fbpx
На фокусСамопознаниеЧовекът

Роден песимист: 7 обективни причини защо нашият мозък се залепва за лошите новини

Ако се вгледаме внимателно в себе си, можем без много труд да разобличим песимиста, живеещ в нас, с помощта на науката и своята наблюдателност. В смутни времена като сегашните човек лесно се поддава на своя вътрешен песимизъм и разглежда всичко случващо се през призмата на катастрофалното. Ако ваш близък, четейки новините, открива приближаването на Съдния ден, не бързайте да го вините. За неговото поведение има седем уважителни, научнообосновани причини. Политическият аналитик и психолог Мариан Тюпи ги анализира и обяснява как човек може да се превърне от песимист в реалист.

1.Част от човешкия мозък е формирана през каменната епоха, когато за да оцелеят пред нашите предци са стояли съвсем други проблеми, разказват еволюционните психолози Леда Космидес и Джон Туби. Понякога ние сме склонни да виждаме заплаха там, където нея я няма и обратно, да проявяваме безразсъдство в опасни ситуации.
Като цяло нашият организъм е научен постоянно да бъде нащрек и да обръща внимание на тревожните фактори. Психологът и Нобелов лауреат по икономика Даниел Канеман в своята книга „Мисленето“ пише, че от гледна точка на еволюцията най-приспособими са тези видове , които бързо реагират на заплахи. Затова ние най-напред искаме да чуем лошите новини. Те са приоритетни даже за тези, които твърдят, че винаги мислят за хубавото и търсят позитивни житейски истории. Канадски изследователи са доказали това по експериментален път , използвайки в изследване оборудване за проследяване движението на очите на участниците. Резултатите показали, че независимо от своите убеждения, хората са склонни по-често да спират погледа си на заглавия с тревожни новини.

2. Комбинацията на лоши новини и особеностите на нашето съзнание създава благодатна почва за песимизъм. Логиката е примерно такава. Новините = факти и ако те са лоши значи живота около нас е лош и несправедлив. Известният психолог и писател Стивън Пинкер посочва следния пример в своята книга „Просвещението днес“: невъзможно е да си представиш репортер на фона на прекрасен пейзаж, който да ти съобщава , че се намира в страна, където няма война и бедност. Повечето новини винаги носят негативна окраска.

3. Благодарение на социалните мрежи тревожните съобщения идват до нас по-бързо, а в някои случаи ни влияят по-силно, ако източника на информация е някой от нашите близки или познати. Само до преди 30-40 години хората не знаеха толкова много, за това какво се случва в другите страни и градове. До тях по-рядко достигаха новини за войни, епидемии , глад и природни бедствия. С появата на интернет информацията ни залива отвсякъде. А се оказва, че към „лошите“ новини е много лесно човек да се „пристрасти“.

4. Съгласно „евристиката на достъпност“, открита от Канеман, хората смятат за най-вероятно или разпространено това събитие или явление, което им е най-лесно да си спомнят или да си представят. За съжаление често в нашата глава остават събития, свързани с травматичен опит. В тревожни времена особено лесно сработват тригери, напомнящи ни за тежки събития. Важно е човек да се старае винаги да гледа на картината около себе си по-широко и да помни, че светът е много по-непредсказуем, отколкото ни се струва и в него има много повече хора, които са готови да ни подадат ръка за помощ. За радост, по време на пандемията се случиха доста събития, потвърждаващи това.

5. По свидетелства на психолози, негативните емоции остават в нас по-дълго, отколкото приятните. Ние зацикляме в своите страхове и неуспехи по-често, отколкото получаваме удовлетворение от успехите си. Въпреки че по собствено желание е достатъчно сложно да се отвлечеш от трагичните сценарии, анализирайки се, ще разберете, че препрочитането на лошите новини е абсолютно непродуктивно. Заемете се с нещо полезно за вас и околните.

6. От гледна точка на човешките възприятия, негативният и позитивният опит се намират в различни хронологични скали. Ако нещастието за нас се случва почти веднага, то положителните събития могат да се разтегнат в много години. Например, по време на пандемията с коронавируса се убедихме, че болестта се разпространява доста по-бързо, отколкото създаването на ваксина или лекарство. Но тук трябва да си спомним, че технологическият прогрес съществено ускорява този процес. Нашите предци не са могли нищо да направят, за да се справят с чумата и тифа. Първото свидетелство за едра шарка е още от 1500 години преди нашата ера, а лечение се е появило през 70-те години на миналия век. Търсенето на лекарство против HIV продължи 15 години: епидемията започна в началото на 80-те, а лекарството се появи през 1995 година. Ебола бушуваше от 2014 до 2016 година, а ваксината я одобриха през 2019 година.

7. И накрая, на съвременното общество не са му чужди идеите за края на историята и катастрофалните сценарии ( за това може би трябва да сме благодарни на епохата на Романтизма). По наблюдение на бившия колумнист на Wall Street Journal Морган Хаузъл даже хората, които са добре запознати с постиженията на съвременната цивилизация и научен прогрес, са склонни да се съмняват в оптимистичните сценарии. Те не вярват, че човечеството се учи от своите грешки.

„ Ако вие недооценявате нашата способност да се адаптираме към нестабилни ситуации, то вие с лекота ще откриете недобри знаци, които по всяка вероятност ще прераснат в катастрофа“ – пише Хаузел.

В съзнанието на образования песимист временните кризи изглеждат като проточила се с години рецесия, чудовищна безработица и повсеместни банкрути, които ще продължат десетки години.

По мнението на Тюпи, осъзнаването на менталните капани е първата крачка към реалистичния поглед към света. Важно е да се разбере, колко е лесно да се хванем на кукичката на своята склонност да се прилепяме към лошото и да се окажем жертва на идеологически манипулации или финансови измами. Неслучайно в кризисни моменти процъфтяват теориите за заговори и лъжливите новини. Но ако вие сте скептично настроен към собствената си песимистична интуиция, то можете навреме да осъзнаете това и да се предпазите от собствените си ментални капани.

Надеждата и искреното желание да се чувстваме щастливи и да помагаме на другите, ни позволява да се адаптираме и да се справяме с всякакви жизнени сложности.

Ако този материал е предизвикал интерес във вас, може би ще ви е интересна друга наша публикация „9 когнитивни изкривявания, пречещи ни да оценяваме обективно и да действаме точно, особено по време на криза“, която до известна степен е съзвучна с настоящата.

Източник

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x