Перфекционизмът е сериозно заболяване и води до депресия

Перфекционизмът води до появата на симптоми на депресия, тъй като провокира стрес и социална изолираност. До такъв извод са стигнали психолози от Канада и Великобритания, анализирайки поведението на повече от пет хиляди човека. Така че в префекционизма няма нищо позитивно и човек трябва да потърси начини да се избави от него. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Journal of Research in Personality.

Разрушителните последствия на перфекционизма за личността са недооценени, смята един от авторите на изследването Мартин Смит от Колежа за наука, тенологии и здраве към Университета Сейнт Джон в Йорк, Великобритания. Перфекционизмът е нездравословен, нефункционален, нецелесъобразен и той не дава никакви адаптивни преимущества, твърди психолога. Перфекционизмът според него е заболяване и именно сега ние преживяваме епидемия от тази болест.

Съществуват два варианта на перфекционизма.

Първият е перфекционистко безпокойство (perfectionistic concerns), когато на човек му се струва, че другите изискват от него съвършенство.

Вторият вид представлява стремеж към перфекционизъм (perfectionistic strivings), когато човек е излишно взискателен към себе си.

Изследователите са се интересували от връзката между тези два варианта на перфекционизма и симптомите на депресия. За да разберат тези взаимоотношения, екипът от психолози е провел метаанализ на база от 18 дългосрочни (лонгитюдни) изследвания, в които са участвали 5568 човека. Това са тип изследвания, за които е характерно, че промените по наблюдаваните критерии настъпват бавно и се отчитат на големи интервали от време.

Смит и колегите му установили, че колкото човек повече е страдал от перфекционизъм, толкова по-висок е бил риска за развитие на депресия.

Екипът изяснил, че има два пътя, по които перфекционизмът води към депресивни разстройства. От една страна той повишава нивото на стрес. От друга, перфекционизмът кара болния да избягва обществото.

При хората, страдащи от перфекционистко безпокойство, се наблюдават и двата симптома. Те по-често преживяват и по-често избягват общуването с другите. Самото им поведение и начин на мислене ги кара да се окажат в ситуация, предизвикваща стрес. В същото време на тях им е сложно да установяват близки взаимоотношения с обкръжаващите ги хора. Те смятат, че заслужават одобрение, приемане и любов само в отговор на някакви свои високи постижения.

Хората, които не се безпокоят от очакванията на останалите, но са с високи изисквания към себе си, тоест страдат от стремеж към перфекционизъм, по-рядко страдат от стрес, но също се стремят към социална изолация. Тъй като те по-често преследват личните си цели, отколкото колективните, на тях им е сложно да установяват близки и съдържателни взаимоотношения, а това от своя страна води до депресия.

Перфекционизмът е „сериозен проблем, който може да нанесе дълбока психологическа вреда. Затова, ако читателите страдат от перфекционизъм, аз ги съветвам да се обърнат към специалист в областта на менталното здраве – предупреждава Смит – Няма такава таблетка, която да е излекувала някого от перфекционизъм. Но съществуват достатъчно доказателства, че той се лекува, особено с помощта на дълга психотерапия.“

„Въпреки че нашето разбиране за перфекционизма се подобри, ние имаме още много какво да научим за него, как той се развива и как можем да се справим с него“ – резюмира Смит.