fbpx

Учени: стремежът да оцелява ще изведе изкуствения интелект на ново ниво

В своя статия двама американски учени предлагат спорната идея, че е време за създаване на машини с изкуствен интелект, притежаващи подобие на човешки чувства и развито чувство за самосъхранение. Според тях това ще доведе до развитието в машините на навици за мислене и много по-бързо формиране на това, което наричаме интелект.

Изкуственият интелект (ИИ) постоянно се развива и усложнява. Тук може би си струва да се уточни, че ИИ не е някакъв „единен мозък”, който може да решава много различни задачи , а точно обратното. Това са набор от програми или изкуствени невронни мрежи, всяка от която се стреми да решава една или друга задача. Така един изкуствен интелект търси планети, втори показва фокуси, трети предсказва бъдещето. На тези „организми” поотделно ще им е много трудно да завладеят планетата, въпреки че Стивън Хокинг твърдеше точно обратното.

Въпреки всички предупреждения, в това число даже и от света на изкуствата, Антонио Дамасио (Antonio Demasio) и Кингсън Мен (Kingson Man) са уверени, че е настанало времето да се премине на следващото ниво и да се създаде в робота (потенциалния носител на изкуствен интелект ) усещането, че го заплашва опасност , а освен това осъзнаване на крехкостта на неговия „живот”.

Учените предлагат и начин за създаването на такава машина. Идеята на специалистите се базира на понятието хомеостаза. Става въпрос за способността на живите същества и различните популации на живи организми да възпроизвеждат себе си, да възстановяват изгубеното равновесие и да се противопоставят при определени обстоятелства на силно агресивни условия на външната среда. Към тези способности се отнасят такива като промяната на топлообмена в отговор на промяната на температурата, съхраняването на стабилно кръвно налягане, необходимостта от вода и храна, а също така много други аспекти на съществуването.

Изследователите са уверени, че осъзнаването от „умните” машини на аналогични особености на вътрешното състояние е равносилно на роботизирана версия на чувства.

Но защо така да се рискува и да се създават роботи, толкова приличащи на човека? Работата е там, че машина, която е принудена да се „замисля” за саморегулиране, ще има по-големи възможности за самоусъвършенстване.

Способността и необходимостта на изкуствения интелект да се грижи за своето съществуване потенциално ще доведе до развитието в него на навици за мислене и много по-бързо формиране на това, което наричаме интелект.

Дамасио и Мен предполагат, че именно по този начин се е развивала и човешката мисъл. Необходимостта за поддържане на способността за оцеляване на организма е изисквала постоянно усложняване на мозъка. Затова, правейки роботите „неравнодушни”, учените ще получат уникални модели за изследване самата природа на чувствата и съзнанието.

Отчитайки значителния прогрес на технологиите на меката роботехника и дълбокото машинно обучение, идеята за създаване на робот, имаш чувство за самосъхранение, вече не е толкова фантастична.

По мнението на американските специалисти, ако изкуственият интелект може да използва такива входни данни, като допир и натиск, то е напълно възможно той да бъде научен да идентифицира опасност, в това число и заплашваща самия него.

„Вместо да засилваме защитата и да увеличаваме изчислителната мощ за подобряване на оцеляването, ние ще започнем да разработваме роботи с внасяне на уязвимост в тях, колкото и да е парадоксално това.” – обясняват изследователите в своя статия, публикувана в изданието Nature Machine Intelligence.

Учените подчертават, че страхът “пред лицето на смъртта” помага на машината по-добре да се справя със задачите, за решението на които няма готови решения, тоест когато тя не е програмирана да решава такива задачи (и тук вече става въпрос, по-скоро за еквивалент на човешката воля.).

Ако роботът развие подобие на чувство за собствената си уязвимост, той ще започне да действа, така че да минимизира възможните заплахи за неговото съществуване.

А това означава, че не е далеч времето, когато на човек ще му остане само да се надява, че „машинното” чувство за самосъхранение накрая няма да се обърне срещу своя създател (можем да си спомним само сюжета на „Терминатор” или произведенията на известния писател-фантаст Айзък Айзъмов, на когото принадлежи и формулирането на известните 4 закона на роботехниката).

Междупрочем, авторите на новата научна статия бързат да заявят, че тяхното предложение не трябва да бъде повод за безпокойство. Те са обмисляли подобен сценарий за развитие на събитията и настояват, че опитите да се развият в роботите емоции ще доведе до появата на съчувствие в тях към хората. А това би трябвало да е достатъчно за предотвратяване на въстанието на машините.

Разработването на „очовечен” изкуствен интелект е много важна крачка в развитието на по-полезни и сложни роботизирани системи. Своята крайна цел учените виждат в производството на машини, които вземат решения и управляват собственото си поведение, ръководейки се от подобие на човешките чувства.

Още в началото подчертахме, че темата за това дали роботите с изкуствен интелект трябва да приличат на хората, е много спорна от морално-етична, философска и технологична гледна точка. Наскоро публикувахме статията „Изкуственият интелект не трябва да плаче: как да предотвратим революцията на роботите”, където абсолютно противоложното мнение, изказва директорът на Центъра за когнитивни изследвания към Университета Тафтс (Tafts University) Даниел Денет. Той обосновава тезата, че въобще не е задължително и даже е вредно да се правят роботи, приличащи на човек.

Коментари

avatar
Inline