На фокусСамопознаниеЧовекът

Защо не трябва да мислим само за работа и изпълнението на текущите задачи?

Как да активираме свободното „блуждаене“ на нашия мозък, изразяващо се в превключването му към мрежата за пасивен режим на работа (или така наречения режим по подразбиране), което от своя страна може да спомогне за развитието на нашата креативност, самосъзнание и емпатия.

Широко известно е случилото се през 1990 г. с наскоро завършилата филология и с редица жизнени проблеми Дж. К. Роулинг, която. пътувайки в закъсняващия влак от Манчестър за Лондон, дълго време прекарала, потънала в своите мисли. Именно тогава изведнъж ѝ хрумва блестящата идея за момче магьосник, което не знае произхода си и един ден получава писмо, което променя целия му живот. По-късно целият живот на Роулинг също се променя – благодарение на книгите за Хари Потър и тя става най-високоплатената писателка в света, печелейки 95 милиона долара годишно.

Може би ако знаехме със сигурност, че всяко пътуване с влак, миене на чинии, разходка по познати улици или друга дейност, която ни кара да „витаем в облаците“, ще ни донесе милиони долари, щяхме да се обръщаме към тях много по-често. За съжаление, това почти никога не е така, но това състояние на мозъка има онези предимства, които могат да ни помогнат в работата и бизнеса, включително генерирането на необикновени идеи.

Защо в мозъка ни съществува мрежа за пасивен режим на работа (или така наречения режим по подразбиране) ?

През 1997 г., когато е публикувана първата книга за Хари Потър, неврологът Робърт Шулман е провеждал рутинни експерименти с позитронно-емисионна томография в лабораторията си във Вашингтон, изучавайки мозъчната активност, докато участниците изпълняват различни задачи. Шулман забелязал, че дори по време на почивките между задачите, когато участниците сякаш не правят нищо, някои области на мозъка им остават много активни. Когато участниците се концентрирали върху изпълнението на следващата задача, тези области избледнявали и започвали да светят по-силно отново едва по време на следващата почивка. Почти толкова внезапно, колкото и Роулинг, Шулман получил прозрение: дори когато вниманието на човек не е насочено към случващото се в околния свят и той „витае в облаците“, мозъкът му работи и, очевидно, изпълнява определени задачи. Четири години по-късно, заедно с Маркус Райхъл, те описват мрежата по подразбиране (default mode network – DMN), която е отговорна за това състояние. Тя става първата от дузина мозъчни мрежи, изследвани до момента (като най-важните от тях са контролно-изпълнителната мрежа и мрежата за определяне на значимостта – SN).

Повече от двадесет години след откриването на DMN, за нея вече се знае много повече. Изследванията показват, че тя е необходима, за да формираме идеи за себе си, да преосмисляме миналото и да мечтаем за бъдещето, да проявяваме емпатия и да генерираме креативни идеи.

Самоосъзнаване и рефлексия

Когато трябва да оценим себе си или действията си, ние преминаваме в режим по подразбиране и активираме DMN. В едно изследване на човешкия мозък, проведено през 2016 г., на участниците били показвани флашкарти с думи и им били задавани въпроси за тях. Например, показвали думата „перфекционист“ и след това учените питали: „Определя ли ви тази дума?“ или „Има ли в нея 4 гласни?“ Оказало се, че мрежата по подразбиране при участниците се активирала само когато отговаряли на въпроси, изискващи рефлексия, тоест в конкретния случай отговаряйки на първия въпрос.

Мрежата по подразбиране е необходима също така и за „ментално пътуване във времето“: тя е активна както при преосмисляне на миналото, така и при представянето на бъдещето.

Креативност

Способността за генериране на нови идеи и неочевидни решения е полезна в почти всяка професия. Учени от Израел са изследвали ролята на мрежата по подразбиране в това и качество. Точно по време на мозъчна операция (със съгласието на участниците), те са стимулирали DMN и са давали задачи за креативност: например, да измислят начини за използване на дадени предмети. По време на стимулацията участниците са измисляли повече различни опции, макар че са го правили по-бавно.

Емпатия и морал

Мрежата по подразбиране също така участва в способността да се разбират чувствата и мислите на другите. Тя помага „да влезете под кожата“ на другия човек, да си обясните какво той чувства и защо действа по този начин. Освен това DMN е активна и по време на етични избори. В проведено изследване участниците били помолени да решават класически морални дилеми и мозъците им са били сканирани с функционален МРТ. Например, трябвало да се реши известната задача с количката: да се остави ли тя да продължи да се движи и да удари петима работници или да се превключи стрелката, така че да удари един човек на съседния релсов път. Оказало се, че в момента на обмисляне за проблема, ключовите възли на мрежата по подразбиране били активни.

По този начин, оказва се, че по време на безделие, в човек се появява ментално пространство за осмисляне и формиране на картината за собствения опит, намеренията и идеите му, ролята на другите хора,. Анализирайки изследванията на DMN, професорът по психиатрия и поведенчески науки от Станфордския университет Винод Менон е стигнал до заключението, че мрежата по подразбиране на мозъка е необходима за изграждането на вътрешния ни наратив, тоест историята, която си разказваме сами за себе си.

„Този наратив помага за формирането на чувството за „аз“ , влияе върху начина, по който възприемаме себе си и взаимодействаме с другите. Възможно е той да започва да се формира в разговорите със себе си още в детството. Вътрешният наратив е важна част от нашето съзнание“, казва ученият.

Безкрайните мисли за работата и текущите задачи отнемат радостта от живота

Може да изглежда, че колкото повече задачи изпълняваме в режим на концентрация, толкова по-добре. Но това е мит. Изследванията показват, че изпълнението на задачи без почивка може да попречи на търсенето на нови решения. Креативността и способността за решаване на проблеми се подобряват, ако оставите мозъка си да си „поблуждае“ , тоест да превключите към по-лека и несвързана с основната дейност активност. Това се оказало дори по-ефективно от почивката под формата на „нищоправене“.

В по-широк смисъл, не позволявайки на ума си да поблуждае, ние заглушаваме своя вътрешен разказ – вътрешната си история, с помощта на която осмисляме преживяванията си, строим планове, разбираме себе си и другите. Постоянно мислейки за работата си, рискуваме да пропуснем своите преживявания, нововъзникнали идеи, отношението ни към ситуациите и хората. И накрая, излизайки от състезанието към поредното постижение, да се окажем далеч от точката, до която наистина сме искали да стигнем.

От друга страна прекарването на твърде много време, вглъбен в себе си също не е полезно, защото това може да доведе до руминация, тоест до обсесивни повтарящи се мисли. Така че, както при много други неща и тук балансът е ключов.

Например, една успешна сесия за брейнсторминг изисква не само генериране на оригинални идеи, но и избор на най-успешните и „жизнеустойчивите“ от тях. Всъщност този процес включва не само мрежата по подразбиране, но и изпълнителната контролна мрежа, която помага за критичната оценка на получените идеи. Оптималното количество превключвания между тези две мрежи спомага за максимална креативност.

Как да активирате вашата мрежа по подразбиране

Ако чувствате, че работата и текущите задачи заемат твърде много от мислите ви, може да се наложи да прекарате малко повече време в безцелно блуждаене на ума. Психиатърът Елизабет Недъртън смята за по-важно самото отношение към процеса, отколкото как точно го правите. Много хора изпитват страх да не пропуснат евентуални възможности, когато си позволяват да не се концентрират върху текущите задачи, но това си струва да се разглежда като инвестиция в дългосрочното поставяне на цели, развитието на креативността и самосъзнанието. Ето някои практики, които ще ви помогнат да активирате мрежата по подразбиране и да получите достъп до вътрешния си разказ.

Планирайте превключванията си в режим по подразбиране. Включете в плана си за деня , време, в което да осмисляте всичко случващо се около вас или да помислите върху плановете за развитие на себе си и вашите проекти. Това трябва да е деликатен ангажимент – без натиск, например да се разходите до познато място, да изпълните някои прости механични задачи по време на почивката или просто да не правите нищо.

Оставете телефона си настрана. Въпреки че вече знаем, че телефоните пречат на концентрацията ни, те имат друг, по-малко обсъждан недостатък: не позволяват на ума ни да се рее достатъчно свободно. Опитайте се да се обърнете към собствените си мисли и чувства, вместо към фоново телевизионно предаване или подкаст.

Не си поставяйте цели. Всичко, което правите, за да оставите ума си да се рее, трябва да е безцелно. Например, бягането може да бъде чудесен начин да се разсеете, ако бягате само за удоволствие и движение, както препоръчва нидерландската практика никсен. Но ако бягате с тракер, постоянно следейки пулса си и времената си, е малко вероятно умът ви да изключи.

Починете си сред природата. Можете дори просто да полежите на шезлонг със затворени очи. Изследванията показват, че звуците на природата променят свързаността на мрежата по подразбиране и помагат за възстановяване от стреса.

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
oldest
newest most voted

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x