Астероидът Арокот помага да се разбере, как са се образували планетите
Най-далечният небесен обект, до който е стигал космически апарат, е астероида Арокот, който почти не се е променил от времето, когато се е зародила Слънчевата система. Нови данни за него са помогнали на учените да погледнат далече назад в миналото и да разберат механизмите за образуване на планетите.
Сондата „Нови хоризонти“ (New Horizons) на 1 януари 2019 година прелетя в непосредствена близост (3 500 км) до космическия обект Арокот, по-рано известен под името Ултима Туле. С това той стана най-далечното небесно тяло, посещавано някога от земен космически апарат. Този малък космически обект на края на Слънчевата система е голям подарък за астрономите, които се занимават с проблема как са се образували планетите. Голямата негова ценност се състои в това, че той почти не се е променил от времената на своето раждане.
Заради скромната маса на Арокот, гравитацията не е успяла да провокира в неговите недра активни геологически процеси, които до неузнаваемост променят състава на планетите. Освен това снимките показват, че на повърхността му има малко метеоритни кратери. С други думи, ние виждаме Арокот практически такъв, какъвто той се e появил.
Използвайки най-подробните сведения за формата, релефа и химическия състав на небесното тяло, изследователите са успели да отговорят на един важен въпрос, вълнуващ специалистите от десетилетия. Това е въпроса за произхода на планетизималите (зародишите на планетите).
Една от теориите за тяхното образуване гласи, че облакът от прах, намиращ се на мястото на бъдещите планетизимали, плавно се е свивал под действието на собствената си гравитация. От това вещество се е образувал след това зародиша на бъдещата планета. При това в един облак е можело да се образуват няколко космически тела, които бавно са прилепвали едно към друго.
Алтернативният модел предполага, че е протичал далеч по-бурен процес. От облаците прах, в различни части на Слънчевата система са се формирали малки космически обекти. След това те са се сблъсквали с голяма скорост. В резултат на тези сблъсъци са се образували планетизималите. Тоест в техния състав е имало фрагменти, които са се образували далеч един от друг.
Събирайки всички възможни данни и пресъздавайки историята на Аракот, изследователите уверено са направили избор в полза на първата теория.
Както е известно, това небесно тяло изглежда все едно е съставено от два залепнали един към друг два небесни обекта. Съгласно новите изследвания, най-вероятно именно такова събитие се е случило в историята на небесното тяло. По пресмятанията на учените, двете части на Арокот са се формирали близко една от друга и са се движели една спрямо друга с не особено висока скорост. Въртейки се около общия си център на маса, те постепенно са се приближавали и на края плавно са се „стиковали“.
За този сценарий говорят редица признаци. Първо, двете части на астероида имат практически еднакъв състав. А това означава, че те са се образували в един общ неголям облак от прах. Второ, екваторите и полюсите на двата обекта поразително добре съвпадат едни с други. Това лесно може да се обясни с това, че ако те са изпълнявали заедно бавен орбитален „танц“, то гравитацията постепенно ги е изравнила. Това би било просто невероятно съвпадение, ако едната част е пристигнала отнякъде далеч с голяма скорост и се е врязала в другата, както предполага конкурентната теория.
И на края, както вече беше споменато, на Арокот почти няма кратери, предизвикани от космически сблъсъци, тоест той не е бил обект на бомбардировка от бързи обекти. Планетолозите предполагат, че сценария за образуването на това далечно небесно тяло може да е валиден не само за Слънчевата система, но и за целия космос.
„Наблюденията с помощта на “Нови хоризонти“ са поразителни, тъй като те променят нашите знания и разбиране за това, как в звездните системи в цялата Вселена са се образували планетни тела“– се възхищава Лори Глейз ( Lori Glaze), директор на Отдела за планетите към НАСА.
Впрочем, не трябва да се изключва и това, че сценариите за образуването на планетите и по-малките космически обекти може да са много по-разнообразни. Така ли е това, ще покажат новите апарати и новите бъдещи изследвания.
Резултатите от новите изследвания на Арокот за описани в три научни статии ( [1], [2], [3] ) , публикувани в престижното издание Science.