прекалено много енергия и ресурси. Но винаги можете да изберете нещо достатъчно хубаво, което ще удовлетворява повечето ваши критерии. Междупрочем Даймън не си е губил времето за вестници и телевизор, той е смятал, че ако нещо е толкова важно, той ще разбере за него и без тях.

Теорията на Саймън лежи в основата на теорията на известния психолог Бари Шварц. Той пише, че хората, които предпочитат да изразходват ресурси за търсенето на най-доброто („максимизатори“), като правило повече печелят, но това не им носи щастие, а точно обратното – растящите потребности никога не могат да бъдат удовлетворени. Резултатът е, че те са склонни към депресия и ниско ниво на удовлетвореност от живота. В идеите на Шварц няма нищо ново и революционно.

Още през 19-век английският поет Робърт Браунинг пиши: „По-малкото значи повече“.

В наше време това е особено актуален девиз, който позволява да се съхрани психологическото благополучие.

„В нашата култура понякога е трудно да се задоволяваме с нещо „достатъчно хубаво“. Но когато нещата стигнат до щастие и удовлетвореност, именно това „достатъчно хубаво“ е не просто хубаво , а идеално“. – резюмира Шварц.

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline