Градският живот увеличава страха от природата и влияе както на психичното здраве на човек, така и на опазването на околната среда
Страх от насекоми, бури, кучета или, даже гъби? Биофобиите засягат не само личния живот и здравето на човек, но и околната среда. Ново изследване разкрива изненадващите последици от тези различни страхове и призовава за използването на иновативен подход за тяхното лечение.
Ние сме свикнали да смятаме страха от различни фактори, свързани с природата, за индивидуална особеност на дадения човек. Но ново международно изследване, ръководено от доцент Мелиса Норберг от университета Маккуори (Австралия), показва, че подобни фобии, определяни под общия термин биофобии, могат да имат много по-голямо въздействие, отколкото изглежда на пръв поглед. Резултатите от това изследване са публикувани в списание BioScience.
Какво представлява биофобията?
Биофобията е страх от живата природа: от микроби и гъби до паяци и кучета, гъсти гори и бури. Те могат да предизвикат силни емоционални реакции, които засягат човешкото здраве, но и да влияят на оцеляването на дивата природа и екологичната устойчивост. До 20% от хората по целия свят страдат от подобни фобии. Най-често те се формират не от личен опит, а от външни източници, такива като чути плашещи новини, разказани истории от други хора или филми на ужасите. Например, след случай на отравяне с гъби в Австралия, хората са започнали масово да се страхуват дори от обикновените печурки от магазина.
„Биофобиите включват тревожност, страх и понякога отвращение към определени живи същества или части от природата. Това може да включва неща, с които е малко вероятно да се сблъскат – като акули; или неща, които всъщност не са опасни – като хлебарки“, казва професор Норберг от Училището по психология и Изследователския център за здраве и благополучие на Университета Маккуори.
Изследователите смятат, че глобалната урбанизация и намаления пряк контакт с природата водят до увеличаване на тези страхове. От друга страна те отбелязват, че както специалистите по психично здраве, така и широката общественост са склонни да отхвърлят специфичните фобии – като страха от кучета или гори – като незначителен проблем в нашия силно урбанизиран свят.
„За разлика от други психични разстройства, като например обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), които влияят негативно на живота на човек от сутрин до вечер, тъй като широк спектър от мисли, ситуации и предмети могат да предизвикат обсесии, хората със специфични фобии обикновено могат лесно да пренаредят живота си, за да избегнат това, което ги плаши“, обяснява професор Норберг.
Как биофобиите влияят на околната среда
Изследването показва, че биофобиите не само влияят на личния живот на човек, но и на околната среда. Хората, които се страхуват от насекоми, често използват инсектициди, които убиват не само вредителите, но и други насекоми, включително и полезните пчели.
„Тези химикали не само убиват хлебарките и другите насекоми, но те убиват и пчелите, които са необходими за опрашване на храната ни“, подчертава професор Норберг.
Освен това ако избягваме природата, е много по-малко вероятно да участваме в екологични инициативи, да подкрепяме устойчиви продукти (например протеини от насекоми), да се разхождаме сред природата и да използваме колите си много по-често. Всичко това води до увеличаване на климатичните промени и намаляване на биоразнообразието.
Също така биофобиите могат да попречат да се подкрепят активно различни програмите за опазване на природата. Например, страхът от змии или плъхове пречи на хората да подкрепят тяхната защита, дори ако тези животни играят важна роля в екосистемите.
Защо хората игнорират проблема?
Според изследователите, биофобиите рядко се разпознават като психично разстройство, защото хората могат лесно да избегнат техните тригери: да не ходят в гората, да не отглеждат кучета у дома, да не ядат гъби, да обработват тревните площи и градините с химикали, вредящи на околната среда. Така или иначе последствията са сериозни, както за околната среда, така и за градското здраве и устойчивостта на екосистемите.
Как могат да се лекуват биофобиите?
Според психолозите, биофобиите са едно от най-лесно лечимите състояния. Една по-дълга сесия на експозиционна терапия може да осигури значително подобрение. Методът се основава на постепенен и безопасен контакт със страха: първо чрез гледане на различни видеоматериали, след това при възможност с реален досег до обекта, предизвикващ страх. Малко хора обаче търсят професионална помощ, защото тези фобии никога не са се смятали за сериозен проблем.
Избягването на плашещите фактори дава на хората фалшиво чувство за сигурност. Но именно контактът с тях помага за преодоляване на страха“, обяснява професорът.
Градът като фактор на страха
Друг важен извод от изследването се отнася до влиянието на урбанизацията. Хората, израснали в градовете, са по-склонни да изпитват страх от природата в сравнение с тези, които са прекарали детството си в селски райони. Нивото на биофобия се влияе и от културния контекст. Например, в Австралия е обичайно туристите да се плашат с истории за отровни паяци и с течение на времето самите жители започват да избягват контакт с природата. В България подобна роля играе страхът от ухапвания от кърлежи и кърлежов енцефалит – поради това много хора избягват разходки в парковете, дори след като тревните площи за обработени с подходящи препарати. Страхът от бури и мълнии също е друг често срещан страх. Той може да се развие в детството и да се върне в зряла възраст, ограничавайки хората в дейности на открито.
Какво да правим?
Изследването предлага нов подход: да се разглеждат биофобиите през призмата на концепцията „Едно здраве“, която отчита не само човешките интереси, но и здравето на животните и екосистемите.
Например, учените предлагат да се започне диагностика, която да оценява не само личните, но и екологичните последици от страха.
Друг подход е да започнат да се търсят решения на този проблем още от ранна детска възраст. Изследователите препоръчват училищата и родителите редовно да се ангажират с дейности, свързани с природата: не само чрез отглеждане на растение в саксия, но и чрез занимания с градинарство, разходки в гората и наблюдение на насекоми и други видове животни. Това определено намалява риска от развитието на биофобии в бъдеще.
„Помагайки на хората да преодолеят тези страхове, ние можем да спомогнем за решаването на по-големите проблеми, пред които е изправена нашата планета“, заключава професор Норберг.
