Богатите и бедните виждат света различно

Съгласно общоприетата популярна теория битието определя съзнанието. Невробиолози заедно с психолози са открили ред косвени доказателства, че това е така, изучавайки разликите в работата на мозъка при богатите и бедните.

Едно от най-убедителните изследвания за различията в работата на мозъка при представители на различни социално-икономически слоеве в обществото е било проведено от невропсихолози от Университета в Аризона под ръководството на Майкъл Варнум (Michael Varnum) и негови колеги през 2015 година. Те поканили 58 човека да участват в тяхното изследване. В началната фаза раздали на участниците анкети с въпроси за дохода на семействата им, образованието на родителите им, собствения доход на участниците и ред подобни въпроси. След това на всички доброволци им показали хитро съставени картинки. На тях имало изобразени неутрални обекти и лица на хора, понякога неутрални, а понякога, показващи силно преживяване или физическа болка. Изследователите се надявали, че участниците в експеримента няма да се досетят, че тях ги проверяват за способността им за съпреживяване и затова ги молили да се съсредоточат на неутралните обекти, а не на лицата, изкривени от болка.

Участниците в експеримента преглеждали картинките, сидейки в кресло с шлем за електроенцифалография (ЕЕГ), в които съединените към шлема електроди фиксирали и предавали към мониторите данни за биоелектрическата активност на мозъка. При много от хората виждането на изкривени от болка лица предизвикало значителни промени в електрическите ритми на мозъка. Да се каже какво точно се променяло е било трудно, но явната разлика била налице.

По-късно , сравнявайки данните от ЕЕГ и предварителните анкети, се изяснило, че между икономическото положение на участниците и силата на реакцията към емоционално наситените изображения съществува зависимост. По-малко заможните участници в експеримента демонстрирали по-активни промени, отколкото относително по-богатите (по тяхна собствена оценка) участници. И това, въпреки че по-богатите в анкетите си поставяли в графата „отзивчивост“ оценка „по-висока от средната“.

Следващата година Варнум и колегите му отишли още по-надалеч и решили да измерят разликата в активността на системата на огледалните неврони при бедните и богатите. Сред невробиолозите е популярна теорията за огледалните неврони, в която се разглеждат особени клетки в мозъка, които отговарят за емпатията, тоест за способността към съпреживяване. Съгласно изследвания, проведени с маймуни и хора, видът на други представители от своя вид, заети с някакво действие или преживяващи определени емоции, възбужда в мозъка, тъй наречените, огледални неврони в наблюдателя, като той попада в състояние, подобно на състоянието на наблюдавания. Например, когато човек, който е наблюдаван, вдигне ръка, огледалните неврони в моторната кора на главния мозък, отговарящи за повдигането на ръцете, се активират при наблюдателя.

Косвен индикатор за активността на огледалните неврони може да служи подтискането на мю-ритмите в мозъка, които се фиксират с помощта на ЕЕГ. При това изследване , екипът на Варнум, получил резултати, показващи, че при сравнително небогатите участници мю-ритмите се потискат по-активно, отколкото при представителите на по-заможните слоеве, а значи огледалните неврони реагират по-силно.

В друго изследване, проведено от Пиа Дитц (Pia Dietze) от Калифорнийския университет в Ървайн и Ерик Ноулс (Eric D. Knowles) от Нюйоркския университет, условията при провеждането на експериментите били още по-усложнени. Изследването се провело на три етапа. В първия етап на участниците в експеримента им давали очила Google Glass и ги молили да се разходят по улиците на Ню Йорк, спирайки погледите си на това, което особено им привличало вниманието. Без да изпадаме в подробности от експеримента, резултатите показали следното : хората с невисоки доходи повечето време разглеждали останалите хора, докато хората с по-високи доходи предпочитали да спират погледа си на други обекти, например витрините на магазините. Във втория експеримент на участниците им показвали фотографии от различни градове. По-бедните участници по-дълго разглеждали снимките, отколкото по-богатите. В третия експеримент на участниците им демонстрирали бързо сменящи се изображения на лица и други обекти, като резултатите показали, че по-необезпечените участници реагирали по-бързо на новите стимули.

Всички тези резултати могат да бъдат интерпретирани по различни начини. Какво показва повишената електрическа активност на мозъка при преглеждането на емоционално натоварени изображения е трудно да се съди (едно от предположенията е, че проявяват по-силна емпатия). Теорията на огледалните неврони в последните години е активно критикувана от водещи невробиолози, които твърдят, че резултатите действително са впечатляващи, но какво да се прави с тях остава отворен въпрос, който едва ли ще намери своя отговор в близките години. Резултатите от последното изследване е възможно да ни подсказва, че по-малко заможните хора са по-внимателните хора, отколкото тези, които имат по-висок доход … Но защо? Вулгарното интерпретиране може да ни подтикне към извода, че на по-бедния човек му се налага да следи за другите хора по-внимателно, или че богатият може да си позволи да игнорира останалите.

Може би единственият обобщаващ извод е, че все пак парите променят възприятията ни към обкръжаващия ни свят, но засега няма еднозначен отговор как и защо това се случва.