Хора от 30 националности са свързали цветове с едни и същи емоции

Учените са изяснили, че хора от 30 националности, живеещи на шест континента и говорещи 22 езика, асоциират цветовете с едни и същи емоции. Авторите на иследването, резултатите от което са публикувани в списание Psyhological Science, смятат, че съществува общочовешки шаблон за възприемане на цветовете, въпреки че на база културните и езикови особености възникват и някои разлики.

Цветовете се асоциират при хората с разнообразни емоции и даже често това е закрепено в езика (например, човек говорещ на български може „да позеленее от завист“). В различните култури асоциациите могат да се повтарят, но съществуват и известни разлики. Така например на английски също съществува израз „да позеленее от завист“ («turn green with envy»), но има и отсъстващи в българския изрази, като например връзката на печал и синьо – фразата «feel blue», която означава „да си тъжен“.

Съществуват две обяснения защо едни или други цветове се асоциират с определени емоции, които не си противоречат едно с друго. Съгласно първото, цветовете в съзнанието на човек са свързани с определени ситуации, в които те се появяват и да бъдат разпознати е еволюционно преимущество. Например, червеният цвят на лицето може да ви предупреди за не особено доброто отношение на човека срещу вас и затова се асоциира с гняв и опасност. Втората хипотеза предполага, че възприемането на цветовете по-скоро е свързано с езика, културата и историята на конкретния народ. Ако е преобладаващо първото предположение, то при всички хора емоциите, свързани с различните цветове, трябва да са еднакви, а ако втората хипотеза е вярна, това предполага по-голямо влияние на културните различия.

Има няколко изследвания, в които учените са сравнявали емоционалните асоциации с цветовете при различните култури, но във всяко едно от тях са участвали представители на малко народности и езици, а глобалните тенденции досега не бяха изяснени докрай.

Учени от 23 страни от Европа, Азия, Южна Америка и Океания под ръководството на Домицеле Йонаскайте от Университета в Лозана са изследвали асоциациите между цветовете и емоциите на хора от различни култури. Те са използвали данни от онлайн анкета с 4500 доброволци от 30 националности, които са говорили на 22 езика.

Участниците, за които предварително било поставено условието да имат нормално цветово зрение, са четели наименованието на един от 12 цвята (червен, оранжев, жълт, зелен, син, тюркоазен, лилав, розов, кафяв, черен, сив и бял) и съпоставяли с него голямо количество емоции и оценявали тяхната сила, съгласно Женевското колело на емоциите. Всички въпроси били преведени на родния език на участниците.

Като цяло, отговорите на участниците от различните страни си приличали както едни с други (коефициент на корелация r=0,78), така в сравнение със средните значения (r=0,88). При участниците от Египет се наблюдавали най-малко съвпадения на цветово-емоционалните асоциации с останалите участници, а най-близко до средните значения се оказали испанците. Най-много си приличали асоциациите на доброволците от различните страни при зелен, тюркоазен и черен цвят, а емоциите, които предизвиквали розовия и жълт цвят се различавали най-много.

С най-голяма вероятност били следните комбинации на емоции и цвят: черен-тъга, страх или ненавист; червен – любов или гняв; розов – любов, радост или удоволствие; сив – тъга и разочарование; жълт – радост; оранжев – радост или веселие; бял – облекчение. За нигерийците червеният цвят също така се асоциирал със страх, участниците от Китай свързвали белия цвят с тъга или облекчение. Гърците асоциирали лилавия цвят с тъга, а не с положителни емоции,както участниците от другите страни, а египтяните не свързвали жълтия цвят с радост или други приятни емоции. Авторите на изследването предполагат, че тези особености са свързани с културните традиции в отделните страни. Например, в Китай обличането на бели дрехи е свързано с погребални церемонии, а гърците използват тъмнолилавия цвят като траурен.

В различните страни не избирали с еднаква вероятност асоциациите на цвят с някаква емоция. Най-често без отговор (по-точно избирали отговора „никаква емоция“) отбелязвали участниците от Азербайджан и Египет, а доброволците от Финландия, Литва и Нова Зеландия най-често отбелязвали някаква емоция.

Учените също така проверили с помощта на линейно-регресионен анализ, влияят ли на приликите в резултатите степента на сходство на езиците и географската им близост. Моделът обяснил 15 % от отклоненията в данните: жителите на страните, които били близко едни до други на картата или чиито езици си приличали, асоциирали с цветовете сходни емоции.

Изследователите стигнали до извода, че като цяло хората, без значение от националността, са склонни да изпитват еднакви емоции, свързвайки ги с определени цветове. Причината за това може би се крие в еволюционната история на човечеството, приликите в тяхното съществуване и общите принципи на когнитивната дейност. Някои различия във възприятията на цветовете могат да се обяснят с културните и езикови особености или даже с материалната страна на обкръжаващата ги среда (например, хората, които прекарват повече време на слънце, по-често асоциират жълтият цвят с радостта).

Въпреки че различните хора като цяло асоциират различните цветове с едни и същи емоции, възприемането на емоциите съществено се различава, даже не между различните народи, а между различните хора. От личния опит зависи това какви емоции ние ще разчитаме по израза на лицата, какви усещания ще изпитваме във връзка с тези емоции и какво възбуждане в мозъка ни ще предизвикват тези емоции.