Четете човек като отворена книга

Още Фройд е смятал, че „да се проникне в най-съкровените кътчета на чуждата душа” не е толкова трудно: „Хората не са способни да скрият нищо. Който не го каже сам, ще бъде предаден от треперещите си ръце; истината така или иначе ще излезе наяве.” Специалистът по комуникации Лари Розен също вярва, че разбирането на друг човек не е трудно, но по друга причина: защото ключът към шифъра на чуждата мотивация е скрит в самите нас. Наскоро той в серия публикации под общото име Understanding Humans споделя своите виждания по този въпрос.

Лари Розен не практикува психотерапия. Но в работата му разбирането на хората има критично важно значение. Като медиатор и консултант той помага за решаването на конфликти и търсенето на удовлетворяващи решения при спорове между страните, било то съпрузи, роднини, бивши бизнес партньори, превърнали се в непримирими врагове. И често те намират общ език, дори когато, изглежда, че не може да става и дума за взаимно разбирателство.

Той смята, че за да започнете диалог в такава трудна ситуация, трябва преди всичко да се откажете от осъждането. Моралната оценка на действията само ни пречи да разберем защо ги правим. Никой не предава, за да предаде. Зад очевидните действия винаги има скрити мотиви и той чрез своя метод смята, че знае как да „извлече тази перла“. Алгоритъмът му се основава на редица научни теории и адаптиран метод на психолога и медиатор Маршал Розенберг, който е разработил система за ненасилствена комуникация в началото на 60-те години.

Вътрешни цели

Представете си, че сте в стая с чифт кожени седалки пред дистанционно управление с разпръснати блестящи индикатори, бутони, циферблати и лостове.

„Ако ви попитам защо всички те са необходими, вие дори няма да имате предположение, -пише Лари Розен. – Вие не знаете за каква цел се използва това дистанционно управление. Но ако първо ви обяснят, че това е пилотската кабина на самолет, чиято цел е да се движи във въздуха, бихте могли да предположите, че даден бутон включва двигателя, а даден лост прибира колесника.”

Нашата психика всъщност е машина за изпълнение на определени задачи. Можем безкрайно да изучаваме как са подредени нейните детайли (безсъзнателни процеси, емоции, неврохимия), но няма да разберем тяхната функция, докато не зададем основния въпрос: Защо?

Отговорът на този въпрос не е толкова труден и то по две причини. Първо, самата машина може да бъде много сложна, но задачите, стоящи пред нея, са достатъчно прости, макар и трудни за изпълнение поради външни препятствия. Както в случая със самолета: функцията му е елементарна – да ви отведе от точка А до точка Б. Но това изисква двигатели със стотици части, енергия, пилотски умения, летища и т.н. Второ, задачите пред психиката не са толкова много. Илюзията за тяхното разнообразие се създава от индивидуалните външни обстоятелства. Всъщност психиката, както всяка друга телесна система (дихателна или сърдечно-съдова), е проектирана да задоволи ограничен набор от универсални нужди – всичко на всичко около 80, според изчисленията на Маршал Розенберг. Лари Розен ги нарича „вътрешни цели“ (ingoals) . За простота, той ги е съкратил до 30, разделени на три категории.

• Физически цели. Основни нужди от храна, вода, въздух, секс, сън, безопасност. Те са най-очевидните и необходими за нас, за да поддържаме живота си и продължението на рода.
• Социални цели. Нуждаем се от грижи, уважение, признание, разбиране от другите хора. В същото време трябва да чувстваме, че нашата подкрепа, признателност и загриженост са важни за другите. Усещането за социално благополучие зависи от комбинацията на тези два елемента.
• Амбиции и желания. Това са и жаждата за знания, и амбициозните стремежи, и желанието за за силни усещания или приключения, и жаждата за творчество: всичко, което ни кара да растем, да се развиваме и да търсим.

В допълнение към универсалността, вътрешните цели имат още две важни качества.

1. За разлика от нуждите в пирамидата на Маслоу, те не се подразделят на първични и второстепенни. Всяка вътрешна цел, било то физическа или социална, може да стане преобладаваща за човек в определен момент от живота. Понякога потребността от признание е по-важна от инстинкта за оцеляване.

2. Задачата на психиката е да осигури постигането на вътрешните цели. Но една и съща вътрешна цел може да бъде постигната по съвсем различни начини. Например, за да спечели уважението на другите, един ще дарява кръв, а друг ще се бие. Мотивацията е проста, но формите на нейното проявление не са, пише Лари Розен. Нашите действия винаги са продиктувани от желанието да променим външните условия по такъв начин, че да постигнем вътрешните си цели. Но какви именно външни промени са ни необходими зависи от индивидуалната психическа матрица – асоциативната карта.

Асоциативно картографиране

Фактът, че начините за постигане на едни и същи вътрешни цели са индивидуални, се свързва с процеса, който в психологията обикновено се нарича асоциативно обучение. То е характерно не само за хората, но и за много други видове: от паяците и мухите до делфините и горилите.

Ние се раждаме с потребности, но без да знаем какво може да ги удовлетвори. В търсенето на стимули, които да съответстват на нашите нужди, растящият мозък сканира външната среда. Отначало той открива прости корелации: меко докосване и усещане за удоволствие, натиск и болка, прегръдки и спокойствие. След това той се заема с по-сложни задачи. Например, научава се да намира потвърждение, че си обичан: установява връзка между храненето, нежните докосвания, познатия аромат, гласа и изражението на лицето. И вече само усмивката на майката може да предизвиква каскада от неврохимични реакции, които в крайна сметка водят до задоволяване на нуждата от любов и грижа. Впоследствие тази асоциативна мрежа се разраства, улавяйки други вътрешни цели: усмивката може да се превърне в сексуален сигнал или знак за социално признание. Личният опит се допълва от възпитанието и културата. Постепенно се формира многоизмерна ментална карта на света – нещо като навигатор, който помага на мозъка да определи към кои стимули да се стреми и кои да избягва.

„Асоциативната карта – пише Лари, – е уникален модел, изтъкан от детайлите на живота ви“.

Но понякога връзките между стимулите и потребностите могат да се заплитат като жици в кутия. Най-простият пример за сложно асоциативно картографиране е възприемането на вкуса на кафето. Както знаете, горчивият вкус обикновено плаши, защото задейства естествения защитен механизъм срещу отрови. Но това правило не важи за кафето. Както е било установено в хода на скорошно изследване, хората, които са особено чувствителни към горчивия вкус (това се регулира от специален ген), обичат кафето не по-малко, а повече. Номерът е, че повишената чувствителност към горчивина помага на мозъка да я асоциира по-ясно с очакваните ефекти на кофеина. При по-сложните преживявания объркването е още по-голямо. За разлика от ограничен брой потребности, броят на асоциациите, с които те могат да бъдат кодирани, е почти неограничен. Освен това един и същи стимул може да бъде свързан с диаметрално противоположни цели.

В допълнение към тази структурна сложност има и друга – асоциативните карти са безсъзнателни.

„Образуването на връзки между стимулите и вътрешните цели е чисто неврохимичен процес, който протича без участието на съзнанието“, пише Розен.

Защо гледката на човек с ръкавици ви кара да се чувствате дискомфорт? Може би като дете сте били обидени от съученик с ръкавици. Или може би родителите ви някога не са ви купили ръкавиците, за които сте мечтали. Никога няма да разберете. Но това не е и влизало в плановете на мозъка. Картата не е предназначена за изучаване, а за използване. Как външен наблюдател може да я разбере, ако ние самите не сме в състояние да разплетем тази плетеница? Лари Росен смята, че ние притежаваме инструмент и то доста точен.

Вътрешен детектор

Когато Фройд казвал, че хората не могат да скрият нищо от внимателния наблюдател, той е имал предвид така наречените симптоматични действия – жестове и импулсивни действия, които разкриват безсъзнателните мотиви: например човек несъзнателно стиска юмруци при споменаването на някого. Лари Розен признава важността на езика на тялото, но, смята, че няма смисъл да надничаме в безсъзнателното през ключалката, ако имаме прозорец – емоциите.

Защо мозъкът ни не се ограничава до автоматичните програми, вградени в него? Защо изобщо трябва нещо да осъзнаваме? Защото решаването на нови и необичайни проблеми изисква не бърз автоматичен отговор, а бавна и методична работа на съзнанието, отговарят невролозите Дейвид Игълман, Франсис Крик и Кристоф Кох. Емоциите служат като сигнал за необичайна ситуация. Именно те внезапно изтласкват съзнанието настрани по средата на рутинните задачи. Това е все едно внезапно да видиш горила по пижама на кръстовище, казва Лари Розен. Емоциите незабавно извеждат мозъка от автоматичния режим.

„Удоволствието, страданието и техните многобройни братя и сестри (вдъхновение, радост, тревожност и тъга) превеждат несъзнателните неврохимични сигнали на езика на опита, който е разбираем за съзнанието.“

Емоциите имат две важни свойства, които ги правят идеален инструмент за разбиране на другия човек. Първо, те са фундаментално универсални, както и вътрешните цели. Всички разбираме какво означава да изпитваш радост, тъга, разочарование или негодувание. Второ, нашият мозък не може да пресъздаде чуждата асоциативна карта, но е в състояние да възпроизвежда чувствата на други хора. За това в него е вграден специален невробиологичен механизъм – емпатията. Лари Розен преподава курс за развитие на тази способност в Бъркли и Масачузетския технологичен институт.

При вида на страдание или щастие в други хора, нашите огледални неврони се активират автоматично. Те резонират като камертон с наблюдаваните емоции и, изпращайки сигнали до центровете на удоволствие или болка, ни карат да изпитаме същото. Ние не сме в състояние да видим асоциативната карта на другия мозък, но благодарение на развитата емпатия, проявата на чуждите емоции могат да ни осветят пътя на невробиологичните процеси в мрака на душата на другия човек и да ни отведат право към нейната вътрешна цел. Тоест да дадем отговора на въпроса – Защо?. Това е най-лесният начин да разберете мотивите на най-сложните постъпки. И най-често това въобще не е онова, което изглежда на пръв поглед. По тази причина, смята Розен, е изключително важно да влезем в контакт с човека отсреща без предварително осъждане и предубеждение, за да имаме възможност да вникнем в неговата мотивация за действията, предизвикали една или друга ситуация.