ООН: Климатичната криза разрушава селското стопанство на Африка и може да доведе до масов глад

Промените в климата водят дo сериозни последствия за икономиките и живота по цялата планета, но в Африка може би в момента катастрофалните последствия са най-видими. В същото време страните от региона не разполагат с достатъчно ресурси за да се справят в борбата с последствията от това. Експерти на Световната метеорологична организация (СМО) към ООН отбелязват, че Африка може особено да пострада от климатичната криза. Глобалното затопляне вече нанася колосални щети на селското стопанство на региона, а то се явява главен сектор в местните икономики.

За последните 200 години средната температура на Земята се е покачила с 1⁰С, което води до такива последствия като топенето на ледниците и вечната замръзналост, засилване на горските пожари, засушаване и проливни дъждове. Всички тези климатични аномалии започнаха да нанасят значителна вреда на икономиката и здравето на хората по цялата планета. Но докато в много региони тези последствия все още не са много забелижими, то Африка вече изпитва особено сериозни затруднения, като в същото време страните от региона не разполагат с необходимите ресурси за борба с нарастващите заплахи, смятат метеоролозите на ООН. В същото време Африка все още не разполага с надеждна система за наблюдение на температурните и климатични промени.

Както отбелязват учени от Оксфордския университет, те са обезпокоени, че на юг от пустинята Сахара не се фиксират вълни от горещини. Учените са уверени , че климатични аномалии там има, но метеоролозите нямат надеждна система за тяхното наблюдение. Според британските специалисти глобалните трендове и особености на африканския климат показват, че такива горещи вълни не само се случват в Централна и Южна Африка, но би трябвало това да е по-често явление, отколкото в другите региони. Според тях Африка се намира в особено голяма опасност от климатичните промени, като повишаването на температурата на африканския континент може да е особено разрушително за местното население. Жителите на континента естествено чувстват тези последствия, но световната научна общност не провежда необходимите изследвания на африканския континент.

„Въпреки че Африка е най-засегнатия регион от климатичната криза, африканските гласове се заглушават. Недостигът от научни данни само подчертава това. – смята Мохамед Адоу, ръководител на кенийския климатичен център Power Shift Africa – Много е важно тези горещи вълни да се фиксират. По този начин правителствата в Африка и международната общност ще могат да бъдат принудени да действат“.

Към средата на столетието СМО прогнозира сериозно падане на добива на селскостопанска продукция в Африка, където в момента живеят около 1,2 милиарда човека и се наблюдава голям приръст на населението. В Западна и Централна Африка добивите могат да паднат с 13%, в Северна Африка с 11% , а в Южна и Източна – с 8%, а това застрашава с настъпването на масов глад.

Климатичната криза заплашва особено Сахел, тоест региона на юг от Сахара и на север от Централна Африка. Броят на недояждащите в този регион е нараснал с 45% от 2012 година, като там се наблюдават все повече засушавания и населението е принудено да мигрира в други региони. Световните дипломати вече отбелязаха, че в Сахел природните бедствия са довели до засилване на политическата нестабилност. В същото време в Сомалия, Кения, Етиопия и Танзания се наблюдават рекордни валежи, което е предизвикало невиждано от много време нашествие на скакалци, което унищожава селскостопанската продукция в региона. Една от възможните причини за такива масови нашествия вероятно се крие в затоплянето на водите на Индийския океан. Повишената температура на водата е спомогнала за засилване на тропическите циклони и количеството на падналите валежи на африканското крайбрежие се е увеличило, което е създало идеални условия за размножаването на скакалците. Такива нашествия на скакалци в Кения не са наблюдавани в последните 75 години, а в Етиопия и Сомалия – последните 25 години. При това нашествие в началото на тази година популацията на скакалци е била около 190 милиарда, която за ден е изяждала храна, колкото 90 милиона човека.

Според проучването на СМО за „дългосрочното въздействие“ на повишаването на температурите, като цяло се очаква спад в брутния вътрешен продукт в Африка между 2,25% и 12,12%.

Голяма част от парниковите емисии се изхвърлят от развитите страни от глобалния Север, а най-много страдат слаборазвитите страни, където тези емисии са несравнимо по-ниски.Това за сетен път показва, че глобализацията на проблема с климатичната криза прави световната икономика особено уязвима пред такива комплексни заплахи. Упадъкът на икономиките в Африка може да доведе не само до нови огромни емиграционни вълни на север, но и до сериозни кризи в развитите страни.