Не търсете щастието: как да запазим спокойствие по време на криза
Основателката на Ness Labs психологът Ан-Лаура льо Канф обяснява важността на емоционалната гъвкавост и споделя няколко практически съвета, как да преодоляваме сложните моменти в живота си, например като сегашната пандемия.
„Красотата на живота е неразделна от неговата крехкост“.
Този цитат на доктор Сюзън Дейвид прекрасно отразява важността на емоционалната гъвкавост. В даден момент ние обичаме някого, но в следващия го губим . Понякога сме болни, след това здрави, жалваме се от някого, а след това скучаем, когато той си тръгне. Сложното взаимодействие между красотата и крехкостта е в основата на нашия живот.
Сюзън Дейвид определя емоционалната гъвкавост като способност да се възприемат мислите и емоциите по такъв начин, който ни кара да разкриваме най-доброто в себе си. Емоционалната гъвкавост се заключава не в това да сме позитивни и оптимистични през цялото време, а точно в обратното. Тя ни кара да приемаме както позитивните, така и негативните емоции, които ние така или иначе изпитваме, вместо постоянно да преследваме щастието и да отричаме крехкостта на живота.
Да се избавиш от очакванията
„С кризата се появяват и възможностите“. Тази фраза често може да се чуе на курсовете за саморазвитие и предприемачество. Много хора на Запад грешно са решили, че китайската дума „криза“, която се състои от два символа, обозначаващи „опасност“ и „възможност“ , разкрива и двете възможности. Всъщност думата се произнася „вейджи“ и означава „опасност по време на съединяване“. Действително по време на криза може да възникне определена възможност, но най-често кризата е съпроводена с неопределеност. Въпреки, че малка доза неизвестност може да бъде нещо увлекателно, нейният излишък предизвиква безпокойство.
Обикновено по време на криза всички планове отиват по дяволите. Вие сте планирали пътуване със семейството, а след седмица срочно трябва да разберете как да организирате работата си от вкъщи. Тъкмо сте провели мозъчна атака и сте решили какво да бъде новото ви пролетно меню във вашия ресторант, а на следващата седмица трябва да звъните в банката да предоговаряте кредита си.
Въпреки че неопределеността по своята природа предизивиква стрес, ние често го увеличаваме, свързвайки го с нашите очаквания. Ние свързваме опорната си точка за щастие с конкретни цели. „Когато получа новата длъжност, аз ще съм щастлив“, „Когато пробягам маратона, аз ще съм щастлив. „Когато се излекувам, аз ще съм щастлив“.
В момента, когато ситуацията се изплъзва от нашия контрол, ние изпитваме разочарование, страх, безпокойство, печал, мъка. А тъй като обществото ни е научило, че тези емоции са негативни, за да станем ние щастливи, ние правим всичко възможно да се избавим от тях.
Но изследвания показват, че колкото и да е парадоксално, стремежът към щастие ни прави по-малко щастливи.
„Оценката за щастие може да доведе до саморазрушение, тъй като колкото повече хората ценят щастието, толкова е по-голяма вероятността те да бъдат разочаровани“ – пишат изследователите.
Вместо това ние трябва да развиваме нашата емоционална гъвкавост, за да се избавим от очакванията и да приемем целия спектър от емоции – прекрасни, хубави, лоши и ужасни. Това е особено актуално по времето на криза.
Наблюдението за вътрешния свят
Нас ни учат да разделяме емоциите на позитивни и негативни. Ние или ги рационализираме, разливаме ги в отделни бутилки и ги изхвърляме, или затъваме в тях без да можем да се движим по-нататък. Но емоциите са неутрална информация за това какво ние мислим и чувстваме и те трябва да бъдат разглеждани като такива. Доктор Дейвид препоръчва да бъдем „състрадателни и любознателни“.
Да бъдеш състрадателен означава да приемаш реалността на тези емоции. Самотата, мъката, безпокойството, страхът – всички те ни нараняват. Но от друга страна те ни откриват ценен прозорец към нашия вътрешен свят. Да си любознателен означава да си задаваш въпроса: защо аз така се чувствам? Какво ми казва моето разочарование, което е важно за мен? Какво казва моя гняв за моите ценности?
Разбира се, да се подхожда така спокойно към своите мисли и емоции, въобще не е толкова лесно. Но с времето човек може да се научи да ги оценява осъзнато на базата на собствената си ценностна система. Изследванията показват, че развиването на такава емоционална гъвкавост може да помогне човек да намали нивото на стрес, да го направи по-изобретателен и по- производителен, въпреки че последното въобще не е приоритет по време на криза. А има ли практически методи за развиването на емоционална гъвкавост?
Три начина да се преодолее кризата
Не съществува вълшебна формула за борба с психическа травма или с настъпила криза. Единствено има до известна степен работещи методи за тяхното преодоляване. Някои от тях могат да работят в краткосрочна перспектива, но в дългосрочна могат да се превърнат в разрушителни сили. Освен това всеки от нас има различно ниво на емоционална гъвкавост, а също така е поставен пред различни обстоятелства. Но така или иначе, ето три основни подхода, които помагат да се справим с кризата.
Общуване. Понякога е полезно и даже необходимо човек да се прекара известно време сам, за да може да се справи в емоциите си. Но уединението е нещо доста по-различно от самотата. Често е много по-добре да се обърнеш за подкрепа към приятелите, семейството или даже към професионалист. Заради самотата хората обикновено по-често оценяват своите емоции като негативни.
Действие. Кризата обикновено ни кара да се чувстваме безпомощни. Ако започнем да полагаме някакви усилия за да противодействаме на кризата, можем да си върнем чувството за контрол над ситуацията. Има ли някакви инициативи, в които вие можете да помогнете? Има ли благотворителна организация, в която можете да станете доброволец или статия, която можете да преведете, или ученик на който можете да помогнете, или човек в нужда, на който можете да му занесете продукти?
Състрадание. Бъдете добри към себе си и другите. Приемете целия спектър на своите емоции и осъзнайте , че другите хора също така не се справят много успешно със своите емоции. Прощавайте, когато някой не реагира по начина, по който вие сте очаквали. Времето на криза влияе на хората различно, особено по време на глобални кризи, когато работата и живота се намират на границата на пропастта. Състраданието е ключ към това да останем емоционално стабилни и да поддържаме нормалните си връзки със света.
Тези препоръки се базират на прекрасното интервю на д-р Сюзън Дейвид на платформата TED. Ако имате възможност, чуйте го за да можете да уловите всички нюанси, които тя споделя за емоционалната гъвкавост.
Но ако вие изпитвате сериозни проблеми с психическото си здраве, не се опитвайте да се справите сами. Може би сега е най-подходящия момент да се обърнете за професионална помощ. И преди всичко, пазете се!