Известен астрофизик: Може ли нашата Вселена да е била създадена в лаборатория?

Американският астрофизик Ави Льоб от Харвард, който е известен освен със своите научни постижения, но и с някои свои екстравагантни, често провокативни идеи, отново привлече общественото внимание, като публикува статия в Scientific American със смелата хипотеза: Ами ако нашата вселена е създадена в лаборатория?

Ави Льоб определено е изключителен човек. Ръководителят на Института по теория и изчисления към Смитсоновия център за астрофизика в Харвард, член на Президентския съвет на САЩ по наука и технологии неведнъж е удивлявал както научната общност, така и широкия кръг любители на астрономията със своя необикновен подход към изследването на космоса и мястото на човека в него.

Този път астрофизикът предложи да се разгледа загадката за създаването на Вселената от нова, твърде необичайна, гледна точка.

Дори хората, които са далеч от науката, знаят, че нашата Вселена се е зародила по време на Големия взрив. Но какво е било преди него? Какво е предизвикало това раждане на всичко от нищото?

И преди научната общност е изказвала много различни предположения за произхода на космоса. Някои от най-популярните са, че Вселената може би се е появила в резултат на флуктуации на вакуума или заради колапс на материята вътре в черна дупка. Изказвани са предположения , че разширяването и свиването на Вселената може би е циклично. Съществува също така антропният принцип, правени са много интересни изводи от теорията на струните и хипотезата за мултивселената.

Льоб в своята статия обсъжда може би най-слабо изучената от съществуващите хипотези за произхода на всичко, което наблюдаваме: нашата Вселена може да бъде създадена в лаборатория на високо развита технологична цивилизация.

“Тъй като нашата вселена има плоска геометрия с нулева нетна енергия, една напреднала цивилизация би могла да разработи технология, която да създаде дъщерна вселена от нищото с помощта на квантово тунелиране“, пише той.

Това предположение определено звучи твърде вълнуващо. Така тази хипотеза за произхода на света съчетава религиозни представи за Твореца със светските представи за квантовата гравитация.

Льоб изказва предположение, че напреднала цивилизация може да е създала технология за “производство” на дъщерни вселени. В такъв случай може да се предположи, че и в нашата вселена може да се появи достатъчно развита цивилизация, способна да генерира нова “плоска” вселена.

Подобна система прилича на биологична и подобно на биологичната, хипотетично позволява на различните поколения на високо развитите цивилизации да „си предават генетичен материал“ по-нататък в този безкраен цикъл на сътворение.

От тази гледна точка авторът на статията предлага по нов начин да се оцени технологичното ниво на цивилизациите, а не както досега, според това колко енергия те използват, както беше предложено през 1964 г. от руския учен Николай Кардашев.

Вместо това, Льоб предлага измерване на нивото на развитие на една цивилизация да се прави според способността й да възпроизвежда астрофизичните условия, които са довели до нейното съществуване. Междупрочем, през 2018 г. американски учени на базата на екзотичното квантово състояние на материята, известно като кондензат на Бозе-Айнщайн, възпроизведоха аналог на Големия взрив в лабораторни условия.

В такава оценъчна космическа скала човешката цивилизация принадлежи към клас С, тъй като ние все още не можем да пресъздадем условия, подходящи за живот на нашата планета в случай на смърт на нашето Слънце.

Може би нашата позиция в тази класация е още по-ниска, тъй като ние безсмислено унищожаваме естествените си местообитания на Земята, ускорявайки промяната на климата. Според този принцип човечеството вече може да се отнесе към клас D.

Цивилизацията от клас В от своя страна може да регулира условията в местообитанието си, така че да бъде независима от звездата си домакин (в нашия случай Слънцето).

Цивилизацията от клас А е в състояние да пресъздаде космическите условия, довели до нейното съществуване, а именно да създаде дъщерна вселена в лабораторни условия.

На базата на това Льоб прави заключението, че за човечеството е важно да си позволи допускането, че някъде във Вселената съществуват много по-развити цивилизации от нашата.

В същото време разсъжденията на учения остават преди всичко теоретични и много слабо подкрепени от някакви изследвания, което е доста често явление при изказванато на такива футуристични идеи.

Понастоящем физици от много страни работят усилено в изследвания за разгадаване на тайните, свързани със зараждането на нашата Вселена, такива като откриването на тъмна енергия и тъмна материя, или изучаването тайните на структурата на най-малките съставни компоненти в нашия свят. Те работят неуморно, за да трупат зрънце по зрънце информация за голямата мистерия на създаването на нашата Вселената. Тези оскъдните данни, които учените получават в хода на много внимателни дългосрочни изследвания, от година на година привличат все по-малко обществено внимание, за разлика от такива гръмки изявления в медиите, подобни на това на Льоб.

Но от друга страна не може да се отрече, че такива „мечтатели“ като него имат голям принос за развитието на научната мисъл. Всъщност често се случва така, че една смела идея проправя пътя към големи научни и технологични постижения.

И затова, въпреки че идеите на Ави Льоб не принадлежат към областта на чистата наука, те могат да послужат като вдъхновение за по-нататъшни други научни постижения.

И по-рано ние сме писали за други идеи на Ави Льоб. Една от тях е, че за да разберем кога се е зародил живот във Вселената, трябва да се изследват планети на орбита около най-старите звезди във Вселената, тоест такива, които са бедни на елементи по-тежки от хелия, които астрофизиците наричат „метали“ (за астрофизиците, например за разлика от обичайните разбирания кислородът е метал). При тях нерядко се наблюдава повишено съдържание на въглерод и занижено на метали (в астрофизичното разбиране). По този начин следва да се търсят планети, въртящи се около звезди, които са богати на въглерод и бедни на метали, и оставят в своя атмосферен състав следи от биологически признаци.

Друга екстравагантна статия, която Ари Льов публикува през 2019 година в изданието Scientific American, беше за „някои забавни неща, които биха могли да се случват близо до черните дупки“, такива като използването на нейния акреционен диск за изгаряне на боклук и производството на полезна енергия, или сърфиране, с помощта на фотонни ветрила, на струите, излизащи от полюсите на черната дупка, и може ли да бъде пригодна за живот планета, намирaща се близо до черна дупка.