Съвместна руминация: защо душевните разговори с приятел могат да се превърнат в сериозен проблем

Защо да търсите помощта на психолог, ако имате близък приятел, с когото можете да споделите всичко, което болезнено ви вълнува? За разлика от специалиста, той няма да се дистанцира от вас, няма да търси неприятни подробности в думите ви, винаги ще е на ваша страна и ще бъде готов търпеливо да изслуша няколкократно едни и същи истории и оплаквания. Но точно в това се крие проблемът със съвместната руминация (преживяване). Поради липсата на дистанция, задушевните разговори могат да се превърнат във взаимно негативно стимулиране, което не само няма да помогне, но и ще задълбочи проблемите. Защо това се случва и как да го избегнем?

Какво представлява съвместната руминация?

Руминацията представлява тенденцията да се мисли повторно за причините, ситуационните фактори и последиците от отрицателно емоционално преживяване“ ( Nolen – Noeksema, 1991 г. .)

В психологията съществува понятието повтарящо се или циклично негативно мислене. Същността на явлението се състои в това, че човек периодично, неволно и неконтролируемо, превърта едни и същи негативни мисли в главата си. Ако това са мисли за бъдещето, цикличното мислене често се проявява под формата на тревожност. Ако са за миналото – под формата на руминация, при което човек мислено „предъвква“ едни и същи неприятни спомени отново и отново.

В руминацията няма осъзната цел, тя не е насочена към решаване на проблема, а само го възпроизвежда, разгръщайки го пред собственото съзнание от различни ъгли. По своята същност руминацията много прилича на зациклено видео, което няма нито начало, нито край. Може да се постави на пауза във всеки един кадър и да продължи да се възпроизвежда във всеки един момент, без да губи смисъла си.

Активирайки отново и отново едни и същи невронни връзки в мозъка, подобна зацикленост неизбежно води до нарастване на психическия стрес. От клинична гледна точка това представлява неадаптивен отговор на болезнени преживявания, тоест изначално неправилен и неефективен начин за преодоляването им, който носи нови проблеми, а не решава първоначалния.

Ако преживяването е безполезно и вредно, защо прибягваме до него толкова често? Има основателна причина за това и тя е в създаването на илюзия за контрол. Докато „дъвчем” негативните мисли, в нас се появява чувството, че те остават под наш контрол, тоест ние не ги изпускаме, сякаш държим миналото си на каишка и можем да го контролираме. Тази илюзия ни вкарва в сериозен когнитивен капан.

Един от най-често срещаните видове руминации е обсесивният вътрешен диалог. Кой поне веднъж в живота си мислено не е продължавал неприятни разговори, които в действителност отдавна са приключили, особено ако те са свързани с конфликти, в които другият печели? Мислено се връщаме към спора, анализираме в детайли грешките си, представяме все по-убедителни аргументи в наша полза и накрая почти винаги излизаме победители. Но тъй като този триумф не може да промени реалното минало, след известно време трябва да повторим всичко отначало и то отново заради същото усещане за контрол.

В началото на 2000 г. психологът Аманда Роуз е забелязала, че някои „ душевни разговори“ с приятели по своята структура и динамика приличат на хибрид между руминация и вътрешен диалог. Според нея при тях от руминацията най-вече се проявява постоянното връщане към едни и същи негативно оцветени мисли, преживявания, образи, спомени и асоциации, а от вътрешния диалог – програмираните реакции.

Въпреки че разговорът с приятел включва не фиктивен, а истински събеседник, всъщност той често служи само като ехо на нашето мнение. Когато му се оплакваме от несправедливостта на света и живота, очакваме в отговор не просто съчувствие, а готовност безпрекословно да се съгласи с нашата интерпретация, да я подкрепи с допълнителни аргументи и да я поддържа с безкрайното възпроизвеждане на едни и същи наративи.

Роуз е предложила подобно общуване с приятели да се смята като специална форма на повтарящо се негативно мислене или съвместна руминация . Последващи изследвания са потвърдили нейните наблюдения.

Коварното при съвместната руминация е, че за разлика от индивидуалното преживяване, то има два осезаеми положителни ефекта. То до определен момент наистина сближава хората, създавайки и укрепвайки чувството за общност. И всъщност помага да се облекчи бремето на негативните емоции. Също така никой не е отменял ефекта от катарзиса: след като изговорим проблема пред друг, ние се чувстваме по-добре. Но само в началото. Колкото по-често прибягваме до това лекарство, толкова то по-лошо действа.

Говорейки по една и съща тема за втори, трети, стотен път, ние получаваме точно обратния ефект. На междуличностно ниво съвместната руминация с течение на времето може да унищожи истинската интимност, заменяйки я с илюзорна. На индивидуално ниво и в дългосрочен план това влошава психологическото състояние чрез увеличаване на натрапчивите негативни мисли и у двамата участници в такава комуникация. Освен това се увеличава риска, че болезнените преживявания могат да предизвикат симптоми на депресия.

Това е така, защото съвместната руминация е толкова социално привлекателно явление, че може да наруши способността ни да саморегулираме емоциите си. Хората, които често я използват, свикват да се фокусират върху негативното, тъй като постоянно прибягват към един-единствен и изключително неефективен начин за решаване на своите проблеми: обсъждане на това защо те не могат да бъдат решени.

Дори по-лошо, в друго изследване Аманда Роуз е установила, че активната съвместна руминация не само увеличава симптомите на тревожност и депресия, но подтиква към още по-активно съвместно преживяване, което на свой ред още повече влошава положението.

Как да открием руминацията и да решим проблема

Като начало определете дали в интимното ви общуване с приятел има елементи на съвместна руминация. Тя има три ключови характеристики.

1. Повторяемост. За да разберете дали сте попаднали в цикъл на споделена руминация, психологът Мириам Кирмайер предлага да си отговорите на няколко въпроса.

– Нов или стар проблем обсъждате? Ако проблемът вече е бил обсъждан няколко пъти, рискът от съвместна руминация зависи от това как ще отговорите на следните въпроси.

– Колко често сте говорили на същата тема преди?

– Споделяте ли нова информация по тази тема със своя приятел или повтаряте това, което сте споделяли много пъти преди това?

2. . Отказ от решение. Помислете какво точно търсите в общуването с приятеля си по болезнените за вас теми. Нуждаете се само от емоционална му подкрепа? Или за вас е важно да чуете неговото мнение за възможното решение на проблема? Ако практическите съвети на приятеля ви ви изглеждат неподходящи или нетактични, много е вероятно вие да се занимавате с руминация.

3. Горчив послевкус. Как се чувствате след задушевни разговори? Носят ли ви облекчение или ви причиняват безпокойство? Продължавате ли мислено да споделяте проблемите си с приятеля си, след като сте приключили с истинския разговор? Ако е така, най-вероятно това е руминация.

Ако е така, може би най-добрият избор е да се обърнете към специалист за да разберете какви са причините за вашата склонност към руминация, индивидуална или съвместна. Но има някои неща, които можете да направите и сами.

Във всеки случай, не е нужно да се отказвате от навика да бъдете откровени с приятелите си. Просто опитайте малко да промените стила си на общуване, за да преминете от руминация към колаборация, тоест търсене и намиране заедно на решения на проблемите. Ето няколко съвета от психолози.

– В разговора си с приятел не се опитвайте да стигнете до дъното на причините за проблемите си и да предвидите техните последствия; просто споделете емоциите си и помолете за помощ. Например, вместо да се чудите за стотен път защо бившият ви партньор е скъсал с вас, поговорете колко тъжни и самотни се чувствате и попитайте приятел си какво би ви посъветвал да направите, за да ви стане по-леко.

– Като цяло, опитайте се колкото е възможно повече да се съсредоточите върху решаването на проблемите, когато ги обсъждате. Дори и да не намерите изход тук и сега, самото търсене ще зададе по-здравословен вектор на общуването.

– И накрая, опитайте се заедно да се „фокусирате“ върху положителното. Възможността да споделяш сложни чувства и преживявания е важна част от приятелството. Но за да не попаднете в капана на съвместната руминация, си струва поне понякога да бъдете изцяло от светлата страна на живота.