Имат ли бъдеще роботите, които приличат на човек?
Смята се, че да уподобява околния свят на себе си е заложено в ДНК на човека и в този смисъл се предполага, че развитието на роботехниката в направлението създаване на човекоподобни роботи ще се ускорява все повече. Но какво е тяхното бъдещето и как те ще променят обществото?
Понастоящем роботи се предлагат във всякакви форми и размери. По дефиниция те са машини, които изпълняват автоматизирани задачи, контролирани от хора, но понякога работят автономно. Повечето от тези машини са разработени за конкретна цел: представете си роботизираната прахосмукачка вкъщи или роботизирана ръка в монтажен завод. В този смисъл човекоподобните роботи се различават качествено и в последно време привличат все повече внимание.
Хуманоидните роботи са машини с ръце, крака, торс и глава и обикновено ходят изправени на два крака. Инвестициите в разработването им се увеличават стремглаво и ако имате няколко хиляди долара за харчене, някои от тях вече са достъпни на пазара.
Но защо има толкова голям интерес към човекоподобните роботи? За какво те са нужни , освен да бъдат показвани на глобални събития като Световните игри на хуманоидните роботи в Пекин или да бъдат снимани в забавни танцови видеоклипове?
Могат ли човекоподобните роботи да заменят човек?
Потенциалът на хуманоидните роботи е, че те могат да действат като универсални платформи, изпълнявайки разнообразни задачи в различни среди. В крайна сметка, роботи, които са подобни по форма на човек, могат по-добре да се впишат в човешките условия – те, са проектирани с тела и физически способности, подобни на нашите.
Например робот прахосмукачка или всяка друга машина на колела не може да се качва по стълби. Хуманоидните роботи могат да бъдат много по-мобилни в сложни „човешки“ условия, способни да се качват по стълби, да използват врати, да се ориентират и да достигат до различни пространства не само у дома, но и на работните места, улиците и на открито.
Печеливша индустрия?
Хуманоидните роботи са съществували в популярната култура много преди да бъдат реално създадени. Те отдавна са завладели човешкото въображение, от Машиненменш в „Метрополис“ (1927) на Фриц Ланг до C-3PO в „Междузвездни войни“. Разбира се, това бяха актьори в костюми – истинските хуманоидни роботи започнаха да ходят самостоятелно едва със създаването на WABOT-1 през 1972 г. в Япония.
Разработчици, производители и инвеститори залагат много на хуманоидните роботи и смятат, че те ще имат огромно влияние върху обществото.
Доклад на Goldman Sachs от миналата година оцени световния пазар на хуманоидни роботи до 2035 г. на стойност 38 милиарда долара, като се смята,че по целия свят ще работят между 3 милиона и 27 милиона хуманоидни робота. Те биха могли да бъдат особено привлекателни за опасни задачи, потенциално спасявайки човешки животи.
Доклад на Bank of America от 2025 г. прогнозира, че до 2030 г. ще се продават 1 милион хуманоидни робота годишно, а до 2060 г. ще се използват активно зашеметяващите 3 милиарда хуманоидни робота – това е почти един на всеки трима души.
Дори консервативните оценки за бъдещия брой хуманоидни роботи сигнализират за значителна промяна в почти всеки аспект на обществото. За да се постигне такова въздействие, човекоподобните роботи по всяка вероятност ще бъдат навсякъде – в развлекателната индустрия, в полагането на грижи, в домовете, услугите и туристическата индустрия.
Колко време ще отнеме?
Всъщност остава да се измине доста дълъг път до конструирането на многофункционален, универсален робот, който напълно да имитира човешките функции. Създаването на машина, която може да се движи като човек, е изключително трудно.
През последните години хуманоидните роботи отбелязаха значителен напредък в своето развитие, благодарение на методите за обучение, базирани на изкуствен интелект, които допълват и заместват предишните методи за програмиране на тези роботи. Методите с изкуствен интелект, като например обучението с подсилване, създават по-стабилни умения за ходене, бягане и адаптивност, например към неравен терен, при сблъсък или удар. Такива машини обаче все още се контролират от човек, който решава кои движения да извършват.
Също така общата логика, ситуационната и социалната адекватна осведоменост все още са много слабо развити при роботите. Те се нуждаят от човешка помощ, за да действат правилно. Например, хуманоидните роботи не разбират физическите, социалните и културните различия в това как правилно да взаимодействат с бебе, дете, пълнолетен или възрастен човек.
Ключът към наистина универсалните хуманоидни роботи би била способността директно да се използват човешките знания и умения. Например, да можете да покажете на робот как да мие чинии и той да копира вашето поведение. За да направят това обаче, роботите трябва да станат по-адаптивни към различни среди – не само към тези, в които са били обучавани в лабораторията.
В последно време техниките за обучение с помощта на изкуствен интелект (обучение за имитиране, обучение на базата на демонстрация, дълбоко обучение с утвърждение) показват отлични резултати в ускоряването на придобиването на нови сложни умения от роботите с помощта на примери.
Прогнозите за това кога хуманоидните роботи ще се появят в нашите домове варират значително. Компании като Boston Dynamics (Hyundai), Tesla, Unitree, Figure AI, Agility, UBTech и много други в момента се конкурират за място на бъдещия пазар. Техните ръководители смятат, че броят на андроидите може да бъде толкова голям, колкото на автомобилите или смартфоните.
От друга страна дизайнът на роботите все още се нуждае от значителни подобрения, за да могат те по-близко да се доближат до човешката сръчност.
Проблеми с приемането на човекоподобните роботи
Доказано е, че симпатията към изкуствен субект нараства, колкото повече той прилича на човек. Но и това има своята граница. Ако машината е твърде човекоподобна, тя започва да предизвиква отвращение. Такива роботи, като правило, предизвикват неприятно впечатление, което дава основание на експертите да говорят за съществуването на ефекта на „зловещата долина”. Пръв това явление го описва японският роботехник Масахиро Мори (Masahiro Mori) през 70-те години на миналия век. Той открил, че най-човекоподобните роботи се оказали най-неприятни за хората заради малките несъответствия на реалността, предизвикващи дискомфорт и страх. Резкият спад в графиката на „симпатията” с приближаването на роботите към „човекоподобност” е бил наречен „зловещата долина” (uncanny valley).
Изследвания с помощта помощта на функционална магнитно-резонансна томография (фМРТ), изследвайки мозъчната активност на човек, са доказали, че съществува конкретен мозъчен модел, който се задейства при възприемането на хора и различни версии на роботи – просто машини, роботи –хуманоиди, а също така много приличащи на човек андроиди. Именно за това трябва да се подхожда много внимателно към дизайна на човекоподобните роботи, за да не предизвикват те неприемането им от хората.
Ако хуманоидните роботи наистина влязат масово в домовете ни, бъдещото социално въздействие може да окаже огромно, а това все още е слабо проучено. За да окаже такава голяма промяна положително влияние върху живота на хората, ще е необходимо съгласуване от страна на бизнеса, правителствата, изследователите и обществото.
