Списание Science: 10-те най-важни научни пробива през 2020 година – Част 1
Редакцията на едно от най-популярните научни списания Science е подбрало десетте според тях най-ярки постижения в науката през 2020 година.
Да спрем вируса
Безспорно, пандемията от Covid-19 се превърна в най-забележимото събитие на изминалата година. Никога досега една инфекция не е била предмет на толкова много изследвания, изпълнени в такъв кратък срок. Например, към 10 декември 2020 година на стадий на разработване са се намирали 162 варианта на ваксина от SARS-CoV-2, а 52 вече преминават клинични изпитвания. Към настоящия момент в САЩ и ЕС вече са одобрени за използване ваксините на Phizer-BioNTech и Moderna. Многообещаващо изглеждат резултатите от изпитванията на ваксините на Astra-Zeneka-Oxford, а също така китайските ваксини Sinovac и Sinopac .
Освен това, учените работят над създаването на лекарства, помагащи за лечението на болните от Covid-19 и възпрепятстващи предаването на новия за човечеството вирус.
CRISPR лекува?
В още един голям пробив се превърна експерименталният метод за лечение на две по-рано нелечими заболявания на кръвта с помощта на технологията за редактиране на генома CRISPR.
През 2020 година завършиха, започналите предната година, експерименти в тази насока, които показаха впечатляващи резултати. Биолозите помогнаха за лечението на пациенти, страдащи от бета-таласемия и сърповидно-клетъчна анемия. И двете заболявания са свързани с дефекти на еритроцитите, тоест клетките на кръвта, които пренасят кислород.
Учените са отделили от кръвта на пациентите стволови клетки, явяващи се ранните предшественици на клетките на кръвта. Изследователите са редактирали ДНК на тези клетки, поправяйки мутациите, водещи до двете заболявания. Едновременно с това лекарите с помощта на химиотерапия са унищожавали в организма на пациентите дефектните стволови клетки-предшественици.
След това в кръвта на доброволците били връщани „поправените“ стволови клетки. Те заемали освободилото се място, започвали да се размножават и да произвеждат нормални еритроцити. По този начин лекарите успели да се преборят и с двете болести.
Равенство на учените
Сътрудниците на списание Science са сметнали за пробив в науката събитие, нямащо отношение към откритията и разработките, но което според тях се явява много важно за учените. Това е обединението на чернокожите научни работници в борбата с расизма.
Тази история започнала през май 2020 година в Ню Йорк. Орнитологът Кристиян Купер (Christian Cooper) изучавал птиците в парковете на мегаполиса. В един от тях той срещнал бяла непозната жена, разхождаща кучето си. Ученът вежливо я помолил да завърже кучето. В отговор жената позвънила в полицията и съобщила, че нея е заплашва чернокож мъж.
Видеозаписът на този инцидент получил невероятна вирусна популярност в мрежата. Клипът породил бурна дискусия за преднамереността, с която хората с друг цвят на кожата, се сблъскват. Понякога тази агресия може да доведе до опасни последствия за учените, работещи на терен.
Този случай е довел до появата в социалните мрежи хаштага #BlackBirdersWeek (Седмица на чернокожите орнитолози). След това последвали аналогични хаштагове в подкрепа на учени в различни научни области, от физиката до невробиологията. Чернокожите изследователи са започнали да се обединяват във виртуални общества, за да могат съвместно да се противопоставят на расизма.
Ще бъде горещо
Преобладаващото мнозинство от климатолози отдавна са съгласни с това, че непосредствено в сегашния момент протича глобално затопляне и причина за това са емисиите от парникови газове. Но доколко ще се затопли Земята, ако нивото на съдържание на въглероден диоксид се удвои в сравнение с концентрацията му през доиндустриалната епоха?
В продължение на последните десетилетия се изказваха различни прогнози: от 1,5 ⁰С до 4,5 ⁰С. За такава чувствителна система като климата, тази разлика е огромна. Първият сценарий ще доведе до достатъчно меки последствия, докато втория ще е просто катастрофален.
През 2020 година учените значително стесниха прогнозите си. Миналата година екип от 25 известни климатолози, свързани с Програмата за изучаване климата на Земята (World Climate Research Programme) в свое изследване прогнозират, че на Земята ще стане по-топло с минимум 2,6 ⁰С и максимум – с 3,9 ⁰С. Да се стесни този диапазон са позволили многочислените изследвания и моделирания, проведени в последно време и натрупаните данни за промяната на средната температура на планетата.
Изследователите подчертават, че даже най-мекия от последните сценарии ще доведе до потъване на крайбрежни градове и принудително преселване на милиони хора.
Всичко това ще се случи, ако концентрацията на въглероден диоксид се удвои в сравнение с нивото от доиндустриалната епоха. В момента тя е около 420 ppm (части на милион), а за да се удвои трябва да достигне 560 ppm. Ако човечеството не предприеме решителни мерки в борбата с парниковите газове, то тази граница ще бъде премината около 2060 година.
Разкрит е неуловимия източник на бързи радио изблици
През 2020 година астрономите успяха да разгадаят интригуваща космическа тайна. Те изясниха откъде се появяват бързите радио изблици. Така се наричат кратките изблици на радиовълни, идващи от космоса, чиято природа оставаше неизвестна.
През миналата година наблюдатели за пръв път са фиксирали такъв изблик в Млечния път. Това, което е най приятното в случая, че учените са определили неговия източник. Това се оказал магнетар, тоест неутронна звезда с аномално силно магнитно поле. Междупрочем такива космически обекти се явяват най-мощните магнити във Вселената.
