Aлгоритъм на базата на ИИ определя склонност към самоубийство на ранен етап
Израелски учени съобщават , че са създали алгоритъм на базата на изкуствен интелект, който може да открива склонност към самоубийство на ранен стадий. За тази цел те анализират текстове от социалните мрежи. Изследването е извършено от учени от Израелския технологичен институт (Техниона) и Еврейския университет. Системата обединява алгоритми за машинно обучение и обработка на естествен език с теоретични и аналитични инструменти от областта на психологията и психиатрията, а също така и използването на изкуствени невронни мрежи на няколко нива. Той може да се използва за откриването на потребители на социалните мрежи, които са склонни към суицидни мисли и наклонности. Резултатите от изследването са публикувани в списание Scientific Reports.
Учените са анализирали 80 хиляди поста във Facebook, написани от възрастни в САЩ и сравнили използвания език с оценки по различни психологични показатели.
„Най-големият проблем при изграждането на такива модели е да се намерят данни с високо качество. За тази цел са нужни добри образци за потребителска активност в социалните мрежи и психологически профил на всеки от тях“- разказва един от участниците в изследването професор Рой Райхерт.
В изследването са участвали 1002 потребителя на Facebook, които са преминали клинично обоснован скрининг, откриващ склонност към самоубийство. Участниците доброволно са предоставили на учените данни за своята активност в социалната мрежа за цяла година.
Професор Кристин Астерхан обяснява, че алгоритъмът е бил разработен с използването на външни индикатори за суицидно поведение и мислене, и са били проверени с активността в социалните мрежи.
„Ние се опирахме на знанията си от сферата на обработката на естествения език. Нашият алгоритъм се базира на различни, наскоро разработени алгоритми за дълбоко обучение, които могат ефективно да извличат информация от текста“.
Екипът е търсил думи, указващи за суицидно поведение. Учените са започнали с такива очевидни варианти, като „самоубийство“, „убийство“ и „смърт“. Но се оказало, че хората от тази група рядко използват тези думи.
Професор Астехан разказва, че потребителите на социалните мрежи със суицидни мисли най-често използват следната лексика:
– Негативно описание („лош“, „най-лош“);
– Ругатни
– Изразяване на емоционално разстройство („тъжен“, „болно ми е“, „плача“, „ненормален“);
– Описание на негативни физиологични състояния („болен“, „болка“, „хирургия“, „болница“).
Оказало се, че особеностите в съдържанието на постовете във Facebook, открити от алгоритъма, прогнозират риска от самоубийство по-добре от по-рано известните показатели.
Освен това, тези, които нямали склонност към самоубийство, са били склонни по-често да говорят за положителни емоции или опит, споменавайки религията и изразявайки позитивни възгледи за живота. По думите на професор Рейхарт, тези които „повече пишат за религия, са по-малко склонни към самоубийство“.
Политиката за предотвратяване на самоубийства включва най-малко два етапа: първо, търсенето на тези, които страдат от суицидни мисли, и след това лечението им.
Много малко от тези, които имат суицидни наклонности, се обръщат са професионална помощ или могат да бъдат диагностицирани с традиционните средства. Именно затова един от главните проблеми е откриване на такива лица от рисковата група на възможно най-ранен стадий.
Астехан разказва, че при тяхното изследване учените са търсили нови начини за откриване склонността към самоубийство, изучавайки всекидневното поведение на хората в интернет.
„Ние се стремяхме да намерим признаци за риска от самоубийство, независимо от това дали хората са ги оставяли преднамерено, тоест са били формулирани в явна форма, отнасяща се за суицидно поведение или пък търсене на помощ, или непреднамерено, тоест неявни модели на поведение в интернет, които корелират с риска от самоубийство“ – обяснява Астерхан.
Самоубийствата са сериозен фактор при причините за смърт, като в света ежегодно се случват около милион самоубийства. Това се явява основната причина за смърт на млади хора до 24-годишна възраст.
Съгласно отчета на отдела за психично здраве към Министерството на здравеопазване на Израел, по време на втората вълна на пандемията броят на обърналите се за професионална помощ заради суицидни мисли е нараснало със 71,2%, а по резултатите от анкета с 31 директора на центровете за психично здраве, почти 39% от пациентите съобщили за нарастване на суицидни мисли, и още 31% – за значително нарастване.
„Ние смятаме, че тези знания ще ни помогнат да създадем ефективни инструменти за откриване на риска от самоубийство. Те ще използват не само текстови подсказки, но и други различни източници на информация. Откриването на рисковете е необходимо условие за подобряване на профилактиката, но това е само началото. Следващият етап ще бъде как ефективно да се оказва подкрепа на пациента, в момента когато системата определи, че човекът се намира в зоната на риска “. – резюмира професор Астехан.
