Илюзията за независим избор: каква е опасността от изкуствения интелект за най-важното човешко умение

Изкуственият интелект навлиза все по-дълбоко в ежедневието ни и паралелно с това нарастват опасенията ни от него. Най-голяма тревога предизвиква това, че изкуственият интелект може да излезе извън контрол и да унищожи човешките си господари. Но друга не по-малка опасност се крие в нарастващата ни склонност да делегираме вземането на все повече решения на виртуалните си асистенти, притежаващи изкуствен интелект и по този начин да намаляваме значението на една важните способности на човека като разумно същество, а именно вземането на независими осмислени решения.

Зад призивите за спиране на развитието на изкуствения интелект (ИИ) стоят редица сериозни и осезаеми социални проблеми. Те включват рисковете, които ИИ представлява за неприкосновеността на личния живот и достойнството на хората, а също така и неизбежния факт, че тъй като алгоритмите в сърцето на изкуствения интелект са проектирани от хора, той проявява пристрастия, точно както много от нас. Добавете към това липсата на откритост относно това кой и как разработва ИИ и става ясно защо днес по-често обсъждаме рисковете от използването му, а не неговия потенциал.

Но изследванията на психолози, изучаващи как хората вземат решения, показват, че всички тези рискове могат да бъдат засенчени от още по-вредна, макар и почти невидима заплаха. Става въпрос за способността на хората да вземат обмислени решения и как ИИ може допълнително да навреди на развитието на това човешко качество.

Вземане на обмислени решения

Процесът на вземане на обмислени решения включва три разумни стъпки. Първата от тях започва с разбирането на задачата или проблема, пред които сме изправени. В такъв момент ние си задаваме логичните въпроси какво трябва да знаем и какво трябва да направим, за да вземем решение, което по-късно да защитим убедително и уверено?

Отговорът на тези въпроси е свързан с последващо активно търсене на информация, която едновременно да запълва празнините в знанията ни, а също така евентуално може да опровергае предишни наши убеждения и предположения. Всъщност именно тази информация за контрафактите, тоест алтернативните възможности, които се появяват, когато тестваме определени предположения, в крайна сметка ни помагат да защитим дадено решение, ако то бъде критикувано.

Втората стъпка се състои в търсенето и изучаването наведнъж на няколкото варианта, стоящи пред нас. Искаме ли да подобрим качеството си на живот? Винаги има няколко пътя, по които може да стигнем до решението за кого да гласуваме, каква работа да приемем, какви неща да си купим и много други решения, касаещи нашия живот. Обмисленият и информиран избор се характеризира с това, че полагаме усилия в активно проучване и оценка на поне няколко алтернативни варианта , по възможно най-честен начин, и сме готови да правим компромиси между техните плюсове и минуси.

Третата стъпка е готовността ни да отложим вземането на окончателно решение, докато не свършим цялата необходима умствена работа. Не е тайна, че завършването на този процес се съпровожда с приятно чувство, защото това означава, че сте оставили трудното и важно решение зад гърба си. Така или иначе цената на преждевременното решение може да бъде много по-висока от времето, прекарано в предварителната подготовка. Сигурно всеки от нас може да си спомни веднага поне един случай, в които сме оставили чувствата ни да ни водят и след това сме съжалявали, че не сме отделили достатъчно време да обмислим проблема малко по-добре.

Когато решава изкуственият интелект

Нито една от тези три стъпки не е ужасно сложна. Но също така за повечето от нас те не са нещо, което приемаме като даденост. Вземането на обмислени и информирани решения изисква практика и самодисциплина. Точно тук може може да се прояви скритата вреда, на която изкуственият интелект може да изложи хората: голяма част от неговото „мислене“ е скрито, ние виждаме само отговори, за които липсва контекст и обмисляне. Дори е още по-лошо, изкуственият интелект лишава хората от способността самостоятелно да мислят в процеса на вземането на обмислени и обосновани решения.

Помислете как подхождаме днес към вземането на много от важните решения. Известно е, че хората сме податливи на широк спектър от когнитивни предубеждения, защото сме склонни да пестим умствената си енергия. Тази пестеливост води до това, че много често ни харесва, когато някой друг взема привидно добри или надеждни решения вместо нас. Освен това ние сме социални същества, склонни да ценим сигурността си и социалното си приемане по-високо от собствената си автономия.

Добавете към това и изкуствения интелект. Като резултат се получава особено опасна верига за обратна връзка: данните от ИИ алгоритмите се състоят от предубедени човешки решения, отразяващи натиска от конформизма, а не мъдростта на критичното мислене. Но тъй като хората обичаме решенията да се вземат вместо нас, се оказва, че сме склонни да вземем тези лоши решения и след това с „чиста съвест“ да преминем към следващите. В резултат на това нито ние, нито ИИ ставаме по-мъдри.

Да бъдем внимателни и отговорни в ерата на изкуствения интелект

Би било доста погрешно да се твърди, че ИИ няма да донесе никаква полза на обществото. Много по-вероятно е той осигури ползи, особено в области като киберсигурността, здравеопазването, финансите и още много други, където сложните модели и огромните обеми от данни трябва да бъдат анализирани постоянно и бързо. Но повечето ежедневни решения не изискват такава аналитична сила.

Но независимо от собствените ни желания, много от нас вече получават съвети от ИИ, използвайки резултатите от неговата дейност в най-различни области, от забавленията и пътуванията до обучението , здравеопазването и финансите. А разработчиците работят усилено, създавайки следващото поколение ИИ, който ще може да автоматизира още повече от ежедневните ни решения. И именно това може да е опасно.

В свят, в който алгоритмите на социалните медии вече влияят на мненията на хората, рискуваме да се окажем в още по-опасна позиция, ако позволим на изкуствения интелект да достигне до такова ниво на развитие, на което ще може да взема всякакви решения от наше име. И точно в това се състои нашата огромна отговорност да противостоим на очарователната лекота на вземане на решения от ИИ и да си запазим правото да владеем привилегията ( а и отговорността) да бъдем разумни същества, а именно способността да мислим и да избираме самостоятелно. По този начин ние не само ще се чувстваме по-добре, но ще се развиваме и ще ставаме все по-добри в новите условия, което също не е маловажно.