Психолози: Емпатията може да се тренира
Открит е интересен мотив, свързан с грижата за други хора: когато нашата грижа прави някого по-щастлив, тя ни сближава с него. По-склонни сме да съчувстваме на някого, когато щастието му ни възнаграждава, а след след като се установи емоционална връзка, тя остава силна дори след като наградите спрат. Емпатията не е просто вродена черта на характера – тя може да се тренира.Това са неочакваните изводи от ново изследване на американски психолози, резултатите от което са публикувани в изданието Psychological Science.
Експерименти, проведени в Колежа по литература, изкуства и науки Dornsife към Университета на Южна Калифорния (USC Dornsife) показват, че хората са склонни да помагат на някого повече не заради споделени ценности или преживявания, а защото започват да възприемат радостта на обекта от полаганите грижи като лична награда.
Ефектът е едва доловим, но значим – и продължава дори без допълнителни стимули.
„Това е социален аналог на класическия експеримент на Павлов. Точно както кучето се научава да отделя слюнка, когато звънецът бие, за да сигнализира за храна, така и мозъкът ни може да се научи да изпитва удоволствие, когато другите са щастливи“, обяснява участникът в изследването психологът Леор Хакел от USC Dornsife.
Емоционално подсилване
За да тестват тази своя теория, изследователите са разработили серия от експерименти. Участниците са наблюдавали как анимационен герой преминава през ежедневни радости и нещастия, като например игра с куче или падане от колело. След всяка сцена на екрана се е появявало число, показващо личната печалба или загуба на точки на участника. С течение на времето тези, които редовно са получавали награди, когато героят е бил щастлив, са започнали несъзнателно да свързват емоциите на героя със собствената си печалба.
След това, когато на участниците са били показани нови сцени със същия герой, те са съобщавали за изпитвана по-голяма емпатия, дори когато не са били включени награди. Участниците също така са работили по-усърдно, за да „спечелят“ точки, когато са виждали положителните емоции на героя, което предполага, че емоционалната връзка действа като мотивационна сила.

Експеримент 1б използва подобни изображения, като една от двете жени е главната героиня.
Лицата на героите били умишлено оставени безлики, за да не могат участниците да се влияят от специфичните черти на лицето, като например усмивка. Източник: Zhang, Y., & Hackel, L. M. / PsyArXiv
Емпатия срещу личен интерес
В последния експеримент участниците избирали дигитални подаръчни карти за героя, знаейки кои от тях биха му харесали и кои не. Понякога изборът на хубав подарък намалявал собствения им резултат. Дори тогава, тези, които се научили да свързват щастието на героя с наградата, били по-склонни да приоритизират предпочитанията на героя и да жертват собствените си резултатите, или пък да се колебаят по-дълго, преди да направят егоистичен избор, което също водило до загуба на точки. Това показва, че емоционалното обучение е влияело не само на това как се чувстват участниците, но и на това как действат.
Средата формира състраданието
Изследователите твърдят, че резултатите от тяхното изследване помагат да се обясни защо емпатията е по-вероятно да се развие в среда на сътрудничество – като класни стаи, семейство или екипи, където успехът на един човек е от полза за всички. В конкурентна среда, където печалбата на някой друг означава ваша загуба, емоционалните връзки са по-трудни за формиране.
„Разбирането как хората формират емоционални връзки би могло да ни помогне да проектираме изкуствен интелект, който да реагира по по-хуманен начин. Но също така ни напомня колко много емпатията зависи от социалния контекст – и как можем да ѝ повлияем“, резюмира водещият автор И Джанг и докторант в USC Dornsife.
