fbpx
На фокусСамопознаниеСоциологияЧовекът

Mозъкът ни е „програмиран“ да възприемаме по-добре знания от хора или групи, които харесваме

Способността да възприемаме нови неща и знания зависи от това кой точно ни предоставя информация – „наши” или „чужди”. Нашият мозък е „програмиран“ да се учи повече от „нашите“ хора, тоест тези, които харесваме или са членове на нашата социална група, и по-малко от „чуждите“, тоест тези, които не харесваме. Това е потвърдено от шведски изследователи – когнитивисти в серия от експерименти.

Паметта изпълнява жизненоважна функция, позволявайки ни да научаваме нови неща и да актуализираме съществуващите знания. Учим се както от личния си опит, така и от съчетаването му с опита на другите. Това ни позволява да научаваме нови неща за света, който ни обкръжава, включително и за неща, които не преживяваме директно. Освен това когнитивните механизми ни позволяват да правим изводи въз основа на припокриващи се, но различни събития. Това се нарича интегриране на паметта и прави ученето бързо и гъвкаво.

Инес Брамао, доцент в катедрата по психология в университета в Лунд, Швеция, дава пример за интегриране на паметта:

„Да речем, вие се разхождате в парка. Виждате мъж с куче. Няколко часа по-късно виждате същото куче в града с жена. Вашият мозък бързо прави връзката, че този мъж и жена са двойка, въпреки че никога не сте ги виждали заедно.“

Но, разбира се, винаги съществува риск мозъка ни да направи грешни заключения или да запомня избирателно. Именно при функционирането на тези механизми на паметта се оказва много важно кой точно ни предоставя информацията.

Предполагам много от нас не си дават ясна оценка, как информацията поднесена от човек, който ние харесваме, се възприема много по-пълноценно и остава в нашата памет за по-дълго. Например, сигурно всеки от нас е имал любим учител, който ни е вдъхнал любов към своя предмет, било то математика, биология, история и т.н, и по този начин освен получените богати знания, ни е запалил да поемем по сходен път. Но даже да сме поели по друг път, знанията, които той ни е предал, в много по-голяма степен са останали в нашата памет, отколкото по други „нелюбими“ предмети.

За да проучи какво влияе върху способността ни да учим и да правим изводи, Инес Брамао, заедно с колегите си Мариус Бьолциг и Микаел Йохансон, са провели изследване със серия от експерименти, в които участниците е трябвало да запомнят и свързват различни обекти. Това можело да е купа за плодове, топка, лъжица, ножица или други ежедневни предмети.

Оказало се, че интеграцията на паметта, тоест способността за запомняне и свързване на информацията между обучаващи събития, се влияе от това кой точно я представя. Ако това е бил човек, който участникът е харесвал, било по-лесно да се свърва предоставената информация, в сравнение с случаите, когато информацията идвала от някой, който участникът не харесвал.

Участниците е експериментите предоставили индивидуални дефиниции за „харесвам“ и „не харесвам“ въз основа на аспекти като политически възгледи, специалност, хранителни навици, любими спортове, хобита и музика.

Според изследователите резултатите от изследването могат да бъдат открити в реалния живот и Инес Брамао дава следния хипотетичен пример от политиката.

„Политическа партия се застъпва за повишаване на данъците в полза на здравеопазването. Посещавайки по-късно медицинския център, вие забелязвате някои подобрения там. Ако симпатизирате на тази партия, която е искала подобряване на здравеопазването чрез повишаване на данъците, вероятно ще отдадете тези подобрения на по-високите данъци, въпреки че може би се е дължало съвсем различна причина.“

Има много други научни доказателства, които описват, че хората възприемат информация по различен начин в зависимост от източника.

„Нашето изследване показва, че тези важни явления могат да бъдат частично свързани с фундаменталните принципи, които управляват нашата памет“, казва Микаел Йохансон, професор по психология в Университета в Лунд. „По-вероятно е да създадем нови връзки и да актуализираме знания въз основа на информация, предоставена хората или социалните групи, които харесваме.“

В социален аспект такива предпочитани групи обикновено ни предоставят информация, която е в съответствие с нашите предишни убеждения и идеи. Подобна информация е много по-вероятно да бъде усвоена и включена в нашата база знания. По този начин първоначалните ни убеждения още повече ще се потвърдят и затвърдят, създавайки т.нар. „партийно съзнание“ и нарастваща групова поляризация.

По този начин вътрешногруповите предубеждения водят до формирането на спомени, които са в съответствие с преобладаващите убеждения на групата. Когато хората споделят и обсъждат своите убеждения, спомените се преплитат и формират под влиянието на колективната перспектива. Тази изменчива природа на паметта може да изпълнява функция, спомагаща за социалната ни адаптация и позволяваща съдържанието на нашето лично минало да се слее по време на социалните ни взаимодействия, създавайки колективна идентичност, споделяна от хора от нашата социална група.

Разбирането на корените на поляризацията, съпротивата срещу нови знания и свързаните с тях явления по отношение на основната мозъчна функция позволява по-задълбочено разбиране на тези сложни модели на поведение. В крайна сметка говорим не само за информационни балони в социалните мрежи или манипулации, но и за вроден начин на усвояване на информация.

„Особено впечатляващо е, че ние интегрираме информацията по различен начин в зависимост от това кой ни я съобщава, дори ако информацията е напълно неутрална. В реалния живот, където информацията често предизвиква по-силни реакции, тези ефекти могат да бъдат още по-забележими“, заключава Микаел Йохансон.

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x