Страховете, пораждащи се в социалните медии и как те влияят на емоционалното благополучие
Психолозите Райън Али и Джон Маклейни от Университета на Борнемут, Великобритания са изследвали различните форми на страх от пропуснатите възможности, които се появяват при общуването в интернет.
Страхът от пропуснатите възможности или FоMO (Fear of Мissing Оut), обикновено се описва като тревожно чувство, което възниква, когато вие си мислите, че другите хора могат добре да си прекарат времето без вас. Прекаленото FоMO-чувството е тясно свързано със симптомите на поведенческата зависимост. То често води до нежелано поведение, като например постоянно четене в социалните мрежи, даже и при неподходящи обстоятелства, като да речем, когато сме зад волана. Освен това предизвиква прекалено силни притеснения от реакцията на постове и съобщения.
Нашето ново изследване показа основните тригери за този психологически феномен, контекстите, в които той възниква и типовете страх, които предизвиква. Освен това ние предлагаме нови функции за социалните мрежи, които биха минимизирали тази съвременна форма на социално безпокойство.
Хората са социални същества в своята същност. Нашата идентичност, убеждения и поведение се базират на взаимодействията ни с други хора, от добри познати до случайно срещнати на улицата минувачи, с които ние само сме разменили по един поглед. В предните поколения са били възможни паузи от социалния свят, но с появата на социалните мрежи и смартфоните социалната информация е достъпна като никога досега.
Въпреки пословицата, че в интернет нищо никога не изчезва, социалната информация може да остарява и с времето да губи своята важност. Например, това е така при груповите чатове, преките излъчвания и личните съобщения, когато се очаква незабавен отговор. Когато хората не успяват да са в крачка с тези всичките съобщения и информационни потоци, тогава FоMO-чувството се появява с цялата сериозност от последствията.
Категории на FоMO-чувството
В нашето изследване ние сме разгледали ситуации и контексти, в които FоMO-чувството се появява и какви страхове пораждат то.
FоMO-чувството като отделно разгледана концепция е опростяване. Смята се , че то възниква при невъзможност да се влезе в интернет (загуба на сигнал или разредена батерия), но ние открихме, че страхът възниква, когато сме и онлайн. Например, когато хората имат няколко устройства и профила в социалните мрежи, но разполагат с малко време или нямат желание да прегледат всичко, тогава в тях може да възникне страх, че ще пропуснат важни събития или съобщения.
FоMO-чувството се появява също, когато хората са разочаровани, че друг човек не отговаря на техните съобщения, въпреки че ги е получил вече и ги е прочел. Те се страхуват, че са действали неправилно в предната им беседа и са пропуснали шанса да проявят чувство на съпричастност и съчувствие. В допълнение към това, ние открихме и други появяващи се допълнителни страхове, като:
– Страх да се пропусне възможността да се стане популярен. Това се случва, когато някой закъснява с отговора и с изразяването на съчувствие, когато е необходимо;
– Страх да се пропусне ценна информация;
– Страх да бъдат изключени от социалните групи заради недостатъчно участие;
– Страх да се провокират негативни реакции;
FоMO-чувството се асоциира със стрес и безпокойство, а също така с това как ние се отнасяме един към друг в мрежата и какви са нашите очаквания. Ето защо много хора смятат социалните мрежи в техния им сегашен вид като антисоциални инструменти, насочени преди всичко към привличане вниманието на хората, а не към „здравословно“ общуване.
Освен това съществуват въпроси как технологиите влияят върху нарушеното благополучие и защо са ограничени инструментите и функциите, които помагат да се регулира и да се формира социалното присъствие и идентичност в интернет. Инициативата Google Digital Wellbeing е пример за усилията в тази насока. Приложението показва ежедневни отчети за това как често вие използвате различните приложения, колко съобщения получавате, колко често си проверявате телефона и сваляте блокировката на екрана.
Оценявайки социалните мрежи, ние забелязахме как особеностите на дизайна могат да предизвикват появата на FоMO-чувството в потребителите. Например, основната функция, показваща броя на „лайковете“ към даден пост може да провокира страх от това, че потребителят пропуска индикаторите на социалното одобрение. Това от своя страна е свързано с чувството за емоционално благополучие.
Другите функции, например двойната „птичка“ в съобщенията в WhatsApp, може да създаде обезпокоеност за социалните отношения. FоMO-чувството може да се появи, когато потребителят си зададе въпроса, защо приятелите не му отговарят, въпреки че са прочели съобщението.
По данни на различни социално-психологически изследвания, хората често грешно интерпретират поведението на другите хора. Например, човек може да се сметне за отхвърлен, ако неговото съобщение остане „непрочетено“ или не е получил отговор на него, а всъщност получателят може да е останал без връзка или да е на важно мероприятие.
Дизайнерски решения
Технологиите могат както да засилят съществуващите проблеми, така и да предизвикат положителни промени. От беседи с хора, които изпитват FоMO-чувство, ние определихме някои възможни дизайнерски решения:
– Да се настроят списъците на приоритетите по такъв начин, че човек да получава съобщения само за важни събития и теми и то от избрани източници, групи и контакти, които не са му безразлични.
– Да се направи лека филтрация, записване и повтаряне на събития, за да може човек, връщайки се в социалните мрежи по всяко време да не пропуска полезната му информация и в същото време да не се претоварва със съобщения, контент и взаимодействия.
– Да се предостави на хората възможност да си формират собствен протокол за социално взаимодействие. Например, аналогично на настройките на параметрите за конфиденциалност, потребителите да имат възможност да показват, че те не винаги отговарят на коментари и в мрежата се появяват епизодично. В този случай другите няма да очакват от тези потребители да бъдат въвличани в постоянно взаимодействие.
