Ще чуе ли светът какво казват икономистите?
Главните проблеми на съвременния свят са миграцията, търговията, икономическия растеж, неравенството и екологията. Попадайки в сферата на общественото обсъждане, започва тяхнaтa ненаучна и предубедена трактовка. За да се погледне на нещата обективно пречат преди всичко изострилите се противоречия: между народа и правителството, между популистите и традиционните политически партии, между богатите страни на Севера и бедните от Юга. В тези противоборства принадлежността към един или друг лагер ни кара да приемем всичките битуващи в нашия лагер възгледи, вместо да се замислим по всеки въпрос отделно.
Изследване е показало, че позицията на участниците в допитвания в САЩ по въпроса за равенството на половете с голяма точност предсказва тяхното мнение за свободната търговия, миграцията и данъците. Авторите на книгата „Good Economics for Hard Times” (“Добра икономика за тежки времена ”) Aбхиджит Банерджи и Естел Дюфло пишат, че възгледите на хората са все едно събрани в една чепка грозде. В единия грозд всичките зърна са червени, в другия –бели. Достатъчно е да видите какъв е цвета на едно зърно, за да разберете какви са всички останали.
Идеологизираните възгледи се съпровождат от етически оценки. Едни казват „Аз съм за свободата на миграция, защото аз съм добър и справедлив човек“, а другите „Аз съм за ограничаване на миграцията, защото защитавам своите съграждани от прииждащите чужденци, които ни отнемат работните места“. Но идеологията никога не предлага на своите последователи да вникнат какво се случва в реалност. Междувременно, както пишат Банерджи и Дюфло, икономистите са натрупали много данни как влияе миграцията и на тези, които са пристигнали (техните доходи значително нарастват), на тези които са се оказали техни съседи (техните доходи въобще не падат) и на тези, които са решили никъде да не се местят и да останат в своето село в бедната страна (техните доходи също растат).
Банерджи и Дюфло, които са семейство и заедно получиха Нобеловата награда за икономика през 2019 година (заедно с Майкъл Крамър), са събрали в своята книга много от това, което икономистите могат да кажат на държавните глави и на обикновените хора, ако те биха склонни да ги изслушат.
Но трябва да кажем, че тях ги слушат твърде малко. От една страна това е заради ниското ниво на доверие на обществото към професионалните познания на икономистите. През 2017 година сайтът YouGov е провел във Великобритания анкета с въпрос „Имате ли доверие на специалистите< името на професията> в тяхната професионална област“. Сред всички специалности на първо място са излезли медицинските сестри. На техните знания и умения са се доверили 80% от анкетираните. На последно място, абсолютно предсказуемо, са се оказали политиците с 5%. Професионализмът на икономистите също не е бил поставен много високо. Към тях имали доверие около една четвърт от анкетираните. Една от причините за тяхната непопулярност се дължи на това, че техните възгледи по много въпроси рязко се отличават от преобладаващата част на обществото. Училището по бизнес към Университета Бут в Чикаго ежегодно провежда допитване с 50 признати професионалисти в областта на икономиката по актуални въпроси в САЩ. Банерджи и Дюфло решили да зададат същите въпроси на 10 хиляди произволно подбрани американци и да сравнят резултатите с тези на професионалистите. Оказало се, че оценките на икономистите се отклоняват от оценките на обикновенните граждани средно с 35%. Например, на въпроса дали Америка ще спечели от въвеждането на вносни мита върху стоманата и алуминия, всички икономисти, проявявайки рядък консенсус, са отговорили „не“, докато две трети от анкетираните са сметнали, че ще спечели. Интересно е, че когато на участниците преди анкетата им съобщавали какво мислят икономистите, тяхното мнение не се променяло. В това се изразява и недоверието.
Другата причина за игнорирането на доказателствата на икономистите се състои в това, че техните изследвания и модели обикновено са много сложни, а учените не се товарят допълнително да обясняват популярно своите изводи.
„Икономистите рядко пишат книги, разбираеми за обикновения човек“ – отбелязват Банердджи и Дюфло.
Нишата за популяризация са я запълнили лъжеикономисти. Те дават своите прогнози пред СМИ, от което обикновено се въздържат професионалистите, знаещи, че да се предскажат някои неща, например курсовете на валутите и цената на нефта, е теоретически невъзможно.
Сред икономистите от екраните на телевизията не малка част са твърдо убедени либертарианци. Те обещават на публиката, че „пазарът ще сложи всичко по местата“. Но това е невъзможно, казват Банерджи и Дюфло, даже заради това, че пазарите са твърде „лепкави“, тоест твърде инерционни. На капиталовите пазари може да се види, че банките продължават да дават кредити на крайно неефективни фирми, особено в развиващите се страни. По тази причина слаби компании дълго време не се разоряват. Пазарът на труда е особено „лепкав“. В някои райони в САЩ безработицата е нараснала силно от 1991 до 2007 година заради големия внос от Китай. Тя не би била с такъв висок процент, ако хората бяха почнали да си търсят работа в отрасли, които преживяваха през същия период подем, предизвикано от увеличението на китайски импорт. При това на повечето хора не би им се наложило да се преместват, се казва в изследването. Уви, желаещите нещо да променят в своя живот, са се оказали много по-малко, отколкото предсказва теорията на ефективния пазар.
Ако търговските бариери между САЩ и Китай се вдигнат още повече, в САЩ ще възникнат нови депресивни райони и правителството ще трябва да оказва помощ там, казват икономистите.
Инерцията на пазара на труда е характерна за най-различни страни – от САЩ до Индия и Бангладеш. Губейки си работата, французите, живеещи в малките градове не се местят в Париж, а излизат на улиците в жълтите си жилетки. Англичаните гласуват за Brexit, а американците от „червения пояс“, също както мексиканците и бразилците – за популистки президенти и правителства. Инерцията на възгледите и ценностите винаги трябва да се вземат под внимание, иначе картината за обществото ще бъде непълна.
Чакат ни сложни времена, предупреждават авторите, тъй като икономическият ръст на западните страни, по-скоро ще се забави или въобще ще спре. Като добавка вече започна да намаляват както растежа в Китай, така и обемите на световната търговия, на които в последните десетилетия се вдигнаха икономиките на много страни в Азия, Африка и Латинска Америка.
В период на рецесия икономическата политика трябва да е особено внимателна. Икономистите могат да подскажат много неща, но не всичко. Затова в програмите за социалното развитие на обществото правителствата трябва да привличат най-добрите умове на планетата.
„Икономиката е твърде важна, за да бъде напълно доверявана на икономистите“ – резюмират Банерджи и Дюфло.
