Има ли Земята планетарен разум? Учени са провели мисловен експеримент
Колективната дейност на живота — на всички микроби, растения и животни — е променила планетата Земя. Може ли колективната познавателната дейност също да промени планетата? След като биосферата се е развила, Земята е започнала собствен живот. Може ли планетата да има собствен разум? Какво да правим, ако искаме да оцелеем като вид? Тези въпроси са си задали изследователи от Университета в Рочестър (Великобритания). Резултатите от проведения мисловен експеримент са публикувани в International Journal of Astrobiology.
Мисловният експеримент е съчетал съвременните научни разбирания за Земята с по-широки философски въпроси за това как животът променя планетата. В статията изследователите излагат идеята си за „планетарна интелигентност“ относно когнитивната дейност в планетарен мащаб, за да се разбере как хората могат да решават глобални проблеми, например такива като изменението на климата.
Както казва водещият автор Адам Франк: „Ако все пак се надяваме да оцелеем като вид, трябва да използваме интелигентността си за доброто на планетата“.
Учените са се базирали на хипотезата за Гея. В нея се предполага, че биосферата взаимодейства с неживите геоложки системи, за да се поддържа годно за живот състояние, тоест даже нетехнологичните видове могат да демонстрират планетарен интелект – колективната дейност на живота създава самоподдържаща се система.
Например, обяснява Франк, последните изследвания показват как корените на дърветата в гората се свързват чрез подземни гъбични мрежи, известни като микоризни мрежи. Ако една част от гората се нуждае от хранителни вещества, други части ги изпращат именно там през тези микоризни мрежи. Така цялата гора запазва своята жизнеспособност.
В момента нашата цивилизация представлява това, което изследователите наричат „незряла техносфера“ – конгломерат от създадени от човека системи и технологии, които пряко засягат планетата, но не се самоподдържат. Например, по-голямата част от нашето потребление на енергия идва от консумацията на изкопаеми горива, които разрушават океаните и земната атмосфера. Така ние влизаме в оня порочен кръг, когато технологиите и енергията, които ние използваме за да оцелеем, унищожават родната ни планета, което от своя страна ще унищожи нашия вид.
За да оцелеем като вид, трябва да работим колективно в полза на планетата. Но Франк отбелязва с огорчение:
„Ние все още нямаме капацитета да реагираме колективно в името на нашата планета. На Земята съществува разум, но няма планетарен разум.”
Въпреки че все още не знаем как точно може да се прояви планетарният интелект, изследователите отбелязват, че зрялата техносфера предполага интегрирането на технологичните системи със Земята, като съставни части на една сложна планетарна система.
Сложната система е нещо, изградено от по-малки съставни части, които взаимодействат по такъв начин, че общият резултат зависи изцяло от начина на взаимодействие и резултат е нещо повече от просто сумата на съставните части. Много показателни примери за сложни системи са горите, интернет, финансовите пазари, човешкият мозък и много други. По своята същност сложната система има напълно нови свойства. Например, трудно е да се разпознае личността на човек, ако се изследват само невроните в мозъка му.
„Самата биосфера е измислила как да поддържа живота преди милиарди години, създавайки системи за придвижване на азота и транспортирането на въглерод. Сега трябва да разберем как да имаме същите самоподдържащи се характеристики в техносферата“, казва Франк.
Въпреки полаганите усилия, включително глобалните забрани на някои вредни за околната среда химикали и преминаване към повече слънчева енергия, „ ние все още нямаме планетарен интелект. Но целта на това изследване е да посочи накъде трябва да се движим“, уточнява той.
Формулирането на тези въпроси, според автора на статията, ще помогне за търсенето на живот и цивилизации извън Слънчевата система. Адам Франк е главен изследовател в грант за търсене на техносигнатури на цивилизации на екзопланети , финансиран от НАСА.
„Ние твърдим, че единствените технологични цивилизации, които някога може би ще бъдат открити, ще са тези, които не са се самоубили, което означава, че те трябва да са достигнали до етапа на истинския планетарен разум“, резюмира той.