Развитие на гениалността: мисията невъзможна или …?

Гениалността винаги се е смятала за относително и субективно понятие. При това съществува гледна точка, че това е вродено качество, което е присъщо на малко хора. Тоест или го има, или го няма. Но някои учени-психолози смятат, че това е въпрос на дефиниране и са убедени в противоположното. Има три ключови елемента, които съгласно мнението на психолозите помагат на човек максимално да реализира творческия си потенциал и да достигне пика на способностите си.

Никога не е съществувал лесен начин за определяне на гениалността. Понякога затова се използват резултатите от тестове, оценяващи нивото на интелекта, но тези цифри са безполезни, когато става въпрос за изкуство. Математик, член на Менса, може и да е гений, но как да оценим известен композитор, който е напуснал училище ? Както и да разглеждаме гениалността, тя си остава относително и субективно понятие.

Професорът по психология Дийн Кейт Саймънтън разглежда възможността за съществуването на два различни подхода към гениалността. В единия се предполага достигане на изключително висок резултат в „нещо”. В рамките на другия подход гениалността се приема като „изключителен интелект” . Изследванията на професор Саймънтън потвърждават първия подход към гениалността като навик, който може да бъде развит.

Саймънтън разграничава двете популярни определения за гениалност. Той посочва Кант като пример за първия подход, фокусирайки се на факта за „изключителни постижения”. Той разглежда Бетовен, Шекспир и Толстой в качеството на примери за създаването на неподвластно на времето изкуство. Това се отличава от типологията за гениалност, измервана с тестове за ниво на интелект. Както отбелязва професорът , много хора с висок IQ „ не правят оригинални и достойни за подражаване достижения”.

Наследствеността дълго време се смяташе за главен аргумент в предразположеността към гениалност. Или я има, или я няма. Безусловно, определени генетични условия са способни да спомогнат за достигане на успех в една или друга област, да определят наклонностите на човек. Например бегачите с бързо съкращаващи се мускулни влакна са предразположени да станат спринтьори, докато тези, при които те се съкращават по-бавно са по-пригодни за бягания на дълги разстояния. Така даже и тук не съществува предварително определена рецепта за достигане на успех и проява не гениалност. Но Саймънтън все пак е открил две повтарящи се условия сред гениите, определени за дълъг период.

Първо, те не губят много време в една сфера на дейност, като по-малко креативните си колеги. В определен момент при тях няколко идеи се сблъскват и им показват нова възможна траектория на развитие. Тяхната гениалност може да съединява в себе си най-различни елементи. Саймънтън смята, че това може да е проблем за тези, които цял живот са съсредоточени в една и съща област на дейност.

Това условие за периодичната смяна на дейността се съчетава с друго условие , а именно, че гениите „проявяват изключителна универсалност”. Те не се ограничават само с една област на знания. Айнщайн обичал да свири Моцарт и Бах на цигулка. Той даже е имал „просветления” във физиката, докато е свирил. Такива хора са отворени към нови впечатления. Когнитивната и поведенческа гъвкавост наред с „търпимостта към двусмисленост и промени” ги настройва към успех и процъфтяване.

От своя страна, мотивацията има огромно значение в развитието на творческия потенциал и достигане пика на способностите , смята научния журналист Дейзи Юхас. Тя обобщава изводите от няколко изследвания на психолози, които определят три ключови елемента за достигане на успех.

Автономност

Изследванията показват, че хора, които имат избор в каква област да се развиват и с какво да се заемат, с по-голяма вероятност ще преуспеят в своята професия и живот, отколкото тези, които са лишени от избор и им се налага да изпълняват изключително задачи, поставени им от други. Ако човек бива заставян да се занимава с „нещо”, шансовете му , че тази дейност ще се превърне в негова страст рязко намаляват.Както Юхас отбелязва:

„Изпълнението на задачите, които вие сами си поставяте, зареждат с енергия”.

Ценности

Дейзи Юхас продължава :

„ Мотивацията също спомага за това да останете верни на своите убеждения и ценности”.

Изследователи от Университета в Мериленд и Университета в Арканзас открили, че студентите, които високо оценяват своите изследвания, с по-голямо желание работят над темите си самостоятелно. Друго изследване в Унивеситета във Вирджиния показало , че студентите, които имат научни стремежи и свързват науката с бъдещето си, са по-внимателни и целеустремени, отколкото тези, които просто обобщават теоретичните знания, получени на лекциите. Владеенето на предмета и личното отношение към темата, с която човек се сблъсква в живота си, има огромно значение.

Компетентност

Както звучи английската поговорка „Practice makes genius” ( “Практиката води към гениалност”). Юхас цитира работата на психолога Карол Дуек от Станфордския университет, в която тя отбелязва, че „компетентността зависи от признанието, отчитайки постиженията”. Изследванията на Дуек са посветени на вродения талант и трудолюбието. По думите на анкетирани студенти ако те преминават тестовете си успешно, след това по-малко се стараят да „разширят границите” на своите знания . При това тези, които смятат себе си за способни да решават трудни задачи, с по-голяма вероятност приемат сложни предизвикателства.

Не са много тези, на които им е съдено да скачат и да летят във въздуха както Майкъл Джордан. Но даже той разбирал, колко е важна дисциплината и тежката работа всеки ден. След редицата си успехи в НБА той за кратко решил да излезе от баскетбола и да пробва силите си в бейсбола. В началото на първия сезон след завръщането му в „Чикаго булс”, отборът му търпял неудача след неудача. И Mайкъл Джордан започнал усилено да тренира. Чак след като той си върнал старата форма, отборът му започнал да бележи все повече победи и даже постигнал три успеха подред, като шампион на НБА. Това е вдъхновяваща история за тези, които се опитват да блестят в своята сфера.