Намира ли се долара в свиващо се менгеме и започна ли дългосрочния му спад?
Известният икономист Стивън Роуч аргументирано обявява за началото на процеса на спад на най-мощната валута в света. Неговите предположения се базират на взривното увеличение на дефицита на федералния бюджет на САЩ за тази и следващата година, колапса на вътрешните спестявания и увеличаването на дефицита по сметката на текущите операции. По неговите прогнози всичко това ще се случва почти мълниеносно.
Щатският долар се намира в първите етапи на процеса, който изглежда като рязък спад. Реалният ефективен обменен курс ( REER) на долара е намалял с 4,3% за четири месеца – от май до август. Този спад може да се окаже и доста по-рязък, ако се изчислява в други валутни индекси, но именно REER е най-важния за търговията, конкурентоспособността, инфлацията и монетарната политика.
Да, разбира се, този спад само отчасти компенсира ръста на този индекс със 7% от февруари до април. В полза на долара в този период беше бягството на инвеститорите в безопасни активи, а доларът винаги досега беще смятан за такъв, което беше предизвикано от „внезапното спиране“ на световната икономика и световните финансови пазари заради карантината, предизвикана от Covid – 19. И въпреки последната умерена корекция, доларът остава най-надценената световно значима валута в света. REER-курсът на долара сега е с 34% по-висок на най-ниското му ниво от юли 2012 година. Очаква се широкият индекс на долара да намалее до края на 2021 година с 35%.
Това може да бъде обяснено с три съображения:
– бързо задълбочаване на макроикономическите дисбаланси в САЩ;
– повишаването на ролята на еврото и юана в качеството им на реални алтернативи;
– изчезването на особената аура на американската изключителност, която осигуряваше на долара „тефлонова“ устойчивосст в течение почти на цялата следвоенна епоха;
Формирането на първия фактор, тоест рязкото нарастване на дисбаланса в САЩ, сега може да се наблюдава в реално време. Съчетаването на безпрецедентно намаляване на размера на вътрешните спестявания с увеличаването на дефицита по сметката на текущите операции (а това са неделими части от аритметиката на счетоводното изравняване) не може да бъдат определено по друг начин, освен като шокиращо.
Нивото на чистите национални спестявания, което измерва съвкупните амортизирани спестявания на бизнеса, домакинствата и държавния сектор, рязко е намаляло през второто тримесечие на 2020 година, оказвайки се в отрицателната зона (-1%). Това не се е случвало от времето на световната финансова криза през 2008 – 2009 година, когато чистите национални спестявания са се намирали в отрицателната зона в продължение на 9 тримесечия подред: от второто тримесечие на 2008 година до второто тримесечие на 2010 година.
Впрочем най-важният аспект на такова явление е скоростта на спад. Оказвайки се на ниво на спад с -1%, размерът на чистите спестявания се е съкратил с цели 3.9%, относително нивото на допандемичното първо тримесечие (2,9%). Към сегашния момент това е най-рязкото намаляване на размера на вътрешните спестявания за едно тримесечие за цялата история на водената статистика, започвайки от 1947 година.
Не е тайна, какво именно предизвика такова безпрецедентно падане на размера на чистите вътрешни спестявания. Covid-19 стимулира временното увеличение на размера на личните спестявания, но това нарастване беше с лихва компенсирано от рекордния ръст на дефицита на федералния бюджет.
В закона „За антикоронавирусната помощ, подкрепа и икономическа безопасност“ (CARES) се предвиждаше еднократно, екстрено плащане по $1200 на повечето американци, а също така рязко разширяване на програмата на обезщетенията за безработица. В април двете мерки доведоха до увеличение на ръста на личните спестявания до невиждано по-рано ниво от 33,7%. Но без тези еднократни вливания нивото на личните спестявания бързо започна да намалява и в юли се оказа на ниво 17,8%, което все още е достатъчно високо. По всяка вероятност по-нататък то ще продължи да намалява още по-бързо заради прекратяването на разширената програма по обезщетенията за безработица.
Всичко това се компенсира от ръста на дефицита на федералния бюджет във второто тримесечие на 2020 година с $4,5 трилиона, до $5,7 трилиона. На фона на този ръст увеличението на размера на личните спестявания с $3,1 трилиона за същия период, е почти несъизмиримо. Личните спестявания най-вероятно бързо ще намаляват в предстоящите месеци, а дефицитът на федералния бюджет , по данни на Бюджетния комитет на Конгреса, стремителното година се движи към 16% от БВП в годишно изражение. По тази причина падането на вътрешните спестявания през второто тримесечие се явява само намек какво се очаква в бъдеще.
Всичко това ще провокира рязък ръст на дефицита по сметката за текущите операции на САЩ. Нямайки достатъчно спестявания, но желаейки да инвестира и расте, Америка ще трябва да привлича излишните спестявания от останалия свят и да съхранява огромен външен дефицит заради привличането на чуждестранен капитал. Това не е някаква езотерична икономическа теория, а просто тъждество в платежния баланс.
Освен това, реалността на тази връзка беше потвърдена от наскоро публикуваната статистика за международните транзакции на САЩ за второто тримесечие на 2020 година. Заради намаляването на размера на вътрешните спестявания, дефицитът по сметката за текущи операции е нараснала до 3,5% от БВП. Това е най-лошия показател от времето на финансовата криза, когато в четвъртото тримесечие на 2008 година дефицитът беше 4,3%. Както падането на размера на спестяванията, така и ситуацията със сметката по текущите операции се влошават със свирепи темпове.
През първото тримесечие на 2020 година дефицитът по сметката на текущите операция беше 2,1% от БВП, но във второто той се увеличи с 1,4%, което е най-рязкото влошаване на този показател за едно тримесечие за цялата история на наблюдения (започвайки от 1960 година). Тъй като нивото на чистите вътрешни спестявания, съдейки по всичко, се движат в рекордни дълбочини (от -5% до -10% от националния доход), се очаква, че дефицитът по сметката за текущите операции да бие предишния рекорд, който беше през четвъртото тримесечие на 2005 година (6,3% от БВП).
Взривният ръст на дефицита на федералния бюджет в тази и следващата година, колапсът на вътрешните спестявания и увеличаването на дефицита по сметката за текущите операции ще протича почти с мълниеносна скорост. Това не само ще доведе до бърза дестабилизация на дисбалансите, свързани със спестяванията и сметката по текущите операции, но и ще доведе до натиск върху курса на долара. Важна съставна част в този коктейл станаха и промените в стратегията на Федералния резерв.
Избирайки в момента подхода с таргетирането на осреднената инфлация, ФРС изпраща важни сигнали. Нулевите лихвени нива, най-вероятно ще се запазят по-дълго, отколкото се смяташе по-рано, като това няма да зависи от възможните временни надскачания на целевото ниво на ценовата стабилност, а именно 2%. Това ново пристрастяване към политиката на монетарното смекчаване всъщност изключва важен вариант за действие, а именно корекция в посока повишаването на лихвените нива, което обикновено позволява да се забави падането на курса на валутата в повечето страни.
Вече по определение тази политика засилва натиска върху падащия долар, което се превръща в спасителния клапан на фона на бързо задълбочаващите се дисбаланси на САЩ. С други думи, доларът, който досега оставаше надценен, попадна с свиващо се менгеме. Размерът на вътрешните спестявания започна да намалява с невиждани темпове, а следвайки го, същото се случва и със сметката по текущите операции. И не чакайте, че Федералният резерв, който повече е зает с подкрепата на пазара на акции и облигации, отколкото в борбата с инфлацията, да поправи ситуацията. Падането на долара току-що само започна.
