Две основни когнитивни грешки, които ни преследват по време на криза
По време на криза ние често бъркаме разочарованието със съжалението и неопределеността с риска. Особено важно в такива сложни моменти е разочарованието и неопределеността да не ни тласнат към по-сериозни психологически проблеми.
Как вие провеждате своите дни по време на карантината? Адаптирахте ли се към новата рутина или живеете с мечтите за неслучилите се срещи и пътувания? Не са много тези, които успяват да избегнат раздразнението и съжалението за провалилите се пролетни планове. Докато едни потъват в ежедневната си мъка, други започват своята сутрин с четене или слушане на последните новини и научни публикации за Covid-19, ежедневно подхранвайки своята тревога. Професорът от Харвардското бизнес училище, социологът Артър Брукс в своята колонка за The Atlantic разказва за две разпространени когнитивни изкривявания, каращи хората вътрешно да циклят и да се самоизмъчват. Ако навреме успеем да ги разпознаем и да ги дефинираме, то много по-лесно можем да се избавим от това безпокойство.
Грешка №1: Вие бъркате разочарованието със съжалението
Хората ненавиждат разочарованията. Психолозите знаят, че човек е готов да тръгне на много хитрости, само и само да избегне огорчението, даже ако това ще му струва придобиването на ценни знания. В проведен експеримент 90% от участниците са били готови да изпълнят допълнителна работа, за да повишат шансовете си от 85% до 97% за да получат талон с награда от $5. Ако вероятността да се придобие този талон е била по-ниска, много по-малко доброволци са се съгласявали да положат допълнителни усилия,за да ги настигне късмета.
Разочарованието често се бърка с друга емоция – съжалението. Те действително си приличат. Във двата случая човек иска да му се случи по-благоприятния вариант. Някои психолози смятат тези понятия за синонимни. И в едното и в другото състояние за хората е характерно постоянно да се връщат към травматичния момент и да се измъчват с алтернативни сценарии. Например, в ситуация на самоизолация за много хора е свойствено да си въобразяват с какво биха са се занимавали в момента, ако не беше тази пандемия.
Такова поведение всъщност може да е полезно. Благодарение на спомените и измислянето на алтернативни варианти за развитието на събитията, човек се учи от собствените си грешки. Да допуснем, че вие казвате нещо глупаво при среща с клиент и началникът ви ви се ядосал. Останалата част на деня вие сигурно ще проведете в размисъл за това, как може да се оправи създалата се ситуация. Съжалението става стимул за личностното израстване и ни помага да анализираме собственото си поведение, за да не допускаме грешки следващия път. Излиза, че въпреки неприятния опит, вие сте в плюс. Но само в случай, че негативната емоция не погълне цялата ви енергия и не отнеме вашето внимание.
Но в случай на разочарование, безкрайното превъртане на един и същ сюжет в главата няма никакъв смисъл. Когато вие за нещо съжалявате, вие си мислите „Аз можех да направя всичко по друг начин“. Досадата обикновено е свързана със събития, на които човек не може да повлияе. А значи няма обективни причини да поемате вината върху себе си и да се връщате в мислите си към това, което не е зависило от вас, защото в противен случай вие просто засилвате тревогата си без да решавате никакви проблеми.
Грешка №2: Вие бъркате неопределеността и риска
Неопределеността е свързана с невъзможността да се прогнозират резултатите и потенциалните ходове. Рискът предполага , че вие може реално да ги оцените. По тази причина рискът по принцип не предизвиква страх и се поддава на контрол. А неопределеността нагнетява страха и тя не може да бъде управлявана.
Понастоящем пандемията от Covid-19 по-скоро можем да я отнесем към категорията на неопределените събития.
Ние не сме в състояние да прогнозираме дали ще се разболеем , какви ще бъдат точно симптомите ако това ни се случи и колко силно ще повлияе този период на нашите финанси. Хората могат да изказват своето мнение или да гадаят, опирайки се на най-разностранна информация, но никой не е в състояние да си отговори точно.
Напълно естествено желание е да се превърне неопределеността в риск, натоварвайки се с всичката достъпна информация. По тази причина вие по цели дни четете новините, слушате интервюта с тези, които са се излекували, търсите мненията на специалистите и следите за текущите котировки на акциите и валутите. Във вас укрепва усещането, че вие сте в течение на нещата и разбирате какво се случва. Още няколко статии и вие си мислите, че ще успеете самостоятелно да предскажете какво ще се случи в близкото бъдеще.
Но за съжаление усърдният ви труд и ентусиазъм в този случай няма да са ви полезни. Информацията, която сега светът притежава е прекалено откъслечна и колкото повече вие се стараете да сглобите данните в единна картина, толкова повече пропуски вие откривате. И най-лошото е, че в резултат на тези свои опити, вместо поне малко да се успокоите, вие само разпалвате в себе си още повече тревога.
Как да намерим вътрешния баланс
За да се поправят тези когнитивни изкривявания е нужно да се направят следните три крачки: признаване, различаване, решение.
Ако изпитвате разочарование, опитайте се да си признаете, че вас ви разстройва липсата на определени възможности, но се научете да различавате своята роля в конкретната ситуация. Да, глобалната пандемия наруши моите планове, но можех ли аз с нещо да повлияя? Няма смисъл да се разстройвате за нещо, което не е зависело от вас. В края на краищата, постарайте се да се съсредоточите на сегашния момент и на търсенето на най-добрите текущи решения.
Тези крачки ще ви помогнат да се примирите с неопределеността. Като начало, разберете, че нямате в момента възможност да сглобите цялостната картина на случващата се криза. След това определете, коя информация към настоящия момент е обективна и достъпна и коя – не. Накрая, приемете факта, че засиленото търсене на нови данни и постоянното преглеждане на новините не ви помага да придобиете желаната увереност и да пресметнете възможните рискове. Договорете се със себе си, че повече ще мислите за собственото си състояние днес и точно сега, а не да се опитвате да прогнозирате какво ще се случи след месец. Опитайте се да съкратите времето, провеждано в четене на новини максимум до половин час. През деня се постарайте да не следите постоянно новините в социалните мрежи.
Неопределеността и разочарованието са неизбежни, но те не трябва да превръщат вашето ежедневие в едно постоянно страдание. Да се допускат когнитивни изкривявания е нормално, но главното е те да не отнемат цялото ви внимание. Възможно е именно сега да е най-подходящия момент да се избавите от тях веднъж завинаги.
