На фокусСаморазвитиеЧовекът

Прекаленото пребиваване в „зоната на комфорт“ не само скъсява продължителността на живот, но и влошава неговото качество

Скъсява ли продължителността на живота постоянното пребиваване в „зоната на комфорт“? Човечеството полага огромни усилия в борбата със стреса, а парадоксът се състои в това, че умереният стрес е полезен, той ни помага да се чувстваме по-жизнени и активни. Хората с високи нива на жизненост поддържат ясно мислене и физическа активност за много по-дълго време и това се отнася не само за продължителността на живот като такава, но и за броят години, които да преживеем в здраво тяло и с бистър ум.

Живеем в свят, където почти всеки дискомфорт може да бъде изключен за секунда. Когато сме отегчени, отваряме социалните мрежи. Когато сме тревожни, поръчваме храна за вкъщи. Когато сме уморени, пускаме телевизионно предаване като фон. Технологиите правят живота ни по-удобен, но незабележимо ни лишават от това, което поддържа психиката и телата ни в добра форма, а именно от усилията за преодоляване на предизвикателствата, от любопитството и стремежа за движение напред.

Днес е обичайно да се страхуваме, че изкуственият интелект ще ни отнеме работата, като поеме някои от когнитивните ни функции. Но изглежда, че понастоящем е много по-реален един друг риск – загубата на навиците за самоусъвършенстване.

„Може би следващата „пандемия“ може да не от вирус, а заради хроничния застой при хората“, казва Моше Бар, когнитивен невролог и бивш ръководител на Лабораторията по когнитивни невронауки в Медицинския факултет на Харвард.

Защо развитието е по-важно, отколкото изглежда?

В книгата си „Скитането на ума“ ( Mindwandering) Моше Бар обяснява, че развитието не се състои от безкрайно преследване на успеха или култ към продуктивността. То се изразява преди всичко в способността за адаптация. Точно както мускулите стават по-силни след тренировки, така и мозъкът става по-гъвкав, когато е изправен пред нови предизвикателства.

Развиваме се не като избягваме дискомфорта, а като го толерираме в управляеми дози.

Изследванията потвърждават, че редовното излизане извън зоната на комфорт е свързано с по-добро настроение, по-голяма устойчивост на стрес и по-бавно стареене. Например, резултатите от експеримент, публикувани в Nature Human Behavior през 2024 г., показват, че високите нива на психологическо благополучие са свързани с по-бавното биологично стареене и по-доброто понасяне на стрес, независимо от социално-икономическия статус на човека. Редовните тренировки за справяне с психологическия стрес увеличават това, което учените наричат виталност (vitality) или жизненост – вътрешният ресурс, който влияе върху устойчивостта, адаптивността и цялостното качество на живот. Хората с високи нива на жизненост поддържат ясно мислене и физическа активност за много по-дълго време. Това се отнася не само за продължителността на живота като такава, но и за така наречения healthspan – броят години, преживени в здраво тяло и с бистър ум.

Ползите от физическата активност не са нищо ново. Аеробните упражнения поддържат сърцето здраво, помагат на мозъка да функционира по-ефективно и подобряват цялостното психологическо благополучие. Силовите тренировки укрепват мускулите и предотвратяват много заболявания – от диабет тип 2 до болестта на Алцхаймер.

Но забележим прогрес ние постигаме не само чрез упражнения, а чрез постепенно увеличаване на натоварването. Тялото се адаптира към предизвикателствата: днес изминаваме три километра, след месец – пет; днес правим пет лицеви опори, след месец – петнадесет

Декомпозирайте предизвикателствата

Този принцип работи не само при физическите упражнения, но и при умствените. Една от най-ефективните техники в психотерапията при депресия е връщането към дейности, които човек е започнал да избягва. Кратка разходка, ако дълго време сте седели вкъщи, отговор на съобщение, което е стояло непрочетено и предизвиквало фонова тревожност, или заемане със задача, която я отлагана от седмици.

В такава ситуация на нас ни се струва, че сякаш нямаме енергията да извършим дори някакво малко действие. Но истината е, че енергията идва не преди действието, а в процеса на неговото извършване. Следователно, развитието не е еднократен скок, а поредица от малки, ежедневни стъпки напред. Понякога само една малка стъпка е достатъчна, за да се прекъсне цикълът на апатия и да се възвърне чувството за контрол над собствения живот.

В разделянето на големите задачи на по-малки се крие един от ключовете към ефективността. Известният метод „Да направиш нещата“ (Getting Things Done) , създаден от американския консултант по производителност и управление на времето Дейвид Алън, предлага разделянето на сложните задачи на конкретни, по-малки и постижими стъпки. Например, ако сте отлагали записване на час при зъболекар, най-добре е да трансформирате задачата „записване на час“ във верига от няколко прости стъпки:

• помолете приятел за препоръка,

• обадете се и проверете за свободни часове,

• добавете договорения час в календара си.

Този подход не само помага да се свършат нещата докрай, но и намалява тревожността: мозъкът по-лесно се справя с конкретни, ограничени задачи, отколкото с абстрактното „трябва да внеса ясност в своя живота“.

Не се страхувайте да опитвате

Новото почти винаги е плашещо. Това е еволюционно разбираемо: мозъкът предпочита познатото, защото то спестява енергия и намалява неопределеността и несигурността. Но тази безопасна стратегия има и обратен ефект: ментална стагнация.

Когато човек опитва нещо ново, променя обичайните си маршрути, овладява нови умения или гледа на познатите неща по различен начин, в мозъка едновременно протичат много различни процеси: активират се системи, свързани с обучението, мотивацията и бъдещото планиране, увеличават се когнитивната гъвкавост и креативност, а заедно с тях и чувството за ангажираност в живота. От друга страна безкрайното превъртане на едни и същи мисли увеличава тревожността, намалява жизнеността и увеличава риска от депресия.

Как можем да преодолеем тази бариера и да убедим мозъка си, че новото е безопасно и полезно? Повтаряйте новото действие достатъчно често, така че тялото постепенно да спре да го възприема като заплаха.

Съществуват много митове за това колко време е необходимо, за да се формира навик. Изследване на Филипа Лали и нейните колеги от University College London, публикувано в European Journal of Social Psychology, е установило, че средно са необходими 66 дни, за да стане ново поведение автоматично ( б.р. ако ви е интересна тази тема, може да се запознаете с друг материал, който публикувахме преди известно време „Пътят на промяната: как да променим мозъка си за два месеца“ ). Но при това диапазонът може да е огромен – от 18 до 254 дни, в зависимост от сложността на действието и контекста. Цифрата „45 дни“, често цитирана в популярни статии, няма научна основа , точно както и мита за „21 дена“.

Защо бързото удовлетворение не работи?

Друга еволюционна характеристика на мозъка е постоянното търсене на награди. Тази система някога ни е помагала да оцелеем, но днес ни прави лесно зависими от бързите стимули: безкрайното превъртана на новините и социалните мрежи , захарта, алкохола. Това осигурява краткосрочно облекчение и търсения комфорт, но не и дългосрочната устойчивост.

Процесът на развитие не винаги е приятно изживяване в дадения момент и често е свързано с вътрешна съпротива. Но именно след такива състояния човек става по-стабилен и устойчив отколкото преди това.

Друга характеристика на развитието е непрекъснатостта. Вероятно сте забелязали, че ако сте се стремили дълго и упорито, и накрая сте постигнали дадена цел, първоначалната радост бързо избледнява и ние отново започваме да търсим нов смисъл. Така че трайното чувство за благополучие се свързва не толкова с наградата, колкото със самия процес на движение напред.

Какво да направим по въпроса?

Как да постъпим със „зоната на комфорт“, за която толкова копнеем? Не е необходимо рязко да я напускаме (ако вече сте влезли в нея) и грубо да прекъсваме всички познати и комфортни – дори и мимолетни – удоволствия. Развитието може да започне с управляеми предизвикателства:

• Разходете се  и стигнете малко по-надалеч от обикновеното;

• Върнете се към разговор, който сте избягвали;

• Опитайте да приготвите или пък да похапнете нещо ново;

• Завършете задача, която сте отлагали;

• Направете кратка тренировка вместо 20 минути скролване по екрана.

Когато избирате такива малки стъпки, е полезно да си задавате въпроса: „Това движи ли ме напред или просто ми помага да се разсея?“.

Дисциплината е важна, но не е това, което кара хората да продължат напред в дългосрочен план. Интересът към самия процес на развитие работи много по-ефективно. Именно това е нещото, което лежи в основата на трайната промяна.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
oldest
newest most voted

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x