Как да не се побъркваме, говорейки и спорейки за политика

Протестите преди две години, серията избори миналата година, течащата през това време пандемия, агресията на Русия срещу Украйна и разгорялата се война на европейския континент, сега предстоящите избори през октомври – всичко това са събития, които предизвикват постоянни спорове между близки и познати, в социалните мрежи и даже при най-случайни обстоятелства. В този смисъл политиката е много емоционално натоварена тема и споровете за нея могат да доведат до кавги, скандали и дори раздяла между близки хора, постоянно нервно напрежение и психологически дискомфорт, стоейки пред компютъра и спорейки с виртуалния опонент. А лятото е в разгара си и е време за почивка. Как да предотвратим негативните последствия, ако ни е невъзможно да се абстрахираме от политиката и споровете свързани с нея?

Защо се възбуждаме толкова много по време на политически спорове?

Идеологията се свързва с нашите убеждения, идеи и морални нагласи, така че по този начин тя става част от личността ни. Психологът Кристи Филипс обяснява:

„Когато политическите ни възгледи се оспорват, се активират областите на мозъка, които са отговорни за самоопределението, справянето със заплахите и емоциите. Това създава впечатлението, че събеседникът атакува основите на нашата идентичност.“

Поляризацията играе важна роля

Според социологическите проучвания напоследък се наблюдава все по-активна поляризация на мненията. Центристите стават все по-малко, а радикалите – както в дясната, така и в лявата част на политическия спектър – все повече. Така се формира усещането за „нашия отбор“.

Вайл Райт, американски изследовател и психолог, обяснява:

„Политиката разделя хората на „ваши“ и „наши“. Вие сте от тази страна, те са от другата страна и по средата няма нищо. И когато това се случи, тоест когато възприемаш събеседника си като представител на другата група, става по-лесно да го обезцениш. Това е особено изразено във вътрешносемейните спорове, тъй като възниква дисонанс – човекът е „свой“ по кръв, но идеологически „чужд“.

Как да спрем да се вълнуваме и да започнем да обсъждаме спокойно въпросите, свързани с политика?

Ако все пак разбирате, че без спор за политика няма да се размине, то тогава се постарайте дискусията да бъде коректна и уважителна. За да успеете да постигнете това, може да ви помогне следването на няколко съвета.

Не забравяйте, че няма да промените гледната точка на опонента си

„Ако целта ви е да промените мнението на човек, ще бъдете много разочаровани“, обяснява Райт.

Вътрешногруповата идентичност пречи значително за адаптирането на критична информация. Ситуацията е подобна на това да се опитвате да преубедите последовател на теориите на конспирацията – накрая ще се сблъскате само с обиди. Затова няма смисъл твърдо и безкомпромисно да опровергавате и критикувате отсрещната страна. По-добре е да насочите разговора към желанието да вникнете защо се подкрепя дадената позиция. Например, можете да се опитате да разберете как човек е стигнал до идеите си, на какви източници разчита и защо това е важно за него. Задавайте отворени въпроси, слушайте алтернативни мнения и не настръхвайте в отговор на критични реплики.

Не нападайте

Започнете разговора с нещо, с което и двамата сте съгласни. Такива пресечни точки могат да бъдат намерени в почти всички идеологии. След това постепенно преминете към противоречията. Райт препоръчва да се избягват „ти-изявленията“ като например „ти просто не разбираш това“ или „как можеш само да си помислиш това“. Такива обвинения само ще поставят опонента ви в „защитен режим“. По-добре е да използвате „Аз-изявленията“ като „Имам чувството, че не се изслушваме в момента“ или „Не обичам да слушам такива обидни забележки относно убежденията си“.

Запазвайте спокойствие

Помнете, че спокойствието е вашият щит. Щом го загубите, значи сте загубили. Ако чувствате, че кипвате отвътре, опитайте се да се отдръпнете за известно време, да затворите очи и да направите няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Освен това, ако разбирате, че скоро ще настъпи емоционален взрив, опитайте се да забавите темпото на дискусията или въобще да промените темата.

Поставяйте си граници и правете паузи

В спора, както и в живота, границите са важни. Преди дискусията се опитайте да обсъдите нейните граници: например да се избягват личностни обиди и квалификации, или теми, които е по-добре да не се засягат. Освен това не забравяйте, че животът не се определя само от конфликта на идеологиите. Ако не ви се отдава да избягвате тези спорове, поне се опитвайте да ги разреждате, което значително ще подобри психическото ви здраве.