Отделянето от родителите: какво да правим, за да не зависим от тяхното мнение

Отделянето може да се смята за успешно, когато вие самостоятелно се разпореждате с живота си, не се безпокоите за това как ще ви оценят родителите и не търсите тяхното одобрение. Ако вие чувствате, че все още зависите от тяхното мнение, много е важно да осъзнаете, че всъщност вие и родителите ви сте много различни хора, и само вие можете да оценявате кое е добре за вас и кое – не. Освен това е нужно да се научите ясно да поставяте личните си граници и да отработвате страховете си, свързани със самостоятелното вземане на решения.

Отделянето е измислено от самата природа. Децата се отделят от своите родители и живеят своя самостоятелен живот, като формират следващото поколение. Това е своеобразен закон, който позволява на човечеството да развива и продължава живота на Земята. Физическото отделяне се случва при срязването на пъпната връв, психологическото отделяне в този момент само започва. Смята се, че то трябва да завърши в края на юношеската възраст, когато човек активно развива отношения с другите хора. Тогава за младия човек авторитети стават приятелите и кумирите, а родителите загубват тази роля. Юношата се стреми да изпробва своите възможности и способности, старае се да разбере, кой е той всъщност извън връзката си с родителите.

Но това е само идеален теоретичен модел, а в живота се случва, че и на 20, и на 30, и на 40 човек живее и действа както преди, оглеждайки се за мнението на родителите си. Дали ще одобрят смяната на работата ми? Какво ще кажат за новия ми партньор/ка? А какво ще кажат ако се преместя в друг град или замина за чужбина?

Означава ли това, че отделянето все още не е завършило? Не е задължително. Всяка история си е уникална и е възможно зад това преживяване да се крие друга причина, например ако родителите ви боледуват. Но така или иначе стремежът да се получи одобрение от родителите на всяка цена, даже пренебрегвайки собствените си интереси, се превръща в тежко бреме от тази твърде силна емоционална връзка. Ето няколко признака , че отделянето все още не се е случило напълно:

– Вие често се хващате на мисълта, че при вземането на решение, мислено се съветвате с родителите си или просто не правите нещо, защото се притеснявате да не ги разстроите или правите така, че те да се зарадват. Накратко, вие забелязвате, че сте зависими от техните оценки и мнение, и това се случва въпреки вашите лични интереси.

– На вас ви е трудно да определите, какво точно вие искате – в живота, в кариерата, в отношенията. Струва ви се, че има предварително предначертан път, който се определя от девиза ‚ние всички така живеем“.

– Вие търсите авторитети – на работа, в приятелствата, в увлеченията си и хобито, като се ориентирате на техния пример в собствените си действия. Струва ви се, че трябва да се опрете на някой друг, който знае как е по-добре.

– Ако имате деца, вие забелязвате, че на вас ви е сложно да спрете да ги контролирате и да им дадете право самостоятелно да отговарят за нещата в собствения си живот. Това се случва по същия начин както при вас е било в отношенията с вашите родители, когато дете сте били вие.

– За вас е много важно мнението на околните, както критиката, така и одобрението.

Ако вие сте разпознали някои от изброените признаци, може би и на вас ви е трудно да се отделите от родителите си, въпреки всички усилия, които полагате за това. Следващите препоръки ще ви помогнат да завършите този нормален еволюционен процес.

– Анализирайте честно себе си, дали въпреки всичката ви независимост и самостоятелност, като правило остава нещо, което ви прави зависими от родителите. Това може да е някаква материална зависимост, грижа за вашето дете и т.н. За да разберете как точно стоят нещата, вземете лист хартия и го разделете на две – в едната половина напишете всичко, в което сте абсолютно самостоятелен/на, а в другата – с какво сте зависими. Това ще ви даде реален поглед над ситуацията в отношенията ви с родителите.

– Определете ясни граници. Сигурно ви е позната ситуацията, когато родителите ви дават непоискани съвети, оценяват и споделят своето ненужно в дадената ситуация мнение. Майка ви се опасява „какво ще кажат хората“, а баща ви е недоволен, че вие отново не сте на „правилната“ работа. Определете за себе си списъка с нещата, които не се обсъждат. Помислете как най-безболезнено да кажете следващия път , когато се случва до болка позната ситуация. Например “ Мамо, на мен ми е много ценно твоето внимание, но това аз сам/а ще реша“.

– Помислете реално кой сте вие и кои са вашите родители. От тясната емоционална връзка може да се предположи, че вие толкова си приличате, че някой може да ви познава по-добре, отколкото вие сам себе си. Но всъщност вие и вашите родители сте много различни хора, всеки със свои предпочитания (храна, музика, кино, литература, дрехи и т.н.). Направете същото с разделения на две лист и изписвайки различните ви предпочитания ще видите ясната граница между вас и родителите ви, а следователно ще можете да оцените кое за вас е добре и кое – не.

– Погледнете смело към своите страхове. Отговорете си на въпроса от какво вие се страхувате? Какво най-ужасно може да се случи, ако вие вземете самостоятелно решение? Представете си всичките последствия и ги напишете в колона. До тях в друга колона напишете какво можете да предприемете, за да ги преодолеете. Може би ще ви е нужна помощ , но важното е, че това ще бъдат вашите решения. Не е възможно човек да престане да се страхува въобще, тъй като страхът е естествена реакция и в много случаи защитна. Да се страхуваш и едновремено с това да действаш е коренно различна история.

– Пробвайте да погледнете на родителите си отстрани. Ето, те са отделни хора, които са израснали в своето семейство, в различни от вас условия. Какви са били те в детството? Как тяхното семейство им е повлияло? Възможно е прекалената майчина грижа да е следствие на отношенията в нейното семейство? Като правило, разсъждавайки за живота на своите родители и обстоятелствата, които са ги формирали, вие ще можете да избегнете идеализацията им. Никой не е съвършен, нито вие , нито вашите родители и това е нормално. Така че всеки има право на свое собствено мнение, даже ако то се окаже в момента или впоследствие грешно. В края на краищата, животът се състои от проби и грешки.

– Ако се страхувате и не разбирате накъде и как да продължите, обърнете се към психолог. Различни видове терапии могат да ви помогнат да осъзнаете себе си, своя живот и да намерите своя по-нататъшен път. Трудността в отделянето се крие и в двете страни. Да разберете кое ви е най-ценно в отношенията с родителите, да се откажете от своите претенции към тях, да намерите възможност да разчитате на собствените си сили, всичко това е във вашите ръце.