ЛюбопитноПсихологияСамопознаниеЧовекът

Тайната съставка на успеха: Хармонизиране на целите

Ново изследване обяснява как нашият подход към житейските цели, които си поставяме, влияе върху нашата мотивация, поведение и удовлетвореност.

В днешно време изглежда обичайно да се опитваме да постигнем успех едновременно в няколко области на живота: кариера, финанси, семейство, здраве и самоусъвършенстване. Но не е изненадващо, че мнозина са изправени пред необходимостта да избират приоритети – в края на краищата за всичко това се изискват ресурси, а те почти винаги са ограничени. В резултат на това целите започват да си противоречат, което от своя страна води до неудовлетвореност и разочарование.

Но международно изследване, проведено психолозите Джиаби Уанг и Айелет Фишбах от Чикагския университет, показва, че всяка една от поставените цели е по-лесна за постигане, ако разглеждате всичките като единно цяло, а не да ги противопоставяте . Учените са нарекли този феномен „хармонизиране на целите“.

Какъв е смисълът?

В изследването са участвали 5719 души от десет страни. Първите експерименти показали, че дори в области, които често се възприемат като взаимно изключващи се – работа и семейство, здраве и удоволствие – можем да различим хармония, а не конфликт. В анкетата, която попълвали участниците, приблизително една трета от тях отбелязали, че основните им житейски цели не се конкурират, а по-скоро се допълват взаимно. Това станало отправна точка да се проучи дали тази хармония може да бъде съзнателно развита.

Оказало се, че може. Серия от експерименти демонстрирали, че усещането за единство на целите не зависи от външни фактори, а от това как човек възприема и свързва различните аспекти от живота си.

В един от експериментите в една от групите участниците били помолени да си изберат няколко важни цели и да помислят за минута как постигането на една цел допринася за постигането на друга. Втората група обмисляла как тези цели си пречат. След това респондентите оценили нивото на хармония в живота си – субективното възприятие на този показател в първата група бил 5,56 точки от възможни 7, докато във втората група се оказал 4,54 точки.

В друг експеримент участниците бяха помолени да изберат една от целите си – например да станат по-здрави – и една дейност, която да я подкрепя, например разходки пешком. След това били помолени да обяснят как същата тази дейност може да бъде полезна за постигане на други цели – финансови, семейни или професионални. Когато респондентите откривали такава връзка („редовните разходки ми помагат да се чувствам по-малко уморен на работа и да бъда по-успешен“ или „намалява вероятността от бъдещи медицински разходи“), нивото на вътрешна хармония се увеличавало. В експерименталната група то било 5,39 точки от 7 възможни, докато в контролната група, в която не се търсели подобни връзки, се оказало, че е 4,70.

Културен контекст

Оказало се, че културният контекст също влияе върху възприемането на житейските цели. В страни, в които доминиращ е колективистичния дух в обществото – Индия, Мексико, Египет и Индонезия – участниците оценявали съвместимостта на целите си по-високо, средно 5,54 точки, отколкото участниците от страни с подчертан индивидуализъм – Съединените щати, Германия и Австралия (среден резултат: 5,17 точки). Това вероятно се дължи на факта, че хората в колективистичните култури ценят по-силно стремежа към хармония, но откритото обсъждане на вътрешните конфликти е неприемливо.

Освен това се установило, че усещането за конфликт между работата и семейните цели е свързан с това как хората разбират своите социални роли. Жените са по-склонни да мислят: „Семейството ми се нуждае от моето време“, докато мъжете са по-склонни да мислят: „Семейството ми се нуждае от моите пари“. Когато семейството се възприема като цел, която изисква време, работата започва да се конкурира с него. Обаче когато целта се асоциира с необходимостта от печелене на пари, желанието да имаш партньор и деца, обратно, засилва кариерните стремежи. Затова не е изненадващо, че средният резултат за хармония в житейските цели сред майките в този експеримент се оказал по-нисък от този при бащите: съответно 4,47 спрямо 4,83.

Лично срещу обществено

В един от етапите на изследването учените помолили участниците да решат CAPTCHA ( тоест задачи, позволяващи да се отличават хората от ботовете, които са лесни за хората, но трудни за компютрите).

В първата част на експеримента участниците били помолени да помогнат на съотборник – за всяка решена CAPTCHA задача те получавали 2 цента, които отивали при другия участник, но имали избор дали да участват в изпълнението или не. Втората задача участниците изпълнявали в своя собствена полза и всяка решена CAPTCHA им носела 5 цента. Изпълнението на задачата също било въпрос на избор. За двете задачи били отделени сумарно три минути, с цел да се създаде усещането, че времето трябва да се раздели между подпомагане на другите и печелене на пари за себе си.

Преди експеримента, в едната от групите участниците били помолени да помислят за минута как печеленето на бонуси за другите може да им помогне да постигнат личните си цели, като например подобряване на вниманието и времето за реакция. Втората група била помолена да помисли как прекарването на време в полза на другите би попречило на собствените им цели.

В резултат на това, тези, които са размишлявали върху хармонията между личните и обществените цели, работили по-дълго и изпълнявали средно по 11 задачи. Тези, които били настроени за конфликт, изпълнявали средно по 9-10 задачи.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
oldest
newest most voted

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x