“Не искам да ходя на работа“: 6 професии, в които хората най-често прегарят
Кой се намира в зоната на риска и какво трябва да се направи? Периодичното изпитване на стрес на работа е нещо обичайно и нормално. Даже има мнение, че в определени случаи това е полезно за стимулирането на по-ефективна работа. Но не е така, когато човек се среща със стреса постоянно. Дългите периоди на напрегнатост и умора води даже и при най-спокойния и издържлив служител до състояние на пълно изтощение и прегаряне (burnout).
Сред основните признаци на прегаряне са постоянното отсъствие на енергия и усещането за умора, намалена производителност, повишената незаинтересованост от това какво се случва на работа и в личния живот, което често се съпровожда с негативни чувства и цинични мисли. Експертите са определили четири въпроса, на които си струва да отговорите вие или вашите близки, ако подозирате, че при вас настъпва прегаряне:
В последно време някой отбелязвал ли е, че си струва по-малко да работите?
През последните месеци изпитвате ли по-голяма раздразнителност или по-голяма обидчивост от действията на вашите колеги или клиенти?
Чувствате ли вина за това, че прекарвате малко време с приятелите си, семейството или даже сам със себе си?
Забелязвате ли в себе си неочаквани и безпричинни изблици на емоции, като сълзи, злоба, викове и други подобни?
Ако сте отговорили и на един въпрос положително, има смисъл да се замислите над текущото си психическо състояние.
Най-често прегарят хора, чиято работа е свързана с постоянно общуване и голямо количество стресови ситуации. Това не означава, че трябва да забравим за кариера в такива професии, при които се наблюдава висок риск. Важно е да се разбират опасностите, които те крият, да се търси баланс между работата и личния живот, а при определени условия да се вземат по-активни и твърди мерки в тази насока.
При кои професии е най-голям риска от прегаряне?
Медицински работници. Повече от половината от медицинските работници изпитват симптоми на прегаряне даже и в спокойни времена. Много лекари признават, че им е неприятно да ходят на работа и се усещат, че нагрубяват колеги и пациенти. Особено сериозно е положението сред медицинския персонал, оказващ спешна и интензивна помощ. Изследване , проведено през 2019 година в САЩ сред 15 000 лекари, е установило, че при 54% процента от тях са се наблюдавали признаци на прегаряне. Особено това се забелязва в екстремални условия, например по време на пандемията.
Учители. Преподавателите могат да се сблъскат с прегарянето по различни причини. Някои се изморяват от безкрайното запълване на всякакви документи и бюрокрацията, други – от прекалените дози на общуване. Младите специалисти често изпитват недоверие от страна на родителите или колегите. Като цяло, препоръките за предотвратяване на прегаряне са същите, които се препоръчват и при другите професии – физическа активност и ясно изградени граници между личния и професионален живот. Особено внимание трябва да се обърне на последното. Постарайте се да измислите как да устройвате редовни прекъсвания в течение на работния ден, как да забраните да ви звънят в извънработно време. По този начин, грижейки се за себе си, вие ще можете по-спокойно и ефективно да общувате със своите ученици.
Продавачи.Това могат да бъдат както хора, които постоянно са на телефона, така и такива, които консултират в търговски зали. Постоянното общуване, за съжаление не винаги вежливо, може да изкара всеки от кожата му. Струва се внимателно да се подходи към стандартните препоръки по предотвратяване на прегарянето, а освен това при възможност да се подбере по-подходящ график на работа.
Юристи. Анкета, проведена с хиляда служители в големи юридически фирми в Лондон е показала, че 73% от юристите са чувствали симптоми на прегаряне, а 58% са отбелязали, че им е нужен ясен баланс между работа и личен живот. Експертите са определили десет основни признака за прегаряне в тази сфера: прекалена привързаност към своята работа, недостатъчно количество на прекъсвания и почивка, идеалистични стандарти, постоянен стрес, недостатъчна странична помощ и асистиране, постоянна умора, прекалена отговорност за чуждите проблеми и задачи, вина за пропуснати мероприятия със семейството и приятелите, високи очаквания от себе си, невъзможност да се отказва.
Инвестиционни банкери. Много сходна е ситуацията в тази сфера с тази при юристите. Това е може би една от професиите, която е подложена на особена опасност от прегаряне. Освен изключително високата натовареност (обикновено повече от 60 часа на седмица, стигащи и до 90-100 часа) влияние оказва и голямата конкурентност на тези пазари. Много от инвестиционните банки са обвинявани за прекаленото натоварване, особено на по-младите банкери, при които преумората и напрежението, освен до прегаряне, стимулират и суицидно поведение. Затова в последно време много от банките въведоха правила за ограничаване на натовареността, като задължително приключване на работната седмица в петък в 19:00 часа, забрана за работа през уикенда и други.
Заети в сферата на STEM (Science-наука; Technology – технологии; Еngineering – инженеринг; Mathematics – математика). В STEM не винаги има активна комуникация, но хората упражняващи професии в тази сфера, са подложени на голям риск от прегаряне. Сферите на науката и технологиите се свързват с постоянен, напрегнат умствен труд, ненормиран график на работа и голяма отговорност. Особено опасна е тази сфера за жените, тъй като обикновено те там са малцинство и им е трудно да намерят подкрепа в колектива.
Какво да се прави?
Важно да се помни, че даже ако вашата работа не се намира сред гореизброените, риск за професионално прегаряне съществува винаги. Преди време бяхме публикували седем препоръки за преминаване от състояние на професионално прегаряне към баланс. Опитайте се да ги използвате в своето ежедневие и се надяваме те да ви помогнат. Но ако продължавате да изпитвате дискомфорт, не чувствате, че вашите сили се възстановяват, може би си струва да си вземете продължителна почивка. Ако чувствате, че не можете сами да се справите, обърнете се за професионална психологическа помощ.
И може би най-важното – най-добре е прегарянето да се предотвратява преди то да е настъпило.