10 от най-странните научни открития през 2020 година -Част 2
Продължаваме с публикуването на втората част на едни от най-странните научни открития за 2020 година.
Животните, които одомашняват други животни
Миналата година било направено и друго впечатляващо откритие в света на биологията. Международен екип от австралийски, френски и американски учени за пръв път са открили гръбначни животни, които са си опитомили други животни.
Става въпрос за връзката между рибата от вида Stegastes diencaeus с мизиди, които са вид дребни скариди от семейство ракообразни. Stegastes diencaeus са известни като растениевъди, тъй като си отглеждат водорасли за храна. Растениевъдството по принцип е изключително рядко явление в дивата природа. Но още по-учудващо било, че тези рибки се оказали и животновъди. Те в буквалния смисъл на думата направили мизидите свои домашни животни.
Всеки „плантатор“ си има собствено стадо от ракообразни, живеещи в неговата „градина“. Рибата защитава мизидите от хищници, а те в замяна „наторяват“ неговите „полета“ със собствените си ескременти.
Фото Rohan Brooker.
Учените вече са се сблъсквали и с други животни, които си имат свои домашни животни. Например, някои видове мравки си „отглеждат“ листни въшки. Но при гръбначни животни този факт е открит за пръв път ( изключвайки Homo Sapiens).
Черните дупки като източник на енергия
През 2020 година физици от Университета в Глазгоу проведоха експеримент, потвърждаващ факта, че свръхцивилизации могат да използват черните дупки като източник на енергия.
През 1969 година знаменития британски учен сър Роджър Пенроуз теоретически предсказа за съществуването на необикновен ефект. Нека си представим, че над самата повърхност, или по-точно казано над хоризонта на събитията, на въртяща се черна дупка прелети частица. При определени условия всичко поглъщащия монстър може да ускори тази частица, отдавайки и част от своята енергия на въртене. По този начин черната дупка може да се използва като източник на енергия. Разбира се на практика това може да бъде осъществено само от свръхцивилизация на страниците на научно-фантастичен роман.
Човечеството засега не разполага под ръка с черни дупки за опити. През 1971 година съветският физик Яков Зелдович е предложил по-реалистичен експеримент за теоретичните изводи на Пенроуз. В него в ролята на частица се явява светлина, а в ролята на въртяща се черна дупка – въртящ се цилиндър. За да се постигне измерима величина при този ефект, цилиндърът би трябвало да прави милиард оборота в секунда, а това изискване е също от областта на фантастиката.
През 2020 година британски физици са намерили изящен изход. Не са сменили светлината със звук. Въртящ се диск предавал на звуковата вълна допълнителна енергия, като това се случвало по начина, предсказан със светлината и цилиндъра в схемата на Зелдович и пресмятанията на Пенроуз с частицата и въртящата се черна дупка. Теоретичните предположения били доказани по блестящ начин. Това означава, че от черните дупки действително може да се извлича енергия по начина, предложен от Пенроуз. Остава най-малкото – да станем свръхцивилизация!
Екология и хипопотамите на наркобарона
Видовете, пренесени от човек в чужди екосистеми, обикновено се смятат като източник на беди. И такава гледна точка въобще не е безоснователна. Но наскоро еколози от Масачузетския университет в Амхърст са направили неочакван извод: понякога човешката небрежност може да бъде в полза на природата.
През декември 1993 година в резултат на специална полицейска операция е бил застрелян колумбийския „кокаинов крал“ Пабло Ескобар. В езерото в неговото ранчо живеели четири хипопотама. Останали без контрол, животните излезли на воля и започнали да се размножават. Сега във всички големи реки на страната живеят хипопотами и техния брой се оценява между 80 и 100.
По принцип хипопотами никога не са живеели в Южна Америка и обикновено се смята, че тяхното навлизане в местната природа би трябвало да навреди на екологията. Но този път учените се усъмнили в това.
Експертите са обърнали внимание, че някога на този континент също са живеели големи бозайници. Така например, измрелите гигантски лами са приличали на хипопотамите по размер и количество поглъщана храна. Други пък големи животни били полуводни, също като хипопотамите. Всички тези видове са изчезнали по не съвсем изяснени причини (едно от предположенията е, че са избити от първобитни ловци). Еколозите смятат, че е възможно сегашните хипопотами да заемат в местната екосистема отдавна пустеещата екологична ниша, което ще донесе на природата полза, а не вреда.
Възкръсване след 100 милиона години
През 2020 година се случи събитие, приличащо на начало на блокбъстър за края на света. Японски учени са изкарали от сондаж в морското дъно микроби на възраст 100 милиона години и успели да ги върнат към живот.
Изследователи са сондирали на дълбочина от шест хиляди метра на дъното на Тихия океан. Дълбочината на самия сондаж в морското дъно била 100 метра. Учени са извлекли проби от океанския грунт на възраст от 4,3 до 101,5 милиона години.
За най-голямо учудване на учените, в цялата изследвана дълбочина на морското дъно са присъствали микроби. Но най-потресаващото било, че когато те ги поставили в хранителна среда, микроорганизмите оживели и започнали да се размножават. С други думи, биолозите са направили в епруветка истински зоопарк от юрския период.
Последното впечатляващо събитие във Вселената
През изминалата година астрофизикът Мат Каплан от Илинойския университет в САЩ изчисли, кое ще бъде последното впечатляващо събитие в историята на Вселената.
То ще се случи, когато няма повече да се раждат звезди и последното тяхно поколения ще догаря. Тогава даже черните дупки капка по капка ще се изпарят благодарение на лъчението на Хокинг. Във Вселената няма да остане почти нищо, способно да предизвика някакви промени.
Именно тогава белите джуджета, тоест отдавна изстиналите загаснали светила, ще започнат да експлодират. Тези термоядрени взривове ще станат прощалния фойеверк на нашата Вселена.
Наистина тези последни впечатляващи събития в тъмната Вселената няма да има кой да ги наблюдава, а и няма да се случат съвсем скоро – само след около 10¹¹⁰⁰ години. Това не е просто голямо число, а това е немислимо голямо число. Достатъчно да се каже, че в наблюдаваната Вселена има 10⁸⁰ атома. Към това време даже черните дупки ще се изпарят напълно, съгласно лъчението на Хокинг. Затова Каплан нарича взривовете на белите джуджета последното интересно събитие във Вселената. След това в космоса едва ли нещо забележимо ще се промени !
