Синхронизация на мозъците: Защо ни харесва да се свързваме с определени хора
Какво се случва в нашия мозък, когато влизаме в контакт с някого и защо ни е приятно да разговаряме и да сме близки с някои хора, а с други – не?
Със сигурност сте забелязвали, че не всички разговори са еднакви.
Понякога говорим с някого с часове, но ни се струва, че са изминали само няколко минути. Разговаряте и разговаряте, без да мислите какво да кажете или да страдате от неловки мълчания. Разговорът тече изключително гладко: вие слушате с интерес, докато вашият събеседник говори и обратно. Разговорът тече лесно и приятно.
А понякога разговорът се превръща в чисто мъчение. Едносричните отговори ви тласкат към отчаяни, неловки опити да избягате. Вече не знаете къде да се денете от тихия ад на Капитан Скука. Например:
„Междупрочем, колко често храните кучето си?“, питате вие.
„Варира.“ от отсрещната страна. След това мълчание. И така докато мъчителната среща не приключи.
Но каква е същността на добрия разговор. Известният невробиолог Бен Рейн има обяснение и то придава съвсем ново значение на израза „На една и съща вълна сме.“
Приятно ми е да се запознаем, мозък!
Човешката психология е област с много неясноти. Тя страда от криза на репликацията и дори когато става въпрос за „доста сигурни“ неща, вероятно има няколко хиляди изключения за всеки възможен сценарий. В това отношение невробиологията се справя малко по-добре. Тя се базира на данни и наблюдаеми явления, но проблемът при нея е сложността. Случват се прекалено много неща, за да се твърди за валидността на която и да е взаимовръзка.
Социалната психология не е изключение. Много фактори в добрия разговор се губят в неуловимата мъгла на миналия опит. Може би родителите ви са ви разказвали много за Дейвид Бауи или друг известен изпълнител от тяхната младост, вие и вашите приятели сте събирали картички с покемони и сте прекарвали твърде много време онлайн до късно през нощта, подготвяйки се за главната битка. И така, когато прекарате десет минути в обяснение на еволюцията на покемоните от първо поколение с някой, облечен като герой на Дейвид Бауи и с мазолестите ръце на фермер, се изненадвате колко лесно протича разговорът.
Но, както при всичко останало, тук не става въпрос само за вашата среда. Генетиката, и особено мозъкът ви, играят важна роля в социалните контакти. Ето как обяснява това Рейн:
„Изследванията показват, че приятелите имат сходни мозъчни структури в области, отговорни за социалните взаимодействия. Така че хората биват привличани от хора, които са подобни на тях, феномен, наречен хомофилия. Това е „взаимно съвпадение“ между теб и другия. Така че е напълно възможно, когато срещаме хора, с които наистина установяваме близка връзка или просто имаме добри отношения, при нас да се наблюдават сходни мозъчни структури. А когато имате сходни мозъчни функции, това ви помага да се настроите на една и съща дължина на вълната.“
Връзка на съзнанието
Така че, ако наистина се разбирате с някого, може би си приличате или имате сходни мозъчни функции. Следващия път, когато се окаже, че се смеете и се наслаждавате на нечия компания, не се колебайте да му направите комплимент: „Хей, харесва ми как работи твоят мозък.“ И няма да сгрешите.
Невробиолозите отбелязват, че това явление в момента е само обосновано предположение. Все още за него няма достатъчно данни, за да бъде доказано окончателно. Има обаче повече доказателства, сочещи към друг интересен фактор: мозъкът ни е склонен да се адаптира към хората, с които ние взаимодействаме.
Пат Рейн го обясняват по следния начин:
„Съществува феномен, наречен междумозъчна синхронизация, и той е просто невероятен. Звучи като нещо от научната фантастика и това действително е така. Идеята е, че когато двама души взаимодействат, работят заедно или споделят преживявания, мозъчната им активност може да се синхронизира. Разбира се, не е като да има телефонни жици, стърчащи от главите им. Няма синхронизиращ сигнал. Но ако мозъците на тези хора се сканират едновременно, те показват практически идентични модели на мозъчна активност. И тази междумозъчна синхронизация, която се случва само в определени области на мозъка, а не универсално, изглежда улеснява много нещата в екипната работа. Така че може би, когато се разбирате с някого, вие буквално се синхронизирате с мозъка му. По този начин вие много по-добре се разбирате.“
Асоциалният мозък
И двата фактора могат да оказват важно влияние във вашите социални взаимодействия, така че:
Първо, опитвайте се да се настроите на една и съща дължина на вълната с вашия събеседник. Ако искате да намалите скучните разговори, направете нещо, което буквално да накара мозъците ви да работят в унисон: обърнете се един срещу друг, поддържайте зрителен контакт и споделяйте конкретна задача или история. Тези техники за „невронно свързване“ насърчават по-ефективната комуникация. Знаем, че когато хората изпълняват една и съща задача, едновременно и по един и същи начин, в мозъците им се активират сходни области. Така че настройте се на една и съща вълна и се опитвайте да я поддържате.
Второ, това е повод да преосмислите някои свои навици. Няма нищо мистично във „взаимната хармония“; това е просто неврологичен феномен. Понякога подсъзнателно се обвиняваме: „Аз ли съм проблема?“ или „Може би просто съм лош събеседник?“, а всъщност е напълно възможно да съществува несъвместимост в мозъците. Но тя може да е само моментно несъвпадение. Възможно е да сте били уморени, да сте били гладни и изнервени, или мозъкът ви все още да се е опитвал да обработи дългата статия от списание , която сте прочели по време на обяда.
Така че, следващия път, когато почувствате, че се „синхронизирате“ с някого, не забравяйте, че е много вероятно да не си въобразявате това. В действителност вашата невронна активност може да се синхронизира в реално време с мозъка на друг човек, но не с всеки, а чувството за дълбока връзка е може би още по-сложен невидим биологичен танц.
