Мениджмънт по време на пандемия: всички сме уморени, но това е маратон, който трябва да пробягаме заедно
Много от нас от известно време работят или само вкъщи, или от вкъщи и в офиса. Някои иследвания показват, че служителите при такива условия успяват да свършат повече работа и са по-ефективни. Безусловно, в някои случаи това може би е така, но има все повече примери и за обратния ефект. Очевидно, заради тези промени все по-трудно работят тези, които не живеят сами – със съквартиранти, с партньори, съпрузи и съпруги, деца. Тези, които живеят сами, пък изпитват проблеми от липсата на социални контакти. Така в условията на продължаваща пандемия, независимо от личните обстоятелства, все повече служители заявяват, че не само успяват да свършат по-малко работа, но се чувстват прегорели емоционално, ментално и физически. Какво трябва да направят и какво не трябва да правят мениджърите за да съхранят служителите си и да постигнат много повече в дългосрочна перспектива?
Нашият ресурс, както и този на медицинската ни система, е ограничен. В добавка на множеството обективни сложности, пречещи сега на много от нас да изпълняват качествено своята работа, в живота ни присъстват няколко неосезаеми препятствия, намаляващи трудоспособността ни. Ето и някои от тях.
Емоционална и когнитивна умора
Пандемията ни наложи емоционално-когнитивен „данък“, който отнема част от ограничената ни енергия. При предишните нормални обстоятелства този ресурс ние можехме да влагаме в концентрирана и съсредоточена работа. А сега много от нас, даже и тези които почти не ги отвличат странични обстоятелства, изпитват много по-силна емоционална и когнитивна умора, отколкото обикновено.
Въпреки че много хора, повърхностно оценявайки своето състояние, казват, че при тях „всичко е наред“, те все пак в някаква степен се безпокоят за собственото си благополучие, за здравето на близките си, особено за тези които се намират в рисковите групи, и изпитват чувство за вина, че не си вършат перфектно работата. А някои изпитват и директните последствия от вируса. А сега, отново усложнената ситуация предизвиква допълнителни тревоги относно безопасността.
Осъзнавайки или не, но безпокойството, тревогата, тъгата стават подпрограми в нашата операционна система, работещи във фонов режим и заемащи пространство на твърдия ни диск, което е ограничено. Изследвания на Рой Баумайстер е показало, че подтискането и имитацията на емоции, към която ние можем да прибегнем, за да вършим своята работа, ни излизат доста скъпо. Те изтощават нашата сила на воля и ни скапват.
Умора от съчувствие
Още една причина за нашето изтощение е умората от съчувствие. Проявявайки емпатия по отношение на околните и правейки усилия да разберем техните лични обстоятелства и по-пълноценно да ги подкрепим, ние неволно още повече изтощаваме своя енергиен запас и своите ментални ресурси. Много хора започват да изпитват умора много преди края на работния ден, въпреки че може предната вечер да са се наспали добре.
Физическа умора
Това, че нашето емоционално състояние пряко влияе и на физическото благополучие, е потвърдено от изследвания. Те показват, че причина за 80% от визитите при лекар по повод физически симптоми е социално-емоционален проблем. В частност, сложностите, с които се сблъскват много от нас от началото на пандемията, водят до повишена тревожност и подтиснатост. Заради това много от нас могат да изпитват временна, а даже и хронична, физическа умора в допълнение към влошаването на вниманието, паметта и съня, което ни прави още по-уморени и по-малко продуктивни.
Всеки добър ръководител знае, че трябва да се адаптира към конкретната ситуация. А значи, мениджърите трябва да преразгледат своите очаквания, поне за известен период от време.
Какво да се прави
Прегледайте проектите и сроковете: определете кое може да се отложи (или въобще да се спре), какви крайни срокове могат да се продължат;
Преоценете нивото на детайлизация и качество, необходими за тези проекти и вашите показатели за успех и ефективност. Кое ще бъде достатъчно добре и кое ще бъде действително постижимо?
Преразпределете работата между членовете на екипа си, отделяйки време за да разберете личните обстоятелства при всеки и да оцените разликата във възможните за всеки вътрешни ресурси.
Какво не трябва да се прави
Не очаквайте предишното ниво на оперативност и работоспособност;
Не бива да предполагате, че другите се справят с такъв тип ситуации, така както вие го правите, или по начин, по който те са се справяли в предишни стресови ситуации. Приемете факта, че сега случващото се е нещо уникално.
Не си струва да разчитате, че другите ще ви съобщят, че са претоварени или се нуждаят от помощ. Трябва в открит текст да им подскажете, че такъв тип поведение на откритост към проблемите се стимулира, и да се поиска помощ и подкрепа е абсолютно нормално.
Преоценяването на очакванията не означава, че мениджърите могат да пренебрегнат своите отговорности, да пуснат всичко на самотек, и че не трябва да се стремят да изискват от служителите си високи резултати. Пандемията е като маратон, който ние всички бягаме заедно. Както мерките за социално дистанциране ще са временни, то и преоценката на очакванията трябва да бъде такава. Ако мениджърите намалят своите изисквания сега, те ще могат да постигнат заедно с екипа си много повече в дългосрочна перспектива.