Какво представлява емоционалната интелигентност от научна гледна точка и можем ли да я “напомпим”?

Емоционалната интелигентност е мистериозна субстанция, която всеки иска да притежава, но не всеки разбира какво всъщност представлява тя. Може ли да се придобие емоционална интелигентност или това е нещо вродено? В какво се състои нейната същност и има ли изпитани начини за “напомпянето” и? Възможно ли е изобщо да се контролират емоциите?

Ето накратко какви са отговорите на науката за всички тези въпроси.

Интелигентността е сложно, двусмислено понятие, което продължава да предизвиква научен дебат. В широк смисъл тя се отнася до способността за успешно справяне с живота и неговите ежедневни предизвикателства. Класическата интелигентност – тази, измерена чрез коефициента на интелигентност (IQ) – отговаря за когнитивните способности, тоест дали мислите логично, как планирате, генерирате ли идеи, откривате ли причинно-следствените връзки, използвате ли добре езиковите си способности и лесно ли се обучавате. Но през 20-ти век учените осъзнаха, че умът като такъв не е достатъчен, за да успеете в живота, а ви е нужна така наречената тогава „социална интелигентност“. Под този термин се е подразбирала способността за ефективна комуникация с другите хора. През 1990 г. това понятие вече е дефинирано като „емоционална интелигентност“ (EI), тоест способността да се проследяват собствените и чуждите емоции, да бъдат те различавани и да се използва тази информация в мисленето и поведението. Терминът „емоционална интелигентност“ (EI) или EQ – emotional quotient, се закрепи както в науката, така и в съзнанието на хората, но все още не всички разбират как се работи с този тип интелигентност. Но нека да видим какво казва съвременната наука по този въпрос.

Анализ на понятията

Обсъждайки концепцията за ЕИ, учените стигнаха до извода, че тя включва умения от четири основни области:

• възприятие на емоциите – способността да разпознавате емоциите, да ги “четете”, например в изражението на лицето, тона на гласа, филмите, музиката и др.;
• обогатяване на мислите с емоции – способност за отчитане на емоционалната информация в процесите на мислене;
• разбиране на емоциите – способност за асимилиране на емоционалната информация от външния свят;
• управление на емоциите – овладяване на набор от умения, които позволяват използването на емоциите и емоционалната информация за развитие на собствената личност и взаимоотношенията с другите.

Освен това много важен компонент в дискусията за емоционалната интелигентност е концепцията за емпатия. С нея е свързано едно сериозно объркване: емпатията често се бърка с неща като съчувствието и съпреживяването. Но в какво се състои разликата между тези термини?

• Съчувствието е най-простото от тези три емоционални състояния. Най-често, говорейки за съчувствие, ние имаме предвид, че човек изпитва съжаление към друг човек, който е пострадал, особено ако това е несправедливо.
• Състраданието е по-дълбок процес. Ако погледнете структурата и произхода на тази дума, става ясно, че тя означава „съвместно страдание“: способността да почувствате, че човекът до вас страда и да се опитите да преживеете страданието заедно с него, стараейки се да облекчите състоянието му. За разлика от съчувствието, това не е просто чувство, но и активен процес, включващ определени действия.
• Емпатията е важно качество, позволяващо ни да разпознаваме правилно емоциите на другите хора и след това да реагираме адекватно на тях. Емпатичният човек е в състояние да почувства себе си на мястото на другия, да изпита не емоциите, които самият той би очаквал от себе си, а точно тези, които другият изпитва в тази ситуация. Това е сложно умение, което изисква интуиция, рефлексия и голяма степен на осъзнатост. Именно по тази причина емпатията най-често се споменава, когато става въпрос за емоционалната интелигентност.

Деветстепенният модел на емоционална интелигентност

Понастоящем особено разпространение получи деветстепенният модел на емоционална интелигентност, разработен от гръцки учени през 2018 г. Той включва умения от различни области, свързани с ЕИ, както и вродените способности и черти на човек, които могат да допринесат за повишаване“ на емоционалната интелигентност – или, обратно, да и попречат да се развие.

В основата на пирамидата е получаването и възпроизвеждането на емоционални стимули. Това е достатъчно базов процес за психиката, който обикновено не изисква допълнително обучение. Човек получава от обкръжаващия го свят стимул, най-често сензорен – звук на глас, вид на чуждо лице и т.н. – и го интерпретира с помощта на умствените си способности. След това мозъкът решава какъв вид емоционална реакция си струва да създаде в тази ситуация. Тази реакция действа като емоционален стимул за другия човек и така по веригата.

Следващата стъпка е осъзнаването и разпознаването на емоциите. Възможно е да реагирате емоционално напълно несъзнателно. Когато човек умее да определи каква емоция изпитва самият той или хората около него, той може по-добре да контролира собствената си реакция. Това вече представлява по-напреднал етап, където започват да се наблюдават зачатъците на емоционалната интелигентност.

По-нататък в модела на развитие на ЕИ идва осъзнаването и самопознанието. Тук вече не става въпрос само за способността да определяте емоциите си в определен момента, а по-скоро за цялостното разбирането на себе си, на собствените обичайни емоционални реакции, на силните си и слаби страни. Осъзнатият човек може да предвиди как ще възприеме една или друга ситуация и съответно да се подготви за нея емоционално.

Логично след самопознанието следва способността за контролиране на емоционалните реакции. Тук е необходимо да се направи уточнение, че учените все още не могат точно да отговорят на въпроса дали човек може да контролира емоциите си. От една страна, има доказателства, че ако превключите вниманието си или промените отношението си към ситуацията, можете да промените и емоционалния си отговор. От друга страна, например, изместването на фокуса на вниманието от личността на Хитлер към неговата възраст (в експеримент, при който е било необходимо да се оцени възрастта на Хитлер и отношението към него) по никакъв начин не оказало влияние на чувствата на хората към диктатора. По тази причина може да се предположи, че до известна степен е възможно емоциите да се контролират, но очевидно не винаги.

Също така не е нужно да се потискат негативните емоции – това може да бъде вредно за психиката. Но това, което винаги може да се направи, е да промените начина, по който изразявате емоциите, своите реакции и поведението си. И тези, които могат да контролират това, се оказва, че са по-щастливи и по-успешни в живота.

Човек, достигнал това ниво на пирамидата на емоционалната интелигентност, става по-открит към хората, по-гъвкав и възприемчив, и в същото време не реагира толкова остро на случващото се около него, не позволява на емоциите на другите силно да го объркат.

Това поставя началото на следващия етап от ЕИ, а именно развитието на емпатия. Емпатията е продължение на осъзнатостта, тоест човек научавайки се да разбира собствените си чувства и емоционални реакции, след това развива способността да се постави на мястото на другия и да прогнозира емоциите на този човек. По този начин емпатията ни позволява да реагираме адекватно към другите хора, активно да се ангажираме с техните проблеми и радости, и благодарение на това да развиваме социалните си умения, да формираме своя социален кръг.

Между другото, съществува често срещано погрешно схващане, че хората с разстройство от аутистичния спектър (ASD) – а те са повече, отколкото много хора си мислят, около 2% от възрастното население – страдат от намалена емпатия. Дълго време се смяташе, че това е причината хората с аутизъм да имат трудности при намирането на приятели и да изпитват други сложности в общуването с околния свят. Но скорошни изследвания показват, че хората с аутизъм изпитват не по-малко емпатия към други хора с аутизъм, толкова колкото и невротипичните (без ASD) хора към други като тях. Това откритие принуди учените да преразгледат подходите към изучаването на емпатията.

Оказало се, че аутистите просто изпитват емпатия по различен начин – по-скоро на емоционално ниво, отколкото на когнитивно, както обичайно правят невротипичните хора. Невротипичният човек по-често определя емоциите от контекста, докато аутистът – от директните прояви. Така че, ако човек не разчита добре социалните шаблони, това все още не показва неговата ниска емоционална интелигентност и е напълно възможно неговата ЕИ да се проявява по-добре в други условия, когато другите споделят емоциите си по-открито. Така че ако ви се струва, че вашият колега или партньор не проявява достатъчно емпатия, то можете да се опитате да поговорите с него/нея за чувствата си директно – това може да помогне.

Останалите четири стъпала в пирамидата на емоционалната интелигентност вече се отнасят до така нареченото „профи“ ниво, което достигат не всички, даже и достатъчно осъзнати и рефлексиращи хора. То започва от експертизата: човек с какви умения в ЕИ може да учи другите да разпознават емоциите си, да посредничи в спорове или например да стане добър психолог.

След това идва самоактуализацията (самореализацията) . Този етап съвпада с най-горното стъпало в известната пирамида на Маслоу. Изследователите на ЕИ подчертават, че човек за да реализира максимално своя потенциал, е възможно само когато той е постигнал хармония със собствените си емоции си и се е научил да се справя с чуждите. Именно затова за постигане на самореализация е важно да се развива емоционалната интелигентност.

Последните два етапа – трансцендентност и емоционално единство – вече са на ниво духовни гурута: човек, който е достигнал такива висоти на ЕИ, че помага на другите да се реализират, живее в хармония с хората, природата, не разделя страданията и радостите на свои и чужди.

Упражнения за подобряване на емоционалната интелигентност

Емоционалната интелигентност, поне отчасти, е умение. Това означава, че то може да бъде тренирано. Този факт се потвърждава и от изследвания: след шест месеца обучение участниците в тях отбелязват, че са започнали много по-добре да разпознават емоциите си и да управляват реакциите си към тях.

Какви упражнения могат да помогнат за тази цел? Можете да се ориентирате към програми, предназначени за развитието на емоционална интелигентност при децата.

• Най-базовото упражнение за разпознаване на собствените си емоции: в произволен момент от времето се концентрирайте, обръщайки внимание на тялото и чувствата си, на това какво преживявате. Открийте къде се намира тази емоция в тялото? Повтаряйте упражнението редовно, за да настроите контакта със себе си.
• Изкарайте наяве подсъзнателните си чувства, които обикновено се изплъзват от вашето внимание. За тази цел можете например да пишете „сутрешни страници“ или да правите подобни други писмени практики, или пък да си водите дневник. Може и като децата в училищата в Тел Авив да разказвате своите сънища. В тях може да се таят скрити и потиснати емоции.
• Използвайте креативността и въображението си. Опитайте се да пишете поезия, разказвайте истории, измислете приказка за детето си или сценарий за онлайн игра – основното е героите да имат разпознаваеми емоционални реакции. Опитайте се да не проектирате върху всички своите възгледи за света, а да вземате предвид, че другите могат да мислят, чувстват и да се държат по начин различен от вашия.
• Активно слушайте. При контакти с други хора не се разсейвайте от телефона и собствените си мисли, а се потопете в това, което разказва събеседникът ви, задавайте му въпроси.
• Позволете си да не знаете. Когато не разбирате за какво говори вашият събеседник, опитайте се да не доизмисляте това, което иска той да ви каже, а вместо това кажете честно: „Не те разбирам. Моля, кажи ми как се чувстваш/какво искаш/и т.н.?“
• Научете се да свързвате емоциите и проблемите си, и измислете ефективни действия за решаването на последните. Например, забелязали сте тенденция, че постоянно изпитвате безпокойство преди пътуване и осъзнавате, че това се дължи на факта, че стягате багажа си в последния момент и се страхувате да не изпуснете самолета си. Лесното решение, което ще ви спести много неприятни чувства в бъдеще, е да напишете предварително списък с нещата, които трябва да направите и нещата, които трябва да вземете със себе си.
• Научете се да казвате „не“, когато се чувствате неудобно или не искате да направите нещо. Няма нужда да измисляте причини – достатъчно е вашето нежелание! Така се научавате да уважавате първо своите, а след това и чуждите емоционални граници.

Научете се да говорите за чувствата си възможно най-разбираемо, така че думите ви да не бъдат разбрани “погрешно”. Разбира се, не забравяйте за “аз-изявленията” – винаги е по-добре да говорите за вашите емоции, а не за поведението на другите. И ако ви се струва, че сте недоразбрали чувствата на събеседника си, можете да повторите същността на казаното с възможно най-прости думи и да уточните дали всичко сте разбрали правилно.