Дари

Пуснете обидата, за да победите стреса

Защо е толкова важно да умеем да прощаваме на себе си и другите? В съвременния свят актът на прошката често се асоциира със слабост. Много хора смятат, че силната личност докрай се бори за своята правота. На нас ни е по лесно да се ядосваме, да проклинаме и да избягваме хората, които ни обиждат, отколкото да ги разберем и да им простим. До колко е рационален такъв подход? В последно време се появяват все повече научни данни за това, че умението да прощаваме, не е просто проява на благородство, а ценен практически навик, влияещ на нашето физическо и ментално здраве. Този, който прощава, прави добро не само на другия човек, но и на собствения си организъм.

Какво означава да простим?

Каква е всъщност разликата между това да простим, да забравим и да преглътнем обидата? Един от първите психолози, занимавали се с психологията на прощаването Робърт Ънрайт обяснявал това по следния начин: истински да простите на този, който ви е обидил, вие можете само ако осъзнаете, че той действително ви е причинил зло. Ако вие по някакъв начин отричате факта на обидата, прощаването е невъзможно. Актът на прошката може да се раздели на две фази:

– Признаване факта на обидата;

– Избавяне от свързаните с обидата емоции;

Прощаването е вътрешен процес, отбелязва друг изследовател на този феномен психолога Еверет Уортингтън. Формалното примиряване с този, който ви е обидил не е задължително. Главното е да се преодолее страха, горчивината, болката и като резултат да си изградите емпатия към този човек. Както обяснява Уортингтън, това се проявява в смяна на вектора на мотивацията – от мъст и агресия към позитивен компромис. Друг важен момент е, че ако вие не сте готов да се помирите с човека, който ви е обидил, не означава че не може да му простите. И обратното, ако вие сте му простили, въобще не е задължително да възстановявате предишните си взаимоотношения. Актът на прощаването, това е ваша вътрешна история, а не с другите.

Непрощаването = стрес

Да не простим, означава да съхраним в себе си негативните емоции: вътрешното недоволство, враждебността, злобата и ненавистта към този, който ни е обидил.

„Чувствата на обида и разочарование са голямо натоварване за организма“ – казва психиатъра от болницата Джонс Хопкинс Карън Шварц.

Ние не сме задължени да прощаваме обидата и да коригираме своята емоционална реакция. Но трябва да имаме предвид, че негативните емоции ни влияят не само в отношенията с останалите хора, но и на нашето физическо и психическо състояние.

Психолози са провели изследване, в което са помолили доброволците да си помислят за хора, които в миналото са им нанесли обида или са се отнесли към тях несправедливо. В процеса на експеримента на участниците им измервали кръвното налягане, сърдечния ритъм, степента на напрегнатост на мускулите на лицето и активността на потните им жлези. Не е трудно да се досетите, какво се е случвало с участниците по време на тестовете, когато са си мислили за неприятни събития: те се потели, сърцето започвало да бие учестено, кръвното налягане се повишавало. На емоционално ниво те изпитвали гняв, подтиснатост, тревога, губили контрол над себе си. Всичко това са признаци на силен стрес. Но когато учените помолили участниците да си представят, че те са простили на тези, които са ги обидили, нивото на стрес се понижило.

Такава закономерност е проследил в своите експерименти и Уорингтън. Той е изучавал ролята на прощаването в романтичните отношения. Оказало се, че при хората, които смятат за ужасни своите отношения с партньора си, нивото на „хормона на стреса“ кортизола бил с по-висока концентрация в слюнката им, но освен това при тях била по-ниска оценката за готовността им да прощават. Щастливите партньори демонстрирали обратното, а именно умение и готовност да прощават обидите, като нивото на стрес при тях оставал в рамките на нормалното, въпреки неизбежните търкания и конфликти.

Прощаване = антистрес и още малко

От невробиологична точка, прощаването е успешна стратегия за адаптация в условията на стрес, която дава ефект по три причини.

Първо, тя директно неутрализира негативното влияние на обидата, като намалява стресовата реакция, нормализира кръвното налягане и работата на сърцето, намалява нивото на кортизол.

Второ, косвено помага да се промени към по-добро външния емоционален фон, например отношенията с колегите.

Трето, променя вътрешното състояние, генерирайки позитивни емоции.

По данни от изследване проведено в Клиниката Мейо, прощаването може да доведе до намаляване на симптомите на депресия, подобряване на настроението и менталното здраве, повишаване на самооценката. Но ефектът не се ограничава в емоционалната сфера. Друг експеримент е демонстрирал, че искрената прошка даже повишава имунитета при пациентите с ХИВ.

Как да се научим да прощаваме на другите

На пръв поглед изглежда, че способността да се прощава е подобна на таланта – или го имаш, или го нямаш. Но според Уорингтън това не е така. Навикът да се прощава може и е нужно да се тренира. Универсален метод няма, но има няколко принципа, които работят винаги.

Включете емпатията. Британските изследователи Питър Уудруф и Том Фероу са открили, че способността да прощаваме се „крие“ дълбоко в лимбичната система на главния мозък, тоест в структурите, отговарящи за емоциите, а не за рационалното мислене. Затова ако вие искате на някого да простите, не се опитвайте с логика да убеждавате себе си, че това е „разумно“ или „справедливо“. По-добре помислете, че този, който ви е обидил е човек като вас. Той също може да греши и да се срамува открито да си признава вината.

– Дайте възможност на своите чувства да излязат навън. Ако вас ви изпълва негодувание и обида, първото нещо, което трябва да направите е да споделите чувствата си с близък човек, който ви разбира, съветва професора по психология Натаниел Уейд. В такава ситуация е много важно да се получи сигнал отстрани, че вашата реакция е оправдана, а чувствата ви са адекватни.

– Не заставайте в позата на жертва. Прощаването е ваше решение, проява на вашата воля. То не зависи от поведението на другия човек или от това, доколко той заслужава вашата прошка. Това не е услуга към другия, а помощ към себе си. Докато вие се ядосвате, вие сте в плен на ситуацията. За да се освободите ви е нужно да излезете от кръга на негативните емоции.

– Просто почакайте. Времето действително лекува. Специалистите смятат, че степента на прощаване е често пропорционална на времето, което сте отделили на този процес. Понякога за да изпитате емпатия към човека, който ви е обидил, трябва да минат години. Но това са години на важна психологическа работа, която в края на краищата ще се отблагодари.

Как да се научим да прощаваме на себе си

Умението да прощаваме на себе си е друга важна тема, която изучава психологията на прощаването. Натаниел Уейд и колегата му Мерелин Корниш описват четири етапа, които трябва да премине човек, изпитващ чувството на вина.

1. Отговорност – осъзнаване на това, че си виновен в страданията на друг човек;

2. Разкаяние – готовност да изразиш чувство на съжаление;

3. Компенсация – стремеж морално или материално да възмездиш нанесената вреда;

4. Обновление – освобождаване от гнетящите ви чувства на вина и възстановяване на самоуважението.

Да прощаваш на себе си и на другите хора означава да вкараш в действие ефективен психологически инструмент, който може да промени живота ви, траекторията на взаимоотношението с обкръжаващия ви свят и самовъзприемането. Това не е единствената правилна реакция на болката и несправедливостта, но е единственият гарантиран начин да преживявате разочарованията и конфликтите с най-малко загуби. И още нещо. Дава ви рядката възможност да съвместите своите интереси с грижата за ближните. Прощавайки на другите, вие им давате шанс да станат по-добри, показвайки на своя пример преимуществата на тази адаптивна стратегия.

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline