Там може да съществува живот: открит е двойник на системата Земя – Слънце

Астрономи са открили далечна планета и звезда, които поразително приличат на нашата система Земя-Слънце и това е може би най-значителната прилика от всички откривани досега. Съвпаденията между откритата планета с кодовото име KOI-456.04 и Земята са толкова много, че изследователите се надяват, че тя може би е пригодна за живот. Учените, участвали в наблюденията, описват звездата и нейната планета като „огледален образ“ на нашата система Земя-Слънце. Наблюденията са проведени от Института за изследване на слънчевата система към немското Общество Макс Планк в Гьотинген и резултатите от изследванията са публикувани в Astronomy & Astrophysics.

Системата на звездата Kepler-160 се намира на 3000 светлинни години от Земята. Самата звезда Kepler-160 се отнася към класа „жълти джуджета“, а размерите и са напълно съпоставими с размерите на нашето Слънце. Нейният радиус е само с 10% по-голям, а температурата на повърхността и е с 300 градуса по-ниска , което е незначителна разлика по астрофизическите параметри. Това е много важно, защото повечето звезди на откритите досега екзопланети бяха малки и слабо светещи, като основно изпускат инфрачервено излъчване, което е специфично за звездите от класа на „червените джуджета“. Именно то се смята за истински проблем за съществуването на живот на тези екзопланети. Счита се, че излъчваната радиация е способна да унищожи всички форми на живот на близко разположените планети.

Наблюденията на Kepler-160 са започнали от НАСА в рамките на мисията Кеплер в периода между 2009 и 2013 г заради сходството и със Земята и наличието на екзопланети около нея. Предишните наблюдения са установили, че в орбита около Kepler-160 се въртят две екзопланети, Kepler-160b и Kepler-160c. Но те са много по-големи от Земята и обикалят много близо до звездата си, което предполага много високи температури на повърхността им и непригодност за живот. Известни незначителни отклонения в движението на Kepler-160c е дало повод за предположението, че в системата съществува и трета планета. Оказало се, че не е само една планета (Kepler-160d), a са две. Именно тази втора открита екзопланета, наречена KOI-456.04 е заинтересувала и развълнувала немските астрономи.

За да може да се предположи, че на дадена екзопланета може да съществува живот, подобен на земния, тя трябва да се върти на определено разстояние от своята звезда, тоест да е достатъчно близко, за да получава необходимата светлина и топлина, и там да има определена вулканична активност. Но от друга страна трябва да е на такова разстояние, че да не получава прекалено много излъчване и да изпитва прекалено влияние от гравитацията. Тази зона астрофизиците я наричат „зона на обитаемост“, тъй като при тези условия може да съществува вода е в течна фаза. Удивително е, че планетата KOI-456.04 отговаря на всички тези изисквания.

Другата прилика между KOI-456.04 и Земята е в техния орбитален период, за който те се завъртват около своите звезди, тоест продължителността на годината. Изследователите смятат, че този период за новооткритата планета е 378 дена, тоест незначително по-дълъг, отколкото на Земята. Това означава, че съществува 93% вероятност KOI-456.04 да получава същото количество светлина, колкото пада и на Земята.

Освен това, KOI-456.04 е два пъти по-малка от нашата планета. Това е още един ключов момент, тъй като почти всички екзопланети, които са с размер приблизително двойно по-малък от този на Земята имат потенциал за съществуването на земни температури на тяхната повърхност. Изследователите предполагат, че ако около планетата има стабилна атмосфера, даваща възможност за затопляне на база парниковия ефект, подобно на това, което се случва на Земята, средната температура би трябвало да бъде много близка до земната.

Като цяло, съвпаденията в системите KOI-456.04 – Kepler-160 и Земя-Слънце са достатъчно много и интригуващи, и затова астрономите от Гьотинген планират да продължат да изучават тези звездни обекти. Бъдещите наблюдения на системата с използване на наземни или космически телескопи биха могли да потвърдят сегашните резултати и да донесат още интригуващи данни. Особено се разчита на мисията PLATO на Европейската космическа агенция, която ще стартира през 2026 г., в която една от целите ще бъде да се търсят планети със сходни размери на Земята, обикалящи около звезди, подобни на Слънцето.