Климат и екологияНа фокусПрирода и общество

Ново глобално изследване: Земята губи с тревожна скорост прясната си вода

Американски учени в свое ново изследване са установили, че Северното полукълбо е изправено пред ускорена загуба на прясна вода. Идентифицирани са четири географски региона, които могат да бъдат класифицирани като бедствени зони.

Учени от Държавният университет на Аризона (ASU) в свое ново изследване са анализирали данни от спътниците GRACE и GRACE-FO за периода от 2002 до 2024 г. Те смятат, че загубата на прясна вода в различни региони на Земята се е ускорила поради изменението на климата, неустойчивото използване на подземните води и екстремните суши през последните две десетилетия. Идентифицирани са четири „мега-сухи“ региона, където проблемът е най-остър и те всички са в Северното полукълбо. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Science Advances.

Всяка година площта, засегната от новото бедствие, се разширява със скорост, приблизително равна на площта на две Калифорнии. При това скоростта на засушаване вече надвишава темповете на увеличение на влажността във влажните зони, като по този начин се променят отдавна установените хидрологични модели.

Последиците за наличието на прясна вода от гледна точка на достъпност са потресаващи. 75% от световното население живее в 101 държави, в които запасите от прясна вода намаляват през последните 22 години.

„Континентите пресъхват, достъпността до прясна вода намалява, а морското равнище се покачва по-бързо от очакваното. Последиците от продължаващата прекомерна употреба на подземни води могат да подкопаят продоволствената и водната сигурност на милиарди хора по света. Настъпил е момента, в който са необходими спешни действия“, предупреждава професор Джей Фамилиети от Училището за устойчивост към ASU.

Изследването определя водните запаси на сушата като сума от всички повърхностни води, водата в растителността, почвената влага, запасите от лед, сняг и подземни води. На подземните води се дължат 68 процента от загубите на прясна вода, като те допринасят повече за покачването на морското равнище, отколкото комбинираното топене на Гренландия и Антарктида.

„Удивително е колко много невъзобновяема вода губим“, казва водещият автор на изследването Хришикеш А. Чанданпуркар от ASU. „Ледниците и дълбоките подземни води са древни резерви. Вместо да ги използваме само когато е абсолютно необходимо, например по време на дълга суша, ние ги приемаме за даденост. Освен това не се опитваме да попълваме запасите от подземни води през влажните години, като по този начин се движим към неизбежен недостиг на вода.“

Според учените повратната точка е настъпила около 2014-15 г., в така наречените години на „мега Ел Ниньо“. Именно тогава климатичните екстремуми са започнали да се ускоряват и като отговор използването на подземни води се е увеличило. Освен това континенталното засушаване е изпреварило темповете на топене на ледниците и ледените щитове.

Изследването също така е установило нерегистриран досега цикличен модел: след 2014 г. сухите региони преимуществено са се изместили от Южното полукълбо към Северното полукълбо, докато при влажните региони се наблюдава точно обратното.

Един от основните признаци на тревожни промени е нарастващата честота на екстремните суши в средните ширини на Северното полукълбо, като например в Европа. Освен това през последното десетилетие със застрашителни темпове се е увеличило топенето на сняг, лед и вечна замръзналост в Канада и Русия.

Идентифицирани са географски тенденции в намаляването на водните ресурси: няколко регионални модела на засушаване и преди това идентифицирани локални „горещи точки“ сега са свързани в общ модел, образувайки четири континентални региона на мега-засушаване:

1. Югозападна Северна Америка и Централна Америка: включва важни селскостопански региони в югозападната част на Съединените щати, градове в пустинята като Финикс, Тусон и Лас Вегас, както и големи мегаполиси, включително Лос Анджелис и Мексико Сити;

2. Аляска и Северна Канада: топене на планинските ледници в Аляска и Британска Колумбия, топене на сняг и вечна замръзналост във високите географски ширини на Канада и засушаване във важни селскостопански региони като Британска Колумбия и Саскачеван;

3. Северна Русия: наблюдава се значително топене на сняг и вечна замръзналост във високи географски ширини;

4. Близкия изток – Северна Африка и Пан-Евразия: включва големи градове в пустинята като Дубай, Казабланка, Кайро, Багдад и Техеран; важни селскостопански региони, включително Украйна, северозападна Индия и Севернокитайската равнина; свиващите се Каспийско и Аралско море; и такива големи градове като Барселона, Париж, Берлин, Дака и Пекин.

Всъщност, от 2002 г. насам само в географските ширини на тропиците продължава да става средно по-влажно, което не съoтветства на прогнозите в досегашните климатични модели на Междуправителствения панел по изменение на климата.

„Сателитните наблюдения достигнаха вече такава продължителност, че можем ясно да наблюдаваме дългосрочните тенденции, причинени от промените на климата. Повече наземни наблюдения и споделяне на данни ще ни помогнат да разберем още по-добре тези процеси и да подобрим управлението на водите“, казва Чанданпуркар.

Картата показва дългосрочните тенденции в осреднените стойности на съхранение на вода на сушата за всяка страна (февруари 2003 г. – април 2024 г.). Както може да се види България също е достатъчно силно засегната от загуба на прясна вода. Източник: ASU/GRACE & GRACE-FO

Учените споделят, че безпрецедентното континентално засушаване заплашва селското стопанство и продоволствената сигурност, биоразнообразието, запасите от прясна вода и глобалната стабилност.

„Нашето изследване установи, че спешно се нуждаем от нови глобални политики и стратегии за управление на подземните води“, резюмира професор Фамилиети.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
oldest
newest most voted

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x