Изкуствен интелект изяснява какво най-силно влияe на качеството на романтичните отношения

Моделът на взаимоотношения, тоест общите норми, шегите, съвместния опит, означават много повече, отколкокото самите хора, които ги формират. Първото си по рода изследване на романтичните отношения, извършено с помощта на изкуствен интелект (ИИ), в основата на което са били данни от анкети на повече от 11 000 двойки, позволило да се устнановят кои са основните фактори, по които се оценяват тези взаимоотношения. Статията е публикувана в Proceedings of the National Academy of Science.

Анализът, проведен на база изкуствена невронна мрежа и алгоритъм за машинно обучение, демонстрирал, че показателите, свързани с отношенията като такива, са били по-силни предиктори (индикатори за точни прогнози) за качеството на отношенията, отколкото показателите, базиращи се на индивидуалните характеристики на партньорите. С други думи, типът на отношенията, които вие изграждате с партньора си могат да бъдат доста по-важни за удовлетвореността ви от живота и усещането за щастие, отколкото всяка от вашите индивидуални особености. Тоест да се знае „кой съм аз“ е по-маловажно, отколкото да се знае “кой съм аз, когато съм с теб“, казва Пол Иствик, участник в изследването.

„Много учудващ момент беше този, че събирайки всички данни за конкретните взаимоотношения, изведнъж отделните разлики минаха на втори план“ – обяснява водещият автор на изследването Саманта Джоел от Западния Университета в Онтарио, Канада.

Науката за взаимоотношенията съществува вече няколко десетилетия. Тя е създала голямо количество психологически теории за това, кое прави двойките щастливи и какво препятства това да бъде така. Но учените са на едно мнение, че за подкрепа значимостта на резултатите, получени в различни неголемите автономни изследвания, е много важно тяхното акумулиране и осъществяване на мащабна оценка на този проблем.

За тази цел едно от добрите аналитични решения е използването на изкуствен интелект, способен да обработва огромни обеми от информация, събирани от различни институти и лаборатории. Именно такъв мащабен подход е използван в новото изследване, в което са участвали учени от много страни. В него е използван алгоритъм, известен под името Random forest (случайна гора) , обединяващ в себе си много дървета за вземане на решения. С помощта на алгоритъма са били анализирани показатели за 11 196 двойки от 43 отделни бази данни, в които двойките са били анкетирани най-малко два пъти с разлика във времето от няколко месеца до няколко години в зависимост от изследването.

„Резултатите показаха, че характеристиките , отразяващи собствените възприятия за отношенията предсказват 45% от отклоненията в оценката за качеството на отношенията“ – пишат изследователите.

От гледна точка на тези специфични за отношенията променливи, които най-достоверно предсказали качеството на взаимодействие на двойките, най-надеждни са били:

– Възприеманата вярност на партньора (например “моят партньор иска нашата връзка да продължи завинаги“);

– Признателност ( усещането на щастие, че имате такъв партньор);

– Възприеманото удовлетворение на партньора (например, „нашите отношения правят моя партньор много щастлив“);

– Честота на конфликтите;

– Нивото на сексуална удовлетвореност;

Факторите, отнасящи се към индивидуалните характеристики (възраст, пол, личностни особености на анкетираните) в повечето случаи обяснявали само 19% от разликите в качеството на отношенията. Сред индивидуалните характеристики, които най-силно са предсказвали качеството на отношенията, се оказали:

– Удовлетвореността от живота;

– Негативния афект (например, чувството за безпокойство или раздразненост);

– Депресията;

– Избягващата привързаност (например, „аз предпочитам да не съм много привързан/а към своя партньор“);

– Тревожната привързаност ( степента на безпокойство за своите отношения с другите);

„Преживяванията на негативен афект, депресия или небезопасна привързаност, безусловно служат като рисков фактор във взаимоотношенията – казват учените – Но ако хората така или иначе успеят да установят отношения, характеризиращи се с признателност, сексуална удовлетвореност и отсъствие на конфликти, като при това смятат своя партньор за предан и отзивчив, то индивидуалните характеристики могат да имат доста незначително влияние“.

Изводите на учените всъщност се свеждат до простата истина: човекът, когото ние избираме, не е толкова важен, колкото взаимоотношенията, които ние изграждаме с него.

„Моделът на взаимоотношения, който вие създавате с някого, тоест общите норми, шегите, съвместния опит, означават много повече, отколкото отделните хора, формиращи тези взаимоотношения“ – резюмира Джоел.